Няма ненаказано добро
Къдринка Къдринова
Откъде се взеха изведнъж из улиците на бразилските градове всичките тези младежи, освиркващи президентката Дилма Русеф – втората (след Ангела Меркел) по влияние жена в света според „Форбс” с доскорошни 75% одобрение? Социолози уверяват, че това са образовалите се и изкласили деца тъкмо на онези 35 милиона бразилци, прекрачили от бедността към средната класа благодарение на социалните програми на правителствата на Лула и Дилма през последните 10 години. Но превръщането на страната им в пета световна икономическа сила явно не им стига. Окрилени от „Фейсбук” и „Туитър”, те искат по-честен и добър живот веднага. Дилма призна, че са прави, срещна се техни водачи, обеща референдум за мащабни конституционни промени и инвестиране на всички средства от бразилския нефтодобив в здравеопазване и образование. Мерките трябва да минат през Конгреса, а опозицията там вече се озъби, че плебисцитите били метод на „авторитарните режими”. Това обаче не е най-грозният шамар за жената с пожертвана в битка с диктатурата младост. Най-гадно е убождането, литнало от родината на баща й – България, с вече плъзналия из Мрежата виц: „Защо и в Бразилия има протести? Защото президентката е българка.”