Кубинският водач Фидел Кастро направи поредното показно пред света - опроверга старата максима, че "власт не се дава", и демонстрира как, въпреки че разполага с всички лостове на управлението, може доброволно и достолепно да се оттегли от сцената. Писмото му към неговите съотечественици, публикувано от партийния орган "Гранма", в което оповестява, че се отказва от постовете на президент и главнокомандващ, стана световна новина номер едно.
Вниманието към Куба и без това напоследък беше изострено. След парламентарните избори на Острова на свободата, състояли се на 20 януари и осигурили и на Фидел Кастро, и на брат му (и временен президент) Раул Кастро депутатски места, на 24 февруари предстои парламентът да се събере на първата си сесия. Тогава се очаква да бъде избран и председателят на Държавния съвет на страната - пост, съответстващ на президентския и юридически все още заеман от тежко разболелия се в края на юли 2006 г. Фидел Кастро. Заради болестта кубинският лидер временно преотстъпи пълномощията на по-малкия си брат Раул, който допреди това бе министър на отбраната.
Голямата енигма бе дали на 24 февруари депутатите ще изберат отново Фидел Кастро за държавен глава. Въпреки че от началото на болестта си той не се е появявал "на живо" никъде, кубинската телевизия редовно излъчва репортажи за негови срещи с различни световни лидери, които му гостуват, а той ги посреща отначало по болнична пижама, а напоследък по анцуг в цветовете на кубинското знаме. Според кадрите и гостите му - предимно чужди президенти, Фидел оживено общува с тях и изказва мнения по всички международни проблеми. Същото прави и в редовните си публикации, които излизат в "Гранма" под рубриката "Размисли на другаря Фидел" и дават напътствия за всички ключови събития от живота на света и на Куба.
Явно обаче здравето му не се е възстановило дотолкова, че да му позволява предишния интензивен ритъм на работа. Възрастта му - 81 години, също е сериозен фактор. Самият Фидел фиксира тези два проблема в своето обръщение към кубинците, с което ги информира за решението си окончателно да се оттегли от активна управленческа роля в държавата. "Известявам моите скъпи съотечественици, оказали ми огромната чест да ме изберат неотдавна за член на парламента, който ще взема важни решения за бъдещето на нашата революция, че няма да претендирам, нито ще приема - повтарям, няма да претендирам, нито ще приема поста на председател на Държавния съвет и на главнокомандващ - пише Фидел в посланието си. И добавя: - Не се разделям с вас. Просто искам да продължа борбата като редови войник на идеята. Ще продължа да пиша за рубриката си "Размисли на другаря Фидел". Може би гласът ми ще се чуе." Предугаждайки неизбежния взрив от коментари по света по въпроса какво следва оттук нататък в Куба без Фидел начело, патриархът на кубинската революция и латиноамериканската левица специално подчертава: "За щастие нашият процес разполага с доста кадри от старата гвардия заедно с други, които бяха много млади, когато започваше първият етап на революцията. Някои бяха почти деца, когато се включиха в редиците на бойците в планините, и по-късно със своя героизъм и с интернационалните си мисии донесоха слава на страната. Те имат авторитета и опита да гарантират приемствеността. Нашият процес разполага също със средната генерация, която заедно с нас усвои елементи на сложното и почти непостижимо изкуство да оргиназираш и да ръководиш една революция."
Наистина - за всеки, който следи какво става в Куба, е ясно, че системата функционира гладко и смазано и без личното участие на Фидел. Това ясно се видя през тази вече над година и половина, откак той практически е извън активния политическия живот поради заболяването си. Написаното от него за кадрите, с които разполага кубинската революция, навежда на мисълта, че постовете, които той досега е заемал - може би включително и лидерството в кубинската компартия, е възможно да бъдат разпределени между представители на различните поколения от наистина добре подготвената висша държавна администрация. Доста анализатори извън Куба повтарят, че за президент вероятно ще бъде избран Раул Кастро, който вече от година и половина де факто изпълнява тези функции. Споменават се обаче и имената на също набралите доста опит, включително и международен, Карлос Лахе, който е вицепрезидент и неизменно представя Куба на всички световни форуми напоследък, и младият и амбициозен външен министър Фелипе Перес Роке.
Отговорът ще дойде още на 24 февруари, когато ще стане ясно за кого ще гласува новият кубински парламент. Но които и да са личностите, които поемат държавното кормило, едва ли има място за съмнения, че Куба ще продължи досегашното си развитие. Механичните аналогии за евентуална кубинска "перестройка" не звучат сериозно най-малкото защото на този карибски остров малко неща, привнесени отвън, пускат корен. Има и прогнози за засилване на тенденциите, които да тласнат страната по т.нар. китайски модел - запазване на социалистическия характер на държавното управление с пълно отваряне на икономиката към пазарните механизми. Но такива елементи има в Куба още от средата на 90-те години. Именно те доведоха в страната доста чужди инвестиции и я превърнаха в туристически хит за канадци, испанци, французи, италианци и т.н. Факт е, че Куба оцеля въпреки суровата американска блокада, която вече пето десетилетие безуспешно се опитва да задуши острова, и въпреки тежкия срив, преживян след разпадането на социалистическия лагер през 1989 г. Въпреки всички трудности, неизбежни за страна под такъв външен натиска, на какъвто САЩ не са спирали да подлагат Куба, тя успява да поддържа социалните бонуси за своите граждани, изпъкващи особено осезаемо на фона на действителността в повечето други латиноамерикански страни. Например детската смъртност в Куба по данни на Световната здравна организация продължава да е една от най-ниските в света - едва 5.3 на 1000. В САЩ е 6 на 1000, в Латинска Америка - 26 на 1000, а общо в света - 52 на 1000. Напоследък сериозно петролно рамо за социалните кубински проекти удря и приятелят на Фидел - венецуелският президент Уго Чавес.
Що се отнася до самия Фидел, той си остава емблематична личност, белязала с яркото си присъствие втората половина на ХХ и началото на ХХI век. А на политическата му съдба биха могли да завидят доста съвременни дейци. Той извърши най-романтичната революция на миналия век, стана световна легенда, оцеля в над 600 заговора на ЦРУ за убийството му, управлява държавата си така, както смяташе, че е най-добре за нея близо пет десетилетия, превърна я във витрина на постиженията в здравеопазването и образованието и накрая си тръгва от активната политика, видял реализирано делото на живота си - една лява Латинска Америка, тръгнала по неговия път.