Когато точно преди година избухнаха първите масови протести в Бразилия, конкретният им повод беше поскъпването на градския транспорт в мегаполиса Сао Пауло от 3 до 3,20 реала – това прави около 10 цента разлика между старата и новата цена. Но креативно възмутените и предимно млади и образовани бразилци, наизлезли по улиците, обясняваха тогава, че гневът им не е толкова срещу конкретната цена, а срещу принципа – защо да поскъпват обществени услуги, след като в същото време се харчат такива огромни средства за организирането на Световното по футбол? Така че – долу Световното, оставете пари за училища, болници, градски автобуси... В светкавично тиражираното по „Фейсбук” недоволство се включи и не кой да е, а лично основателят и собственик на глобалната социална мрежа, младият милионер Марк Цукърбърг, грейнал на снимка със собственоръчен плакат с надпис на английски, че работата не е в центовете, а в CHANGEBRZAIL („Промени Бразилия!”). Типична за милионери грижа!
Тази вълна бързо се засили и нахъси, като си породи и разклонение – започнаха и допълнителни демонстрации срещу разходите по посрещането на латиноамериканския папа, аржентинеца Франциск, който през юли направи шеметно посещение в страната на самбата, изнасяйки пред милионно паство прочуствени литургии за солидарността и подкрепата към бедните.
Светът трудно проумяваше (не проумява и досега!) какво става в дълго проспериралата със стабилното си развитие и икономически ръст Бразилия, тъй хвалена и за успешаната й борба с бедността. Как така най-запалените футболни фенове на планетата, които са и жители на най-многолюдната католическа страна, скачат тъкмо срещу футболно първенство и срещу визита на папата? При това участниците в шествията бяха и са не какви да е бразилци, а представители тъкмо на онова студентство и тъкмо на онази средна класа, получили шанс за напредък благодарение на социалните програми на правителството, срещу което протестират. Тогава един от наблюдателите на испанския в. „Ел Паис” писа в изданието си, че „тази най-голяма латиноамериканска държава, на която доскоро всички завиждаха, сякаш е поразена от изблик на шизофрения”.
Впрочем, на шизофренна приличаше и първата реакция от страна на бразилската власт пред протестите, изкопирани сякаш под индиго от паралелните акции на далечния истанбулски площад „Таксим”. Президентката Дилма Русеф побърза да изкаже радост от будното гражданско общество в страната и да обяви, че тя също намира демонстрациите за справедливи...
Колкото и да бе озадачаващо отстрани, за Дилма това бе единственото подобаващо поведение. Езикът на осъждането или конфронтацията само би настървил допълнително протестните акции. Но опитите на президентката да ги вкара в конструктивно русло, да въвлече уличната енергия в смислени и общополезни решения, да потърси законови промени и решения не доведоха до спад на напрежението. То периодично бе подклаждано по най-различни поводи, като се хлъзна и към традиционните за такива прояви вандалски актове – чупене на витрини, трошене и палене на коли, издигане на барикади. Зрелищни кадри задръстиха интернет. На тях уличното насилие се редува с разнообразни и пъстри протестни групи – на стачкуващи учители, студенти, медицински сестри... Да не говорим за колоритните амазонски индианци, насядали на плажа Копакабана и целещи полицията със стрели... Или пък за лесно кипващите жители на бедняшките квартали – фавелите, които са и традиционни развъдници на престъпност (особено наркотрафик). Използвайки стар закон за сигурността, правителството вече от доста време вкара полиция и жандармерия в най-невралгичните фавели като превенция за рисковете от насилствени изблици там по време на Мундиала.
Междувременно се откроиха и някои специфични арт-черти на протестите. Постоянно присъствие например станаха двама маскирани като Батман и като Спайдърмен демонстранти, плюс още няколко героя от американски комикси и филми. Всички плакати задължително имат надписи на английски – специално за публиката в онзи „първи” свят, който трябва да се възмути от безредиците в Бразилия и от безчувствието на бразилското ръководство.
Какъв е резултатът година по-късно и непосредствено в навечерието на Мундиала? Базираният във Вашингтон мозъчен тръст Pew Research Center услужливо предлага в „Ел Паис” резултатите от свое проучване (за чието безпристрастие обаче едва ли може да се гарантира). От него излиза, че оптимистичното настроение, доминирало сред бразилците през 2010-а и породено от обнадеждаващия икономически ръст, днес се е изпарило и е заместено от масов песимизъм. 72% от анкетираните вече се обявяват за недоволни от ситуацията в страната. Посочено е също, че миналата година по това време в тази графа са влизали по-малко хора – 55%, а през 2010 показателят е още по-нисък – 49%. Ако преди 4 г. половината от населението на страната е одобрявала посоката на нейното развитие, днес на това мнение са едва една четвърт. Припомня се също, че растежът в Бразилия през 2010 г. е бил 7,5%, докато развитите държави тогава едва са се опитвали да се съвземат следкризисно. Пак тогава предстоящото футболно първенство е предизвиквало у бразилците „национална еуфория” – не само като радост от зрелището, но и като отлична възможност да се покаже пред света новото и успешно лице на Бразилия.
