Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят


Кения, какво не разбират критиците на Куба в чужбина?

Битката ни не е, за да можем да казваме „да, господине”, а за да сме свободни, суверенни – това е ключът към разбирането на Куба. Основната грешка на нашите врагове е, че се опитват да представят кубинците като еднакви. Опитват се да ни вкарат в своето клише на еднополюсния свят. Но ние сме дисиденти в този техен свят. Имаме си нашето собствено разбиране какъв да е животът ни, затова ги плашим.
Социализмът не ни бе спуснат „отгоре” или отвън, ние сами направихме своята революция. Не сме приемали външни модели, но не сме имали и нормална среда, за да развиваме страната си на спокойствие. Блокадата ни държи в екстремални условия над половин век. До 1959 г. Куба имаше най-много коли на глава от населението в Латинска Америка, но и най-малко деца до 14 г., които ходят на училище... Имахме също 100 000 проститутки и 60% неграмотни... Днес 99% от децата в Куба се раждат в болнични заведения. Образованието ни на всички нива е безплатно. Ние си имаме своя собствена парадигма на щастието. Нима е по-щастлив онзи, който най-много консумира? Да имаш или да бъдеш е по-важно? Гладът на стомаха или гладът на духа да ни води?

Какви са изгледите американската блокада да падне?

По линия на програмата за улеснени контакти „народ-народ” хиляди американци имат възможност все пак да посещават Куба, въпреки официалната забрана за такива посещения, още тегнеща над американските граждани. И те с очите си виждат нашата действителност. Дават си сметка, че цял живот са били лъгани за живота в Куба. Ако това информационно затъмнение падне, ще падне и блокадата. Ето защо винаги повтаряме, че е изключително важна ролята на честните журналисти, които обективно разказват в страните си онова, което са видели у нас.

Куба разполага с доста приятели по света...

Благодарни сме на приятелите си за подкрепата! В 152 страни има асоциации за приятелство с Куба, а в 111 – комитети за освобождаването а Петимата наши герои антитерористи, които от 14 г. са в американски затвори. От 8 г. ежегодно организираме в град Олгин международни колоквиуми за солидарност с Петимата. С всяка година идват все повече и повече чуждестранни участници. През 2012-а бяха над 300 делегати от 44 страни. Разгласяването на случая с Петимата и печеленето на широка международна подкрепа за тази кауза е от първостепенно знаочение! В момента в САЩ се задвижва юридическа процедура около документ, открит от един от адвокатите на Петимата. От документа личи, че създалите предубедена обществена среда публикации в пресата преди, по време и след процеса срещу Петимата, са били поръчани и платени с милиони долари. А това е нарушение на американските закони. В такъв случай процесът би трябвало да бъде анулиран. Разбира се, правителството на САЩ не е заинтересовано това да се разгласява. Изобщо целият случай на Петимата, също както и кубинската тематика като цяло, е покрит с плътна завеса от дезинформация и премълчаване. Това трябва да се промени и разчитаме много именно на приятелите ни по света – да надигат все по-гръмко глас за истината!

Какво представляват промените, които се осъществяват днес в Куба?

Никога не сме копирали автоматично ничий чужд модел. Старали сме се да вървим по свой път. Несъмнено, допускали сме и допускаме грешки, но винаги се стремим да ги коригираме, съобразяваме се с мнението на народа, много сме самокритични. С голямо внимание се вслушваме всеки път, когато приятел поиска да сподели с нас опита си.
Основната ни цел в момента е да стане по-силна и жизнена икономиката на страната. Водеща остава обществената собственост, но се освобождава пространство и за смесената, и за частната. Нищо от неолиберализма обаче нямаме намерение да заимстваме. Неолиберализмът се провали навсякъде по света. Днес в Латинска Америка във възход са други, алтернативни модели. Всяка страна от нашия регион търси свой специфичен път. В Боливия имаме индианска революция, в Еквадор – гражданска, във Венесуела – Боливарска. Куба актуализира социализма си съобразно своите собствени условия. Здравеопазването и образованието у нас остават безплатни и общодостъпни. Но заплатата вече ще се определя според приноса, според качеството на труда. Равенството не означава уравновиловка

Как се взимат решенията за извръшваните промени?

За нас, кубинците, е сложно да градим социализма, от който се нуждаем, но държим да участваме активно в този процес. 8 милиона души се включиха в преките дебати по време на над 163 000 събрания за това, какви промени трябва да се извършат в страната. 3 милиона специфични мнения бяха взети предвид в изработването на тезисите на ККП за бъдещото развитие на Куба.

Известни личности