Вече всеки българин знае коя е Дилма Русеф. Радостта от избирането на дъщерята на габровец за президент на Бразилия разпали у нас еуфория, сравнима само със захласа по бронза на националите ни в световното футболно първенство през 1994-а. Колкото и да е тънка нишката, свързваща Дилма със страната ни покрай нейна баща, напуснал България през 1929-а и починал, когато дъщеря му е била едва 15-годишна, народът у нас се почувства окрилен от победата на “нашето момиче” в петата по население и осмата по икономическа тежест държава на планетата. Острият дефицит от поводи за радост в тукашната ни реалност с лекота захрани всеобщата Дилмомания, чак до умопомрачения като заглавието в един всекидневник “Взехме властта в Бразилия” (?!?), или чалгата, с която Сашка Васева възпя отвъдокеанската победителка...
Самата Дилма, която винаги е подчертавала, че е преди всичко бразилски политик, макар и от български произход, се отнася добросърдечно и с разбиране към тукашните неудържими изблици на чувства. Ето какво каза тя в интервю пред най-голямата бразилска телевизия “Глобо” два дни след изборите: “За мен би било трогателно да бъда посрещната в България като президент на Бразилия. Ще е голяма емоция за мен, а и за тях предполагам. Това е малка държава. Помислете си как там гледат на Бразилия с нейното 190-милионно население, с развиващата й се и перспективна икономика, създаваща работни места.”
Имах късмета да се запозная с Дилма и да разговарям повече от час с нея през 2005 г., по време на тогавашното официално посещение на президента Георги Първанов в Бразилия. Тогава тя още беше министър на мините и на енергетиката в първото правителство на президента Луис Инасио Лула да Силва и водеше от бразилска страна преговорите с нашата делегация. “Знаете ли колко се вълнувам сега, като откривам във всеки от вас черти на баща си, на брат си, на сестра си. Формата на очите, тенът на кожата... Сякаш съм сред роднини,” каза ми Димла, докато разговаряхме в българското посолство в столицата Бразилия. Тя призна, че като дете е знаела малко български думи от баща си, но вече ги е забравила и само някои й звучат познато, като слуша български говор. “Имам голямо желание да опозная България, за която съм чувала само стари истории, от 20-е години на миналия век, откогато бяха и спомените на баща ми,” продължи тя. Тогава в София още беше жив брат й Любен Камен, син на баща й от първия му брак. Дилма обясни, че си пише с него. Уви, по-късно той почина. С прям и проницателен поглед, издаващ твърд, но и открит характер, Дилма подчерта: “Понеже съм наполовина българка и наполовина бразилка, много искам в работата си да реализирам своята двойна съдба, да съм полезна и за България, и за Бразилия. Имаме наистина много възможности да си сътрудничим ползотворно, само трябва да ги разработим”.
Добронамереността на Дилма е несъмнена, но приказките на наши официални лица сега, включително на говорителката на МВнР, че България можела да стане едва ли не врата на Бразилия към ЕС, са несериозни. Бразилия отдавна има стратегически отношения с ЕС, да не говорим за историческите й връзки с много по-стабилно позиционираната в Съюза Португалия. Плюс това бразилският фактор в световните дела далеч надхвърля европейските мащаби.
Редно е да си отворим очите и за още една истина – че “българската връзка” всъщност засега носи повече главоболия, отколкото бонуси за “нашата” Дилма. Предизборната й кампания беше изключително тежка, защото бразилските медии като цяло са опозиционно настроени и бяха крайно критични към нея. Непрекъснато ровеха за нещо мрачно и злепоставящо Дилма. Усърдно внушаваха например, че е неподготвена да наследи Лула, което си бе чиста манипулация. Защото още от първото правителство на Лула именно Дилма със своята подготовка на икономист и инженер стои зад всички програми за развитие на икономиката и за социална подкрепа на най-бедните, които са в основата на сегашния напредък на страната и на 7,5-процентния й годишен растеж. Лула дори я нарече “майка” на тези програми.
Другата посока, в която плющяха медийни плесници, беше темата за корупцията – заради обвиненията в злоупотрби срещу близка сътрудничка на Дилма. Именно в този контекст на българската дъщеря й бе натякнато, че родината на баща й днес е прославена по света преди всичко с корупцията и престъпността си. Алюзията беше прозрачна – вижте къде са корените й и си мислете колко корумпирана може да излезе и тя...
Безкрайно изнервен от атаките, щабът на Дилма прояви и неимоверна подозрителност към българските журналисти, които се опитваха да я интервюират по време на кампанията й. Причината бе, че в нашия печат многократно бе разказавана историята й като “градска партизанка” по време на диктатурата в Бразилия през 60-те и 70-те години и най-вече епизодът с обира на 2,5 милиона долара от двореца на губернатора на Сао Пауло – операция, извършена през 1969 г. от групировка, в която членувала 21-годишната тогава Дилма. Парите са откраднати, за да се подпомогнат семействата на репресирани от диктатурата. Дилма не участва пряко в акцията, но полицията я арестува и я обвинява, че е “мозъкът”. Момичето е хвърлено в затвора за 3 години и е подложено на жестоки изтезания, включително с електрически ток. У нас случаят с революционния обир ала Робин Худ се възприема като част от романтичния колорит на биографията й, но опозицията в Бразилия го преекспонира в съвсем друга светлина – изкарват я терористка и бандитка. Ето защо в щаба на Дилма се стремят да не дават думата на български журналисти по предизборните й пресконференции – страх ги е някой да не подхване темата, дори и най-добронамерено, защото бразилските им колеги веднага ще я извъртят по най-злепоставящ кандидатката начин.
