Аржентинците – сънародниците на най-емблематичния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара, най-после също ще си имат негов “официален” паметник. Четириметровата бронзова отливка на “команданте”-то – дело на младия аржентински скулптор Андрес Сернери, ще бъде инсталирана насред специален парк, който носи името на Че, в родния му град Росарио, провинция Санта Фе, навръх 80-годшнината от рождението му на 14 юни.
Сернери, който сам се определя като “геварист”, стартира проекта си още преди две години. Скулпторът обяснява пред аржентинската преса, че нарочно не се обърнал към правителството (което е от леви перонисти и симпатизира на последователите на Че) за държавна субсидия, нито потърсил спонсор. Целта му била да включи колкото се може повече обикновени хора в осигуряването на необходимите 3000 кг бронз за паметника и на всички съпътстващи го логистични детайли. Според Сернери именно създалата се така “мрежа от солидарност” е истинският паметник на Гевара. “Че не би искал да му се издига монумент. Ако един ден се срещнем в облаците, ще има пълното право да ми удари един бой. Но пък от друга страна той може да е горд от създалото се покрай юбилея му гражданско движение.”
Бронзът бил събран от лични дарения. Много хора давали стари ключове, свещници, рамки за картини, като често предметите били дори семейни реликви. Съсед на Сернери осигурил подемния кран. Друг приятел архитект направил безплатно чертежите за разполагането на паметника. Работници от една леярна даром претопили и изляли бронза.
Седмици преди самия 80-годишен юбилей от рождението на Че готовият паметник “тръгна” с шумно и пъстро шествие от столицата Буенос Айрес към Росарио. Съпровождащите го фенове известяваха за него с песни, бой на барабани, скандирания. За самия ден на годишнината в Росарио е подготвена специална програма за официалното откриване на паметника.
Редом с легендарната Евита Перон, бащата на тангото Карлос Гардел и футболния ас Диего Марадона, Че Гевара е един от най-любимите и тиражирани образи в Аржентина. Без да се притесняват от комерсиализирането, аржентинците масово кътат стилизирани фигурки, пощенски картички, ключодържатели, да не говорим за вездесъщите тениски с портретите и на четиримата. Малки бюстове и статуетки на Че има в доста клубове и частни домове в аржентина. Но истински, голям паметник там му се издига за първи път. И то така демократично. Участниците в кампанията дори гласуваха къде именно да стои монументът – и надделя решението да е в родния му Росарио.
Ернесто Гевара де ла Серна е първородният син на Селия де ла Серна и Ернесто Гевара Линч. Във вените на предците му има примеси и от баска, и от ирландска кръв. Майката Селия – начетена и завладяна от идеите за социална справедливост, е била силният характер в семейството. Бащата, на когото бил кръстен малкият Ернесто, трудно се справял с необходимостта да издържа фамилията, в която скоро се раждат още две дъщери и един син. Някои биографи дори твърдят, че астмата, която цял живот мъчи Че, била провокирана от прекомерната амбиция на майката да калява децата си – първият пристъп споходил 2-годишния Ернесто след като мама Селия го топнала в студен басейн. По-късно, заради астмата на малкия, семейството се мести от Росарио в по-подходящата за него по климат Кордоба.
Силната духовна връзка на Селия де ла Серна с първородния син продължава до края на живота й. Тя умира от рак през 1965 г., малко преди Ернесто да погели за голготата си в Боливия.
Революционната биография на Че е широко известна – неспокойният му нрав го тласка към две младежки обиколки на Латинска Америка, които го убеждават, че избраната професия на лекар не е достатъчна, за да помогне на всички нуждаещи се; следват участия в социални трусове в Боливия и в Гватемала; после е Мексико и присъединяването към кубинските бунтовници на Фидел Кастро; партизанската война в Сиера Маестра и триумфът на Кубинската революция; министерските постове в Хавана след победата и напускането им; включването в националноосвободителното движение в Конго; боливийската епопея и трагичната гибел в селцето Игера на 9 октомври 1967 г.
Митът за “свети Ернесто от Игера” бързо завладява цяла Латинска Америка, а прочутият портрет на Че – дело на кубинския фотограф Алберто Корда, още през следващата 1968-ма е по студентските барикади от Париж до Мексико.
Днес в самата Игера, както и в съседното селце Вайегранде, където е откаран трупът на убития революционер, също има негови паметници. Бронзовата му фигура се извисява и над кубинския град Санта Клара, битката за който е най-бляскавата военна победа, ръководена от “команданте” Че. В специален мавзолей в Санта Клара са пренесени и останките на Че и на други негови бойни другари, открити от кубински и аржентински археолози през 1997 г. край Вайегранде. Отсега нататък явно пътеките на “революционния туризъм” ще стигат и до монумента в Росарио.