На 5 октомври избори ще има не само в България, но и в Бразилия. „Нашата” Дилма Русеф, за която покрай българските й корени у нас вече се знае толкова много, отново ще трябва да мобилизира железния си хараткер, за да се опита да се пребори за втори президентски мандат във вота за държавен глава.
Основната й битка очевидно ще е с очерталата се като нейна главна съперничка Марина Силва – отдавнащна участничка в политическия живот в Бразилия, пробвала се и в предишната президентска кампания през 2010-а, която обаче по света все още е сравнително слабо известна. Най-често чуждите медии я представят като „еколожка” – по навик, защото преди 4 години тя се включи в състезанието за най-висшия пост в Бразилия именно като представителка на малката Зелена партия. Всъщност Марина има преди това над 25-годишен партиен стаж в Работничестата партия, от която е и Дилма, а и предишния бразилски президент – суперпопулярния и до днес Инасио Лула да Силва. Именно Лула дава на Марина и първия й висок държавн пост – тя е министър на екологията в първото му правителство. По-късно обаче „еколожката” решава, че има друг път в политиката и се маха от Работническата партия (РП), която й се струва недостатъчно загрижена за околната среда. Влиза в Зелената партия и като нейна кандидатка в надпреварата през 2010-а взима около 19% от гласовете, класирайки се трета. Тази формация също се оказва тясна за идеите на Марина и тя основава ново свое движение – „Мрежа за устойчиво развитие”. Миналата година, след като Върховният изборен съд на Бразилия му отказва регистрация поради съмнения в събраните подписи, Марина оповестява преминаването си към Бразилската социалистическа партия (БСП). Тя става подгласничка на кандидата на БСП за президенския пост в тазгодишната кампания Едуардо Кампос. Неговият вертолет обаче катастрофира в покрайнините на Сао Пауло на 13 август т.г. и Кампос загива заедно с още 5 свои съратници, пътували на борда. Така от кандидат-вицепрезидентка Марина се превръща в кандидат-президентка.
Представяйки се за гласа на недоволната улица (да не забравяме зрелищните протести с искания за по-социално управление, които тресат Бразилия от над година), но също така разчитайки на група свои съветници, които застъпват неолиберални рецепти, Марина Силва успява бързо да спечели най-вече медийна популярност. И в началото на септември предизвиква фурор със сондаж, който пророкува, че ако отиде на втори тур с Дилма, ще я победи и то с цели 10 пункта разлика. Оттогава обаче преекспонацията на „еколожката” вероятно натежва повече от необходимото и последните проучвания сочат връщане на Дилма на челни позиции – сега я предпочитат 36% от анкетираните, а Марина – 27%. Следващото място твърдо се държи от третия основен участник в надпреварата – кандидата на Бразилската социалдемократическа партия (която е дясна – но в Бразилия никой не се предлага на електората без нещо социално или социалистическо в името) Аесио Невеш с 15%.
Все пак динамичната предизборна обстановка продължава да очертава доста оспорвано съперничество между Дилма и Марина и изходът на надпреварата далеч не е ясен. Парадоксалното е, че на пръв поглед и двете сякаш се състезават в едно и също поле, рзчитайки на едни и същи избиратели – общо взето леви и социално ориентирани. Но това е само на пръв поглед. Всъщност Марина е много специален продукт на съвременната полит-технология. Необходимо е по-прецизно взиране в нейната биография, в нейните често доста противоречиви възгледи и особено в нейния съветнически екип, за да се доловят много интересни детайли.
Естествено, че върху публиката силно въздейства личната история на тази несъмнено магнетична, пламенна, вдъхновена и винаги вярваща си 56-годишна жена. Произходът й е покъртителен. Тя е от много бедно семейство, в което имало 11 деца, но оживели само 8. Родена е в малко село в западния щат Акре, известен с каучоковите си плантации. Във вените й тече кръвта и на докарани от Африка роби, и на португалски заселници. Самата тя от малка заедно с цялото си семейство е трябвало да се труди – да събира каучук. А първото й самостоятелно работно място било на домашна прислужничка. Пет пъти е боледувала от малария, прекарала е и хепатит, освен това е натровена от тежки метали, замърсили питейната вода в селото й заради алчни предприемачи. Не е ходила на училище и се научава да чете и пише чак на 16-годишна възраст, благодарение на една социална програма. На 26-годишна възраст дори успява да получи университетско образование по история. Ангажира се с профсъюзното движение и с политическа дейност, става съратничка на прочутия и убит по-късно от негови врагове природозащитник и борец за опазването на Амазония Чико Мендес. Първото й партийно членство е от 1985-а – в Комунистическата революционна партия, която се влива в Работническата партия и така Марина също влиза в РТ. През 1994-а тя е избрана в Сената от своя щат и става най-младата сенаторка (на 36 г.). Впрочем, в момента сондажите на й дават преднина в родния й щат Акре – там предпочитат Дилма. Което накара испанския в. „Ел Паис” да обобщи: „Никой не е пророк в родината си”.
