Точно на 19 март, когато започнаха първите бомбардировки над Либия, американският президент Барак Обама остави хиперактивния Никола Саркози на самотек и стартира обиколката си из Латинска Америка. Спирките му бяха в Бразилия, Чили и Салвадор.
Най-големият бразилски вестник „О Глобо” приветства госта с многозначителна карикатура под надслова “Yes, Weekend!” – закачка с прочутия предизборен слоган на Обама “Yes, We Can!”. На картинката от президента се виждат само петите. Те стърчат от морските вълни, в които той е скочил директно от своя кацнал на плажа в Рио самолет, а захвърлените официални обувки и костюм още не са успели да паднат на пясъка.
Карикатурата се оказа пророческа. Воаяжът на придружавания от жена си и дъщерите си Обама не излезе извън рамките на ваканционно семейно пътуване с отбиване при приятели в лицето на местни държавни глави. Латинският корен на думата „ваканция” идва от „празнина”. Трудно може да се намери по-точно определение за тази останала доста куха откъм съдържание латиноамериканска разходка. Тя бе разочароваща за всички, които очакваха от нея задълбочени послания за „ново начало” в отношенията между този много динамичен регион и САЩ. То бе обещано от самия Обама при дебюта му на междуамериканската среща в Тринидад и Тобаго през 2009 г. Президентът на САЩ намери време да обърне внимание на латиноамериканците едва сега, две години по-късно, вече преполовил мандата си.
Латиноамериканският гигант Бразилия бе удостоен с двудневен престой. Първият ден бе посветен на протоколните разговори в столицата Бразилия с новата президентка Дилма Русеф. Вторият ден донесе повече „общуване с народа”, грижливо режисирано от американските служби за сигурност сред декорите на една фавела и на един общински театър в Рио де Жанейро. Обама успя да си поговори и с местни бизнесмени, но му бе спестена срещатас протестиращи срещу войната в Либия и срещу антикубинското ембарго.
Първата жена начело на Бразилия посрещна първия чернокож президент на САЩ, пременена в яркочервена рокля и обувки в същия цвят. Размени си с него целувки и чу комплименти за себе си и страната си. Обама държеше да демонстрира затопляне в двустранните отношения след захлаждането им в края на мандата на предишния бразилски лидер Лула да Силва. Лула раздразни Вашингтон с посредничеството си в спора около иранската ядрена програма и с от отказа да подкрепи санкции срещу Иран в ООН. Обиден от рязко влошилото се след това отношение на САЩ, Лула сега почти предизвика дипломатически скандал като отказа да участва в официалния обед, даден от Дилма в чест на Обама. За да спести неудобни въпроси по този повод и по темата „Либия”, по която се разминава с госта си, Дилма се отказа от съвместна пресконференция след разговрорите с американския лидер. Имаше само кратки изявления на двамата държавни глави, без въпроси. По време на брифинга лицето на президентката остана ледено. Може би защото в предшествалата беседа не бе срещнала отзивчивост от госта си по повод желанието на Бразилия да получи постоянно място в Съвета за сигурност. Въпреки всичките си хвалби към успехите и нарасналото световно влияние на Бразилия, Обама очевидно бе пристигнал, не за да фаворизира тежненията на бразилците да стават световна сила, а за да потърси предимно икономически и геостратегически ползи за САЩ. В крайна сметка си тръгна само с общи фрази около предложената от него продажба на Бразилия на самолети F-16. И с откритието, че изместването на главния бразилски външнотърговски партньор – Китай, ще е трудна работа.
