Само преди седмица хилядни тълпи на кубински емигранти в Маями радостно танцуваха и очакваха с нетърпение вестта за неговата смърт. Политици от САЩ от най-висок ранг забравиха за задължителната си дипломатичност и отправиха съвети към кубинците да се готвят за смяна на режима на острова. Лекари най-авторитетно заявиха, че „Брадата” страда от рак на стомаха, а десетки журналисти и коментатори се втурнаха към Куба, както са го правили не веднъж през последните 47 години, за да документират лично падането на режима. Не липсваха и изразите на симпатия и благопожелания от културни дейци, политици и лидери на латиноамерикански и други страни, загрижени за влошеното му здравословно състояние.
Да, но Фидел е на път да изненада отново света. В навечерието на осемдесетия му рожден ден венецуелският президент Уго Чавес в разговор по телефона с боливийския си колега Ево Моралес заяви, че „тази сутрин узнах, че е много добре, разговаря повече, отколкото трябва, защото, както знаеш, той говори много, и че ни изпраща поздрави.” Чавес, когото някои коментатори наричат „новия Кастро”, добави също, че Фидел е за него „голям приятел, брат, другар и социалистически вожд”, а Моралес го нарече „баща на всички революционери на континента”.
Разбира се, осемдесет години са си осемдесет години. Отмина времето на геронтологията, когато на мястото на Брежнев се сменяха връстниците му Черненко и Андропов. (Макар че в България десницата се мъчи да ни върне към онези времена.) Фидел може и да не се върне към активна дейност. Но останаха разочаровани особено онези, които се надяваха, вместо да посрещне своя осемдесети рожден ден, той да стане свидетел на рухването на социализма в Куба. Нещо повече, за преход, бурен или плавен, на острова изобщо не става дума. Отърсил се най-сетне от тежките години на разпадането на социалистическата система, на СИВ и Съветския съюз, преодолял най-тежки препятствия по своя път, народът на Куба най-сетне може да се радва на успехите на труда си. Изминалата 2005 година бе рекордна за икономическия ръст на острова – 11,8 на сто (и това на фона на не един, а на цели пет урагана, оказали се катастрофални дори за гигант като САЩ). При това без да се отказва от досегашните си социални придобивки, от безплатното си образование и здравеопазване, при това на завидно ниво, поставящо Куба сред най-развитите държави в света. Куба, в която след революцията бяха останали само три хиляди лекари, днес изнася лекарски бригади в цял свят и лекува безплатно страдащите от очни болести от цяла Латинска Америка. И още: Куба приема повече от два милиона туристи годишно (при това не пенсионери, ползващи социални помощи, а хора, способни да заплатят скъпите презокеански самолетни билети). И не разчита, както преди, само на един продукт – захарта, а на развитието на най-модерни технологии, на износа на уникални лекарства, на никел, електроника, цитруси, на световноизвестните хавански пури и ром.
Че Куба разчита най-много на своята икономика, на младото си квалифицирано население, на липсата на безработица (тя е едва 2,8 на сто - няколко пъти по-ниска от тази в Германия, Япония или САЩ), бяха принудени да признаят и най-големите западни вестници. Най-голямо обаче е признанието, че за смяна на строя не може да се мисли преди смъртта на Фидел. Последните дни доказаха, че дори той да си отиде, защото като всички хора и той е смъртен (в края на краищата, както е написано на Омуртаговата колона, „човек и добре да живее, умира и друг се ражда”), в Куба всичко ще продължи да се развива нормално. При това, както твърдят лекари на Фидел, на него са му прилагани най-модерни нови методи на лечение, включително и със стволови клетки. А това означава, че Фидел би могъл да живее до 140 години!
Колко ли би трябвало да го чакат да умре Буш, Кондолиза Райс и сие?