Освен че е първата тъмнокожа жена – и то с толкова скромен произход, засилила се към президентския връх на Бразилия, Марина трогва публиката и с факта, че е майка на 4 деца, родени през двата й брака. От 1997-а та е евангелистка – за тази вяра я спечелва лечител евангелист, който успява да облекчи многобройните й проблеми със здравето. Тази религиозна ориентация не е кой знае колко сензационна за Бразилия, където евангелистите са доста силни, въпреки че доминиращата религия все пак е католицизмът.
Впрочем, точно по верска линия Марина наскоро се сблъска със сериозен проблем. Следвайки либералните нагласи на „,улицата”, на своите медийни съветници, а и на собствената си разкрепостена младост, кандидат-президентката първоначално включи в програмата си предложение в конституцията да се запише легализирането на хомусексуалните бракове. Което моментално й спечели буря от евангелистко негодувание, заляло и социалните мрежи. Тя веднага даде на заден и пусна медийната си съветничка да поясни, че не са я разбрали, че всъщност ставало дума просто „да се гарантира правото хора от един и същи пол да встъпват в граждански съюз”, а не в брак. Това пък не само ядоса гейовене, но и провокира критиците й да натякнат, че и програмата й, и възгледите й, и целият й политически натюрел са „шизофренични”.
Към подобни изводи навеждат и още доста нейни изяви. Марина Силва например с упоение критикува социалната политика на правителството и твърди, че то не създава условия за предприемаческа инициатива сред бедните слоеве, а само ги приучва към помощи. В същото време обаче тя прочувствено уверява по митингите си, че никога няма да посегне на „Семейната кошница” – популярната правителстевна социална програма, която осигурява пособие за прехрана (еквивалента на 25-30 евро месечно) за най-бедните фамилии. Ето какво заяви тя наскоро на симпатизанти в северния щат Сеара: „Бъдете спокойни! Няма да отменя „Семейната кошница”! И знаете ли защо? Защото знам какво е глад!” След което разказа, как със 7-те й братя и сестри е трябвало навремето да залъгват стомасите си, споделяйки помежду си само „едно яйце, малко брашно, сол и няколко резенчета лук”.
Такива откровения, разбира се, винаги вълнуват емоционалните бразилци, независимо от социалния им статус. В същото време обаче Марина се ползва и с активната подкрепа на влиятелни банкови, предприемачески и медийни среди, които усърдно инвестират в лансирането на нейната кандидатура. Най-видната тяхна представителка е ръководителката на нейната предизборна кампания Мария Алисе Сетубал, по-известна като Нека Сетубал. Официално и тя е „еколожка” – всъщност, собственичка на екохотел. Но освен това е и наследничка на една от най-големите банкерски фамилии в Бразилия, контролираща банката гигант „Итау”. А също и бивша служителка на Световната банка. Наричат Нека Сетубал „феята” на Марина Силва, защото именно тя я е „създала” като медиен и полит-технологичен продукт. Очевидно е, че средите, които не харесват установилия се още от 2003 г. социален и интегриран в латионамериканската „лява вълна” модел на управление в Бразилия (първо по времето на Лула, а сега и на Дилма), са решили да го бламират „отвътре” – с човек, който също изглежда социално ангажиран, но всъщност, може би дори без да го осъзнава, ще бъде използван, за да разбие постигнатото до днес и да смени курса. Към такива изводи навява и анализът на възгледите, проповядвани от икономическите съветници на Марина – неолибералите Едуардо Джанети да Фонсека и Андре Лара Ресенде. Зад кандидатката „еколожка” стои и още една значителна фигура от бразилския бизнес – Гилиерме Леал от козметичния гигант „Натура”.
Всичко това подсказва, че изборната битка в Бразилия няма да е просто между две жени и бивши съратнички, а между два световни модела на развитие. Няма как да се пропусне и глобалната роля на тази гиганска страна, членуваща в алтернативна формация като БРИКС. Съвсем очевидно е, че САЩ, с които Дилма рязко охлади отношенията след разкритията на Едуард Сноудън, че е била подслушвана от Американската агенция за национална сигурност, не са особено запалени да я видят начело на Бразилия за втори мандат. Особено като се имат превдид и стимулираните от нея бразилски инвестиции в Куба или сближаването на страната й с Китай и Русия. В голямата световна игра на влияния Бразилия изобщо не може да бъде „изпускана”.
Дали „изкуствената патица” (дървена примамка в лова на водни птици) Марина Силва е нарочена да свърши черната работа и да спъне Дилма за втори мандат?