“Пингвине” и “Пингвинке” – това са галените обръщения, с които общуват помежду си Нестор Кирчнер, досегашният президент на Аржентина, и жена му, наследилата го на поста след с лекота спечелените от нея избори на 28 октомври Кристина Фернандес. Симпатичните антарктически пиленца в ролята на прякори са им наследство от дългите години, които двойката прекарва в Патагония, из чиито най-южни краища на воля припкат тъкмо пингвини. Нестор и Кристина, които са колеги от юридическия факултет на университета в Ла Плата, избират да се заселят в патагонската столица Санта Крус след военния преврат през 1976 г., защото виждат, че скараната с правото хунта няма да им създаде най-добрите условия за развитие като юристи в столицата. Предпочитат да са по-надалеч от очите на военните и заради левите си студентски изяви. Въпреки това Нестор все пак попада зад решетките по време на диктатурата, макар и за кратко.
През 1983 г. хунтата пада, а през 1989 г., като активист на лявото крило в перонистката партия, Нестор Кирчнер е избран за кмет на Санта Крус. Пламенната му жена пък, която някои наричат “патагонската тигрица” заради огнения й нрав, става депутатка в Националния конгрес. Там изявите й са доста впечатляващи и през 1993 г. я избират за сенаторка. Две години по-късно мъжът й вече е губернатор на цялата провинция Санта Крус.
Когато през 2003 г. Кирчнер се кандидатира за президент, масовото мнение за него е като за “провинциал”, дърпан към най-високия пост от пробивната си жена. Факт е, че на национално ниво по онова време по-известната в двойката е тъкмо Кристина. Упорито се говори, че и цялото президентстване на Нестор всъщност е било само представително, а сериозните решения е взимала тя, първата дама. Ако е така, значи сега нещата просто си идват на естественото място. Въпреки че конституцията му дава право да се кандидатира още един път за държавен глава, Кирчнер предпочете този път да остави Кристина да се впусне в надпреварата и да отвее съперниците си. Смята се, че самият той се кани да се посвети на структурирането на нова левоцентрискта партия, която по-пълно да отговаря на неговата визия за развитието на обществото, отколкото лявото крило в наследената от Перон Хустисиалистка партия, наричана по-често перонистка. Прогнозата е, че след като в близките 4 години стабилизира партията си под крилото на грижовната съпруга-президентка, той ще се яви в целия си блясък на следващото президентско състезание вече като кандидат а собствена политагитка.
Каквито и да са по-далечните планове на фамилията, засега безспорното е, че родината на гаучосите и тангото остава в украсените с изискани пръстени и гривни нежни ръце на Кристина Фернандес. Тя ще е втората жена президент на Аржентина. Първата е Мария Естела Мартинес де Перон, третата съпруга на генерал Перон, наследила го на поста, тъй като е била вицепрезидент при смъртта му през 1974 г. Управлението й разсипва икономиката на страната и прави неминуема намесата на военните, които я свалят с преврат през 1976 г. За разлика от онези далечни и мрачни времена днес цяла Латинска Америка е в еуфоричен възход покрай залялата я “лява вълна” – явление, към което обикновено се причислява и управлението на Кирчнер в Аржентина. И тъй като Кристина се кълне, че ще продължи тъкмо този курс, може тепърва с интерес да се наблюдава развитие на вече заченатата от мъжа й дружба с регионалния антиимпериалист номер 1 за момента Уго Чавес, президента на Венецуела. В едно от предизборните си изказвания Кристина Фернандес беше характеризирала така всеобщия интерес към сближаване с Чавес и с петрола на Венецуела: “Той е като Путин за Европа”.
Гордеещата се с младежката си външност 54-годишна нова президентска няма обаче да може да заслепява всичките си колеги-мъже на срещите на върха в Латинска Америка. Просто защото съседно Чили също има жена за президент – Мишел Бачелет, която отгоре на всичко е и руса, доста немаловажен факт в континент, гъмжащ от мургави мачовци.
Кристина Фернандес обеща на всички избиратели подобряване на социалното им положение. Съпровождащият я по предизборните изяви съпруг щедро я подкрепи, раздавайки общински жилища на най-нуждаещите се. Извън този популизъм останаха икономическите показатели, които засега са много добри – налице е 7-8 процента ръст на икономиката. Никой обаче не е сигурен докога ще продължи това и в какво “пингвинката”-президентка ще се вслушва повече – в собственото си сърце под скъпите тоалети или в реалните нужди на жителите на доста вече накълцаната от социалната ножица Аржентина.