Какво си представя средностатистическият българин, когато чуе за Куба? Салса, мулатки, ром, палми, море... Разбира се, също Че Гевара и Фидел – едни такива брадати, дръпнати, чепати, абе пичове.
Филип Димитров също ходи с брада. Но освен че буди у българите асоциации със съвсем друг тип поведение, има и специфична представа за Куба - изтормозени дисиденти, купонна система, влажни погледи, замечтани за Маями... С една дума, народ, който трябва да бъде освободен от веригите на социализма и приобщен към светлия пример на бившия соцлагер, поел вече по широкия друм на волния неолиберализъм.
Такова бе и посланието на инициативата “Cuba libre /Свободна Куба/ дни”, протекла под покрива на Червената къща в София в жежки спорове насред януарския студ. Една чешка и една словашка фондация дадоха рамо на почина да се дискутира темата “Има ли демократично бъдеще за Куба – как България може да помогне?”.
Родоначалник на износа на напредничав опит от Източна Европа към Карибския басейн е бившият чешки президент Вацлав Хавел, който през 2003 г. учреди Международен комитет за демокрация в Куба. Рамо му дадоха бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт и бившите дисиденти от Полша и Русия Адам Михник и Елена Бонер. Година по-късно – през 2004-а – комитетът проведе и международна конференция в Прага за демократизиране на Куба. В нея се включи и бившият български премиер Филип Димитров.
Сега той, в компанията на съчувстващи журналистки и представители на Чехия и Словакия, се опита да пренесе мисията на българска почва, появявайки се като водещо лице в дискусията за кубинската демокрация в Червената къща. Но инициативата даде засечка. Залата се оказа пълна с публика, която явно познаваше Куба по-добре от оплаквачите на острова, подели дебата.
Ф.Д. и компания бяха контраатакувани с остри и неудобни въпроси за сравняване на детската смъртност в “свободна” България и “несвободна” Куба – този показател на острова на Фидел е вторият най-нисък в света. Стана дума и за постиженията на кубинската медицина, признати дори в САЩ и силно контрастиращи с драмите в нашето здравеопазване. Плюс 12-процентовия растеж на кубинската икономика за 2005 г. – въпреки ураганите, които преминаха не само над Ню Орлиънс, но и над Куба, оказала се обаче по-подготвена от САЩ в предпазването на населението си от бедствието. Двата милиарда чужди инвестиции и успешното функциониране на кубинската икономика по смесения китайски модел също не бяха пропуснати. Напомнено бе и че голяма част от неоспоримите затруднения за живота в Куба идват не от начина на управление, а от 44-годишната икономическа блокада, поддържана от САЩ, въпреки ежегодните гласувания в ООН за премахването й. Мъж, който е работил в Куба и чиито деца са родени там, похвали кубинското образование, спорта, социалните грижи. В залата имаше още доста като него и всички искаха да споделят слънчеви спомени от страната, която бяха обикнали. А когато напорист младеж попита Ф.Д. защо говори само за 75-те осъдени кубински дисиденти /6 от които, впрочем, вече бяха освободени преди повече от година/, а не се тревожи за 600-те затворници, държани от САЩ без съд и присъда в Гуантанамо, агитката на българския съратник на Хавел не издържа и отвърна: “А вие, момко, сигурно сте от “Че Гевара”, затова така говорите!”. Младежът се разсмя, а от залата заподмятаха, че в България е пълно с фен-клубове на кубинската музика, които поназнайват нещо за любимия остров, а има и Дружество “Приятели на Куба”, което развива бурна дейност. Притеснени от посоката на дебата, водещите побързаха миролюбиво да обобщят, че изказаните мнения сочат колко силно се вълнува българинът от съдбата на Куба.
Така и не остана време да се припомни, че тон за втвърдяване срещу управлението на Фидел Кастро даде още преди повече от година лично Джордж Буш с обявяването на специална програма “за стимулиране на демократизирането на Куба”. За реализирането й бяха отпуснати 59 милиона долара. Тя удари пряко по обикновените кубинци. Изселниците в Маями вече нямат право да си ходят при семействата на острова всяка година, а веднъж на три години. Рязко бе намалена и сумата, която им се разрешава да пращат на близките си в Куба. Другото острие на програмата е насочено навън – към провокиране на антикубински настроения в Европейския съюз, който традиционно има активни икономически отношения с Куба и така да факто помага на икономиката й. Страни като Чехия, Полша, Унгария приеха да застъпват вътре в ЕС американските тези спрямо Куба и да настояват за санкции.
България досега не е влизала в тази игра на никакво ниво. Дори напротив – през последните години междудържавните отношенията с Куба се съживиха, а бумът на латиното разпали любопитство и симпатии към острова и у най-широки тийнеджърски слоеве у нас.
На Ф.Д. определено ще му е трудно да намери достатъчно родни последователи за порива си да освобождава далечни страни и народи.


Каре-----------------------

Хавана бясна заради стар терорист

На 24 януари прочутият крайбрежен булевард на Хавана “Малекон”, където е разположена и Службата за защита на интересите на САЩ, бе залят от масов поход, оглавен лично от Фидел Кастро. Целта бе да се протестира пред американската мисия заради намерението от отговорност за делата си да бъде освободен намерилият подслон в САЩ Луис Посада Карилес. Той е кубински емигрант антикастрист, осъждан във Венецуела заради участието му във взривяването на кубински самолет със 73 души на борда през 1976 г. Биографията му пъстрее с участията в още доста конспирации. Сред тях е и обвинението в заговор за убийството на Кастро, заради което Посада Карилес лежи в затвор и в Панама, но е помилван и се скрива в САЩ.
Походите пред американската мисия в Хавана зачестиха особено, след като в унисон с офанзивата на Джордж Буш срещу управлението на Кастро на фасадата на тази мисия започнаха да се появяват светещи табла с критики към спазването на човешките права в Куба. От своя страна Куба постоянно негодува и заради съдбата на 5 свои агенти, внедрени сред кубинската емиграция в Маями, които през 1998 г. са арестувани от американците по обвинение в шпионаж и оттогава са по американски затвори. Присъдите им бяха отменени от съд в Атланта, но петимата още не са освободени, а на близките им не се разрешават свиждания.