Само 4 г. по-късно нещата са преобърнати. Днес малцина са обзети от позитивни емоции. 61% вече смятат, че разходите по посрещането на Световното отнемат средства от образованието и здравеопазването – обичайната теза, повтаряна толкова много по протестите и в социалните мрежи. Само 34% устояват в убеждението си, че първенството ще е полезно за развитието на страната и икономиката. 39% преценяват, че Мундиалът ще влоши представата за Бразилия по света, 35% са на обратното мнение, а 23% не вярват едното да влияе на другото.
85% от анкетираните, се показват угрижени от високата инфлация, престъпността, ниското ниво на медицинските грижи, а за 78% голямата болка е корупцията. Личи и растеж на недоверие в институциите. През 2010 г. 75% са гледали положителноо на действията на правителството, а днес – 47%. Вярата в доброто здраве на икономиката пък само за година е спаднала от 59% до 32%.
Само 48% смятат за позитивна ролята в политиката на президентката Дилма Русеф, докато през 2010-а тогавашният държавен глава Лула да Силва е имал одобрението на 84%. Въпреки това проучването отчита, че Дилма, на която през октомври т.г предстои да се пробва в президентските избори за нов мандат, все пак се котира най-добре сред останалите кандидати – тя има 51% подкрепа. При съперника й от Демократичната социалистическа партия Аесио Невес показателят е 27%, а при претендента от Социалистическата партия Едуардо Кампос – 24%. Същевременно обаче еколожката Марина Силва, която се класира трета в президентската надпревара през 2010-а и която сега ще се състезава в двойка с Кампос, като кандидатка за вицепрезидентския пост, има същото като Дилма одобрение – 51%. В проучването е включен и Лула, комуто са дадени 66% подкрепа.
Доста познавачи на Бразилия съзират в раздухването на антимундиалските протести както вътрешнополитически, така и глобални цели. В първия случай това е култивиране на негативна среда, която да препъне Дилма Русеф към втория й президентски мандат, а във втория – подкопаване на международното доверие (включително и инвеститорското) в стабилността на бразилската икономика и държава. Като тук ударът е колкото по самата Бразилия като модел на алтернативно развитие, така и по тежестта на групата БРИКС, към която тя принадлежи.
На кого пречи Дилма? Вътре в страната – на всички онези мощни политически и икономически кръгове, по чиито схеми тя удари с антикорупционните си кампании. Президентката разби също старата система, наричана „кафе с мляко”, по която държавните лидери се назначаваха от олигархията на двата най-богати бразилски щата – Сао Пауло (производител на кафе) и Минас Жераис (център на млечната промишленост).
Що се отнася до външните фактори, обичайният за Латинска Америка дестабилизаторски адрес е на Север, в САЩ. Струва си да се припомни огромният скандал след миналогодишните разкрития на Едуард Сноудън, че електронните комуникации на Русеф, а и на водещи бразилски компании, са били шпионирани от американските тайни служби. В резултат тя демонстративно отмени планираното си официално посещение в САЩ – първото на бразилски държавен глава от много десетилетия. Така бе провалена и солидна сделка за закупуване на американски самолети от Бразилия на стойност 4 млрд. долара.
Освен че стана инициаторка на разработването на самостоятелна бразилска интернет мрежа, за да се избегне бъдещо подслушване, Дилма Русеф ядосва САЩ и с повечето от възгледите си за световното устройство. Тя например порицава богатите западни страни, че създават „цунами от евтини пари”, които застрашават развиващите се държави. Предложението й е да се разработят антидъмпингови валутни курсове в рамките на СТО. Сп. „Тайм” обобщи: „По времето на Русеф Бразилия, която влиза в първата световна петорка по размери на икономиката си и по брой на населението, и която е световен лидер в селското стопанство и в енергетиката, вече без колебания заема онова място на световната маса, което напълно й се полага”.
Как да не се изкушат политтехнолозите на „цветни революции”?
Повечето от протестиращите в Бразилия не принадлежат към определени партии и нямат лидери, с които властите да преговарят. Исканията им, които са различни при всеки различен протест, обикновено са оправдани и справедливи – също както при кипването срещу оскъпяването на транспорта в Сао Пауло, който и преди символичното повишаване беше доста скъп. Координирането и насочването обикновено става по Фейсбук. Тласъкът за първия протест идва именно по тази социална мрежа и то от анонимни потребители с неясно местонахождение. Схемата с бързото организиране и с неизчерпаемия склад от идеи и челен опит в интернет тепърва ще вгорчава полицейското ежедневие на Мундиала.