Лично Дилма не страда от подобни притеснения и когато двама български кореспонденти все пак успяват да пробият антуража й и да й зададат въпросите си, отговаря най-отзивчиво и сърдечно, не пропускайки да подчертае: “България е в сърцето ми!”
През 2005-а попитах Дилма кое е по-трудно – да си партизанин или да си министър. Ето какво ми отговори тогава: “В Бразилия през 70-е години обстановката беше много сложна. За нас беше голямо предизвикателство да се борим срещу военната диктатура, така че беше трудно да си партизанин. Бяхме преследвани за идеите си, арестувани, изтезавани. Сега ситуацията е променена, ние успяхме да постигнем демокрацията, за която се борихме. Имаме една стабилна държава с демократични институции, с установена система за преки избори, диктатурата е вече обърната страница. Налице е друго предизвикателство – да действаме за просперитета на народа, да победим глада, Бразилия да напредне по пътя на развитието и да намери своето място в общия оркестър на света.
Същевременно една икономика като нашата не може да се примирява с подчинена роля в международните отношения, трябва да има пространство и възможност за развитие. За мен най-голямото предизвикателство сега е да променим жизнения статус на голяма част от бразилците - от недоимък към едно по-нормално съществуване”.
В подобен контекст бяха и първите изявления на Дилма след победата й, когато тя се зарече да продъли линията на Лула и да надвие бедността в Бразилия. Разбира се, сега ситуацията в страната вече е много по-благоприятна отколкото преди пет години, когато разговаряхме. Неслучайно Лула си тръгва с 82% популярност. Той оставя на наследничката си мощна и устойчиво напредваща икономика, осмата в света засега с перспективата до 15 г. да стане пета. Успешното съчетаване на ефективни социални програми за намаляване на бедността със стимули за икономическия растеж укрепи фундамента на страната с 30-40 милиона души, които се вляха в средната класа. Откриването на внушителни петролни залежи в шелфа, както и гигантските инфраструктурни проекти около световното по футбол през 2014 г. и олимпиадата през 2016 г., на които ще домакинства Бразилия, откриват допълнителни добри перспективи. Бразилия се прослави и като “житницата на света”, увеличавайки за 10 години производството си на храни от 80 милиона тона на 150 милиона тона. Тя днес е първенец в продукцията на портокалов сок, захар, месо, птици и кафе.
Разбира се, на Дилма ще й се наложи да се справя и с недовършени от екипа на Лула проблеми. Например, с наложителните реформи в образованието и здравеопазването, както и в доста оплетената данъчната система, което самата Дилма очерта като своя ключова задача. Очаква се също тя да засили държавното участие в “нейния” сектор – енергетиката, в нефтената промишленост, в банковото дело.
Дилма си взе съвсем кратка почивка след изтощителния изборен маратон, който тя издържа с типичния си стоицизъм на “желязна лейди”, както често я наричат. Силният й дух успя да надвие дори раковата диагноза, която й бе поставена миналата година. Новоизбраната президентка прекара само няколко дни със семейството на дъщеря си Паула в Порто Алегре и се порадва на малкия си внук Габриел. Още на 6 ноември Дилма поема заедно с Лула на първото им от цяла серия съвместни пътувания в чужбина, по време на които сегашният държавен глава ще представи наследничката си на световните лидери. Загрявката ще е в Мапуту, столицата на Мозамбик, където двамата ще открият завод за лекарства. После отиват в Сеул, на срещата на Г-20 на 11 и 12 ноември, където ще е същинският световен дебют за Дилма. Там тя ще влезе в ролята си на ръководител на държава, която е сред ключовите глобални играчи. На 26 ноември Лула и Дилма ще са в Гаяна, където ще има среща на върха на Унасур (Съюз на южноамериканските нации), а на 17 декември ще са във Фос де Игуасу пак на сбирка на държавните лидери, само че този път на Меркосур. Общо до края на годината двамата ще направят 10 посещения в чужбина. България засега я няма в този списък.
Дилма вече получи поздравления за победата си от много държавни глави и ръководители на международни организации, включително от българския президент и премиер. Едно от най-вълнуващите бе от най-близката й съседка и колежка, аржентинската президентка Кристина Фернандес: “Добре дошла в клуба”. “Клубът” естествено е на жените държавни глави. Фернандес миналата седмица прежива жесток удар – инфаркт покоси мъжа й Нестор Кирчнер, който бе също неин деен съратник, предшественик на президентския пост и очакван кандидат-президент от общата им перонистка партия в изборите догодина. След ненадейната му загуба Кристина Фернандес получи съболезнования и подкрепа от всички латиноамерикански ръководители, а в съседна завладяна от предиборни страсти Бразилия бе солидарно обявен тридневен траур. На аржентинската ръководителка й се наложи много бързо да преодолее мъката и да се върне на активната политическа сцена, провеждайки серия от ключови срещи с губернатори и водачи на перонистката партия, след които стана ясно, че най-вероятно самата Фернандес ще се кандидатира за още един мандат догодина. При сегашното съотношение на силите в Аржентина победата й изглежда много вероятна, а това очертава силен дамски тандем в двете най-големи латиноамерикански държави, членки и на Г-20. Светът не е това, което беше...