Китай е в същата водеща позиция и в Чили – втората спирка на Обама. Страната, преживяла суровата диктатура на генерал Аугусто Пиночет и осъществила мирен преход към стабилна и социалноангажирана демокрация, от десетилетия се радва и на много успешни икономически показатели в рамките на неолибералния модел, за чиято витрина се има. Уви, в същото време Чили е поставена от ООН и сред 15-е държави в света с най-лошо разпределение на богатството. Но пък местната политическа култура е превърнала дори настоящия десен президент Себастиан Пиниера в радетел на борбата с бедността и в приемник на социалните програми на предшествалите го във властта левоцентристки правителства. Анонсите сочеха, че тъкмо в Сантяго Обама се кани да произнесе програмна за отношенията САЩ-Латинска Америка реч. Именно с такива очаквания в президентския дворец „Ла Монеда”, бомбардиран навремето от Пиночет, се събра чилийският елит. Речта, която поднесе Обама обаче, прозвуча толкова постно, че нито веднъж не бе прекъсната от ръкопляскания. Лайтмотивът й бе, че между САЩ и Латинска Америка трябва да вирее само равноправно сътрудничество, защото „всички сме американци”. Бе отправен и специален апел за „разширяване на независимостта на кубинския народ” и в подкрепа на антиправителствените кубински организации.
Впрочем, точно по същото време Куба разпространи документален филм с разкритията на трима свои агенти, от години инфилтрирани сред дисидентските гурипорвки на Острова на свободата. Те свидетелстват за поръчковия характер на действията на дисидентите, които се интересуват главно от финансирането, предоставяно им от американски представители. Описанията съвпадат и с изводите от изтекли наскоро в „Уикилийкс” документи на Държавния департамент по темата.
За чилийското общество обаче много по-важният въпрос бе друг – ще се извини ли Обама за ролята, изиграна от страната му в преврата на Пиночет през 1973 г. и последвалите жестоки репресии? Точно такова питане отправи към американския президент чилийски журналист, който се поинтересува също дали САЩ ще съдействат в разследвания за нарушения на човешките права по време на диктатурата. Но Обама в отговора си изобщо прескочи частта за извинението. Обеща сътрудничество в разследванията и не пропусна да поучи, че „не трябва да се вторачваме в миналото”. Забележка, с която окончателно разочарова много чуствителните на тази тема чилийци. И то не само левите. Дори Хосе Пиниера, брат на чилийския президент и бивш министър от времето на Пиночет, написа в сметката си в „Туитър”: „Дойдох, видях, победих” е бил туитът на Цезар сред една победа в Рим. „Дойдох, видях и нищо не казах” ще е туитът на Обама днес”.
В Салвадор, последната спирка от обиколката, президентът на САЩ също стъпваше по горещи американски следи от близката история. Най-малката и най-гъстонаселена република в Централна Америка през 80-те е арена на кървава гражданска война, в която САЩ усилено финансират и въоръжават бруталния официален режим. А той избива както партизани от Фронта за национално освобождение „Фарабундо Марти” (ФНОФМ), така и всякакви демократи. Включително архиепископа на Сан Салвадор Оскар Арнулфо Ромеро, застрелян по време на литургия. След сложни политически обрати през 1992-а ФНОФМ става политическа партия, а страната започва да се демократизира. Днес президент е издигнатият от ФНОФМ бивш журналист Маурисио Фунес, диалогичен и толерантен към всички, включително и към САЩ. Именно като награда за неговото „добро държание” разчита ВВС изборът на Обама да се отбие в разкъсвания и днес отнова драма Салвадор – драмата на високата, предмно младежка престъпност.
Гостът и тук не се извини за някогашната американска намеса, но се поклони на гроба на Ромеро. А с Фунес се разбра да се създаде Съюз за гражданска сигурност в Централна Америка с фонд от 200 млн. долара, осигурени от САЩ, Европа и Латинска Америка. Съюзът ще вкарва младите в правия път с американски културни програми, ще контролира емиграцията (към САЩ), ще стопира и потоците на дрогата. Все въпроси, важни за САЩ. Но дали между кацанията, излитанията и словата пред строго подбрана и строго охранявана публика Обама успя да разбере и кое е важно за днешна Латинска Америка?