Винаги е била истинска фурия. И на сцената, и в живота. С искрящ темперамент, неудържима енергия, шеметен устрем. Сигурно затова най-отвътре й идват латиноритмите - въпреки че всъщност пее на 15 езика. Но всички я свързваме с Куба. Не само заради песните. Но и заради упоритата мълва, която я съпътства от десетилетия, за "нещо по-специално" между нея и Фидел Кастро...
Йорданка Христова или Данчето, както я наричат всички, които я обичат, бе специален гост за тържествата в чест на 80-годишнината на кубинския лидер на Острова на свободата през декември миналата година. И докато бе сред онзи обожаващ я народ, където има вече стотици Йорданки, кръстени на нея, помогна за заснемането на документален филм на БНТ за кубинската култура. А от януари е плътно ангажирана в зрелищен проект на друга телевизия - председател е на журито на формата "Мюзик Айдъл", който върви по bTV. Времето й е нагъсто разпределено и между концертите и записите, сина и дъщерята, папагала и котката, заниманията с йога и Дружеството за приятелство с Куба, имейлите и плановете за автобиографична книга.
Тя е любимата може би на най-широк диапазон поколения певица - защото винаги е естествена, витална, в крак с новото и вярна на вечното, с изострени сетива за фалшивото и несправедливото - просто Данчето Христова, неповторимата.


Данче, ти пак си във вихъра - малко преди Коледа се върна от Куба с режисьора Валентин Гоневски и с материал за филм, който вече бе излъчен по БНТ, а от януари насам си ангажирана с журирането на „Мюзик Айдъл" по bTV. Как успяваш?
- Въпрос на организация. Винаги съм живяла динамично, част от характера ми е.

Ти беше в Куба за честването на 80-годишнината на Фидел Кастро, нали?
- Да, бях поканена от Фондация „Гуаясамин", създадена от семейството на големия еквадорски художник Освалдо Гуаясамин, който вече е покойник, но приживе е бил много близък с Фидел и го е рисувал. Тази фондация бе същинският организатор на тържествата. Знаеш, че те първоначално трябваше да се състоят навръх самия 80-и рожден ден на Фидел на 13 август миналата година. Но заради заболяването му бяха отложени за края на ноември-началото на декември, когато съвпаднаха и с 50-годишнината от дебаркирането на кубинския бряг на въстаническата група начело с Фидел от яхтата „Гранма".
За тържествата бяха поканени много изтъкнати личности и интелектуалци от цял свят - там бяха нобелистът и личен приятел на Фидел Габриел Гарсия Маркес, вдовицата на Франсоа Митеран Даниел, актьорът Жерар Депардьо, главният редактор на „Монд дипломатик" Игнасио Рамоне и т.н. От държавните лидери най-впечатляващо бе представена олевялата Латинска Америка. Участваха президентите на Боливия Ево Моралес, на Никарагуа Даниел Ортега, на Еквадор Рафаел Корреа. Венецуелският лидер Уго Чавес не можа да дойде, защото по същото време имаше президентски избори, които той спечели.
Честванията продължиха няколко дни. В програмата имаше колоквиум, изложба, концерт, открита антифашистка трибуна...

И ти се включи в концерта...
- Не, много ми е мъчно, но не успях. Забавих се със заминаването от София, защото бях обещала да пея на бенефиса на Кичка Бодурова в НДК. Затова кацнах в Хавана доста късно в онази вечер, за когато бе предвиден концертът в чест на Фидел. Сметнах, че вече съм го изпуснала, и дори не отидох до залата, а направо се настаних в хотела. На следващия ден разбрах, че изпълненията са продължили чак до 6 часа сутринта, че са пели най-големите звезди на Латинска Америка, било е невероятно! Как да не ме е яд!

Какво беше подготвила да изпееш?
- Първо щях да поднеса от сцената моя дар за юбиляря. Приготвихме го съвместно с моята приятелка Тересита Капоте, бившата кубинска посланичка у нас, която сега оглавява кубинската мисия в Казахстан. Тя има едно прекрасно стихотворение, посветено на Фидел. Отпечатихме го на хубава хартия и го оформихме в красива рамка заедно с дъщеря ми, която следва визуални изкуства. След връчването на стихотворението смятах да изпея акапела неофициалния кубински химн „Cuba, que linda es Cuba" („Куба, колко е хубава Куба"). Уви, не стана... Но все пак дадох стихотворението на приятели, които ще го предадат на Фидел.

Той така и не се появи на онези тържества. Явно е доста болен. Как реагират кубинците на това?
- Там животът си тече както винаги. Не се усеща нервност или несигурност. Системата е стабилна и си функционира и със, и без Фидел. Имат си достатъчно подготвени кадри, имат си избран път на развитие, отлично здравеопазване, образование, социални гаранции.
Хората са наясно, че природните закони са неумолими, а Фидел изобщо не се щадеше, както подобава на 80-годишен човек. Когато се разболя, той току-що бе пристигнал от изтощително участие в среща на върха в Аржентина, където беше зима, и веднага без почивка се бе включил в честванията на въстанието от 26 юли 1953 г. - насред онзи кубински юлски пек... Какво искаш...
Сега в Куба не се дава информация за здравето му, обявена е за държавна тайна. Те си имат причини - за годините на революцията има около 600 опита от страна на американците да ликвидират Фидел. И сега, разбира се, е пълно със спекулации около здравето му. Онова, което разбрах, е, че се възстановява трудно и бавно. Но дори и да не се върне към активно управление на държавата, той вече е един щастлив човек - видял е как цяла Латинска Америка днес върви по неговия път. Колкото и да са различни формите, изборът на хората там е социалната ангажираност, грижата за бедните, по-справедливото разпределение на благата.

