Навършилите се на 9 октомври 40 години от убийството на емблематичния революционер Ернесто Че Гевара в глухото боливийско селце Игера събраха в своеобразно състезание за най-запомнящо се възпоменание три от страните, с които е бил най-свързан – родната му Аржентина, превърналата го в партизански герой Куба и погубилата го Боливия.
Пред парламента в Буенос Айрес екзалтирани младежи развяха знамена с надписа “Че е жив”, а техният сънародник – младият аржентински скулптор Андрес Сернери, стратира инициатива за масово даряване на дребни лични предмети от бронз, от които след претопяване да се издигне 3-тонен и 4-метров паметник на Че в родния му град Росарио, точно в навечерието на 80-годишнината от рождението му на 14 юни догодина. Самият Сернери вече е готов с гипсовата отливка на монумента, а в навечерието на 9 октомври оповести, че и събирането на метала е напреднало до 2 тона и 200 кг.
Куба отдаде почит на своя “Героичен партизанин” с 10-хиляден митинг пред мавзолея му в Санта Клара – града, който той превзема с 400 бойци срещу 4000 войници на диктатора Батиста по време на партизанската война. В този мавзолей са погребани останките на Гевара и на други негови бойни другари, загинали с него в Боливия. Костите бяха открити от кубинско-аржентинска експедиция точно преди 10 г., навръх тогавашната 30-годишнина от гибелта на Че. Били са тайно заровени от убилите го боливийски военни под писта на военното летище във Вайегранде, на около 60 км от Игера – с идеята никой да не разбере къде е погребан, за да няма поклонение. Макар и късно, един бивш военен проговаря и посочва мястото. После останките са пренесени в специално построения мавзолей в Санта Клара.
Все още болният съратник на Че Фидел Кастро пропусна сегашния митинг, но написа статия в прослава на стария си боен другар.
Боливийският президент Ево Моралес обаче лично взе участие във възпоменанията в Игера и Вайегранде и държа пламенна реч в прослава на идеалите на Че, които днес се реализират в доста латиноамерикански страни от спечелилата властта с мирни избори левица. Боливийският петдневен Световен фестивал в памет на незабравимия “команданте” събра негови почитатели от цял свят, които поеха на планински поход по стъпките на Че, пяха песни край лагерни огньове, водеха изтощителни политически спорове, гледаха филми, посветени на кумира им, а накрая поритаха топка във футболен турнир в негова памет. Бойко вървеше търговията с шишенца с портрета на героя, съдържащи “пръст от земята, на която се е проляла кръвта му”. Като топъл хляб се търсеха и неизменните тениски и бейзболни шапки с щампования му прочут портрет – легендарната снимка, направена от кубинеца Алберто Корда, за която се твърди, че е най-популярната фотография на ХХ век.
Българският принос във възпоменанията на Че по света бе събрание в София по повод годишнината, организирано от Асоциацията за приятелство “България-Куба” начело със Станка Шопова.
Сайтът YouTube почете Че с букет от различни изпълнения на най-прочутата песен, посветена нему – Hasta Siempre Comandante от Карлос Пуебла. Сред тях отново най-провокативно блесна секси-клипът на итало-испано-французойката Натали Кардон, сниман още преди 10 г.
Магнетизмът на Че, когото селяните в Боливия отдавна сравняват с Христос и наричат Свети Ернесто от Игера, бе тема и на безчет публикации по повод годишнината. Би Би Си пусна подборка от свидетелства за него на хора, пресекли пътя му в различни ситуации. Четирите й раздела са красноречиво озаглавени “Аз живях с него”, “Аз го следвах”, “Аз го обичах”, “Аз го убих”. От тях личи как пленилият Че боливийски войник Луис Креспо и до днес се ядосва на армейските си началници за неизпълнените обещания да осигурят участвалите в операцията войници с жилища и пари. Друг ключов участник в екзекуцията на Гевара – агентът на ЦРУ Феликс Родригес, съжалява само, че не е запазил за себе си лулата на прочутия пленник.
Някогашната медицинска сестра от Вайегранде Сусана Осинага разказва с трепет как й възложили да измие трупа на Че след убийството, как през цялото време неговите отворени и след смъртта очи я следели, колко много й приличал на Христос и как и до днес се моли за него.
19-годишната през 1967 г. учителка в селското училище в Игера Хулия Кортес изповядва как отишла да види пленника, как била последната, разменила няколко приятелски думи с него преди да го убият, как останала “поразена” от проникновения му поглед и от мъжествената му хубост, как и до днес е влюбена в него.
Че винаги е бил харесван от жените, но връзките му с тях са били доминирани от идеите. Така е още с първата му жена – по-голямата от него с 3 г. перуанка Илда Гадеа, която, казват, оформила марксистките му възгледи. От нея е първородната му дъщеря Илдита, родена през 1955 г. в Мексико. Илдита умира от рак през 1994 г., на същата възраст, на която загива и баща й - на 39 г.
Голямата любов на Че е с кубинката Алейда Марч от Санта Клара, за която се жени след победата на революцията в Куба. От нея има 4 деца – Алейда, Камило, Селия, Ернесто.
Легендата го свързва и с аржентино-германката Тамара Бунке, която е негова съратничка в боливийската епопея под кодовото име “партизанката Таня”.
Запитан от Би Би Си какво мисли за днешното комерсиализиране на образа на Че, един от оцелелите му боливийски бойни другари Освалдо Передо казва: “Докато историята може да се съживява, хората, които искат да търгуват с нея, няма да са важни. Че е нещо много повече от портретите по тениските и шапките. Образът му разбужда чувствата и мислите на хората”.
Стените на онова голо помещение, в което Сусана Осинага е измила убития Че, днес са изпъстрени с надписи в негова памет. Един от тях се набива на очи: “Докато те помнят, си жив”.