Покрай участието ти в тържествата за Фидел тук пак се съживи мълвата за интимна тръпка между вас двамата. Ще разкажеш ли най-после какво точно ви свързва? Да не би всичко да е само мит? Или наистина има нещо пї така?
- Нека да има митове! Фидел е невероятна личност, една от най-забележителните през ХХ век. Благодарение на него Куба не слиза от световните новини. А какви магнетични очи има... Кафяви, прозрачни....
Факт е, че ние с него се познаваме. Но за подробности няма да говоря. По това си приличаме с него - нищо не разказваме за личния си живот! Моята публика така и не разбра кога се омъжих, кога се разведох... Един ден ще опиша всичко в автобиографичната си книга, която съм замислила още преди повече от десетина години, но все нямам време да я подхвана. Ще разкажа и за бащата на децата си, и за китариста Христиан Платов, с когото дълго бяхме заедно и на сцената... Е, няма да описвам кой какъв любовник е бил, това не! Но имам доста какво да разкажа. Живяла съм много, била съм в 36 страни, срещала съм изключителни личности...

За да приключим с кубинската тема, разкажи за филма, който помогна да се снима там.
- Виж какво, с кубинската тема аз изобщо не желая да „приключа"! Тази година се навършват 40 години от моя дебют като изпълнителка на Острова на свободата и от пламването на моята голяма любов към хората там. Смятам да отпразнувам юбилея с едно турне из цяла Куба някъде през есента. Иска ми се и да събера всички кубински Йорданки, кръщавани на мене през годините - там е пълно с такива момичета, чиито родители са били влюбени в песните ми.
А аз самата и до днес съм влюбена в този народ, който е толкова жизнелюбив, сърдечен, всеотдаен, духовен, извисен над материалното! И смешно, и жалко е да чувам от нашенци да жалят кубинците, че „гладували"! Да, там не преяждат като нас с отрови, не са развратени от парите и изобилието и всъщност живеят много по-здравословно - и във физически, и в духовен смисъл. Кубинците са широко скроени, способни да се раздават, да помагат на другите, въпреки че те самите имат малко. Представи си, днес реализират две програми за бедни хора от Латинска Америка - едната осигурява безплатни операции на очите в кубински клиники, а другата се занимава с ограмотяване в зряла възраст. Вече на стотици хиляди латиноамериканци са помогнали да прогледнат и пряко, и преносно!
А каква музика, какво изкуство правят! Само много окрилени души са способни на такова вдъхновение. Ето това се опитахме да покажем заедно с Вальо Гоневски във филма, който той засне в Куба с моя помощ. Аз му организирах срещите, превеждах, а когато ни се счупи камерата, се обадих на сума ти приятели и за 2 часа успях да намеря друга професионална камера само за 50 долара на ден. Снимахме известния пианист Франк Фернандес, поета Алекс Паускидес, хореографа на „Тропикана" Томас Моралес, художника Салвадор Гонсалес, журналиста Хосе Луис Румбаот и много други, включително обикновени лица на улицата. Въпреки блокадата на американците, въпреки трудностите изкуството в Куба е навсякъде, извира от самите хора.

А у нас как е?
- Ох, у нас... Нали казват, че имаме свобода. Например свободата да ругаеш някого в пресата. Да си изливаш негативната енергия. Да се прехласваш по лъскави витрини - сякаш дрехите са най-важното...
Не искам да съдя никого. Всеки сам решава как да живее и в какви истини да вярва. Но за мен цялата тази глобализация, която остави Чичко-паричко да решава всичко, е съсипваща за човешката духовност. Тръгнали сме по път, който не води към добро, а разпалва агресията и омразата.

Само за България ли говориш или и за света?
- Светът днес е голямо село. Всички сме едно цяло. Виж за какво се дават пари - за войни! Вместо да отидат за култура и образование. А войните до какво водят? Видяла ли си на какво приличат дърветата в Западна България, боровете на Витоша? Изгорели са от киселинни дъждове. Никой не може да ме убеди, че това няма нищо общо с бомбите, дето ги изсипаха над Югославия. А какво направиха с Ливан? Аз съм пяла там, познавам добре тази страна. Сега хората там страдат, защото навремето са проявили човещина и са приютили палестинците. В Близкия изток никога няма да има мир, докато там се наливат пари за война. И в Ирак е ужасно... Душата ме боли от всяко насилие.

Намираш ли утеха в заниманията си с йога?
- Захванах се с йога преди три години, когато почина майка ми. Вдигнах кръвното и нищо не можеше да го нормализира. Затова реших да приложа йога като начин на живот, да бъда по-близо до природата, да се старая да следвам тази мъдра философия, която проповядва обич между хората, да напълня менюто си с жива храна - с плодове и зеленчуци...

А с готвене занимаваш ли се?
- Това е едно от любимите ми занимания. Не разбирам жените, които имат семейства, а казват, че не обичат да готвят. Няма нищо по-хубаво от приготвената с любов домашна храна за семейството.
Когато се омъжих, аз нищо не умеех. Но сама се научих. Първо гледах от приятелки и повтарях. После започнах да импровизирам. И винаги ставаше вкусно. Боян Иванов например, който е голям кулинар, винаги хвали моя тиквеник. Правя и отлична содена питка. Другият ми специалитет, който е и първокласно профилактично средство срещу всякакви зимни грипове и настинки, е чесновата ми паста. Накълцва се една глава чесън, нарязват се 1-2 сварени картофа, добавя се 1/2 кофичка кисело млако, малко зехтин, сол на вкус и лимон. Накрая всичко се пасира. Вкусно е и унищожава микробите!
Напоследък, след като децата израснаха и често се хранят навън, вече не готвя толкова. Цяло лято например мога да изкарам само на домати и сирене.

Дали с този семпъл начин на хранене е свързан и свежият ти външен вид? Полагаш ли други грижи?
- Професията ми е такава, че винаги трябва да изглеждам добре, но суетността никак не ми е присъща. Дори ми е много досадно да се глася за фотосесии, да се докарвам, да позирам. Много по-добре се чувствам вкъщи, по анцуг, дори и да трябва да разтребвам след някой купон на сина ми, стресирал котката и папагала...

Колко големи са децата ти?
- Синът ми Григор е на 28, има фирма за хардуер и е голям почитател на кубинските пури и на мулатките. А дъщеря ми Ивана е на 26 и, както вече споменах, следва визуални изкуства и ми прави всички рекламни снимки.

Как се справяше, докато бяха малки? Жертва ли нещо от певческата си кариера?
- Страшно много обичам малки деца! И по принцип съм убедена, че за всяко дете най-важното е да расте обградено с обич и грижи от майката, да не страда от липсата на духовна връзка с нея. Затова дадох на моите всичко, което можах. Още с първата бременност спрях да пуша, правех дълги разходки на чист въздух. После по 3 месеца кърмех всяко от децата. Стремях се да им осигуря максимален уют и спокойствие.
Разбира се, че се отказах от доста неща в професията. По онова време практически прекратих концертите си и се ангажирах с организационна работа начело на тогавашното Дружество на българските поп и рок певци и музиканти. Но така имах възможност да отделям повече време на децата си. И до днес съм убедена, че децата трябва максимално дълго да остават деца. Ние, възрастните, трябва да им спестяваме проблемите си, да не им позволяваме да ни виждат озъбени, изнервени. Животът така или иначе ще ги изправи един ден пред изпитания. Нека поне докато са малки да бъдат безгрижни.
Онова, което ме измъчваше като майка, беше постоянната ревност между сина ми и дъщеря ми. Заради малката разлика помежду им бяха в непрекъсната конкуренция. Спомням си даже как трябваше да лъжа Гришата, че кърмя Ивана само отляво, защото той си беше решил, че отдясно е „неговата" страна. Като поотраснаха, постоянно се биеха. Ивана винаги е била много устата, а Гришата - едър. Нищо не й прощаваше, но и тя не отстъпваше. Направо се побърквах, като ги гледах - как не съм се справила, как съм се провалила във възпитанието. Но после разбрах, че така е навсякъде, където има по две деца, и се успокоих. Е, когато има повече, когато са цял отбор, е по-лесно, защото тогава просто няма време за капризи.
Винаги съм се възхищавала на жени като Миа Фароу, Анджелина Джоли, Мадона - как осиновяват деца с проблеми, как се раздават. Наистина, за какво друго по-красиво биха могли да отидат парите им, ако не за да направят щастливо още едно дете...

Ти сигурно също ще даряваш щастие с решенията си като председател на журито на „Мюзик Айдъл"...
- Ще видим, предаването стартира съвсем отскоро. Ще съм заета с него чак до началото на юни. Това е много авторитетен международен проект и е чудесно, че целта му е освен да забавлява, също и да издирва и подпомага млади таланти. България е изключително богата на таланти - не само в пеенето. Важното е да има кой да ги подкрепя.

Може би сега, с влизането на България в Европейския съюз, възможностите за изяви ще се разширят...
- Дано. Въпреки че на мен ми е смешно една древна нация като нашата, натрупала толкова култура, да се радва така детински от присъединяването към Европейския съюз. Та ние от толкова века сме си все в Европа! А сега, кое е първото, което усетихме от членството? Затвориха ни АЕЦ-а и ни отнеха ракията! Задават се и фалити на дребни производители, на малки фирми. А политиците ни се държат безобразно - никак не защитават националния интерес, само се плюят помежду си. Аз нямам политически пристрастия, не съм с никоя партия, но държа на социалната справедливост, не може без нея. Като ще гледаме Европа, хайде да се равняваме по Швеция!