Най-популярният, най-превеждан и най-секси бразилски роман на ХХ век е „Габриела, карамфил и канела” на незабравимия класик Жоржи Амаду. Публикувана през 1958 г., книгата е пъстроцветна картина на гротескната комбинация между лицемерна партиархалност, пришпорваща модернизация и свободолюбива наслада от живота, която изживява Бразилия през отминалото столетие. Чувствената и предизвикателна за статуквото кулинарка Габриела се превръща в символ на бразилското своенравие и дори в „подстрекателен пример” за разкрепостяване в годините на последвалата военна диктатура.
Днес Бразилия е друга. Демократична, бурно развиваща се във всички посоки и управлявана от жена, изявила бунтовния си дух в борбата срещу диктатурата през 60-те и 70-те – дъщерята на българин Дилма Русеф. Още през 2011-а бе обявено, че Бразилия е изместила Великобритания от шестото място по икономическа мощ в света, а до 2016-а й вещаят вече пета позиция.
Социалноангажираното управление на Дилма, както и на предшественика й Инасио Лула да Силва, днес пише един нов бразилски хитов роман. Повратите в него обаче са също толкова секващи дъха и трудно предсказуеми, както и в класиката на Амаду. На актуалното му издание най би подхождало заглавие от рода на „Дилма, фавели и футбол”. Защото епохалното дело на мандата на Дилма несъмнено е мащабната подготовка за Световното първенство по футбол, на което Бразилия ще домакинства това лято. Но успоредно на президентката й се налага да понася и кипнали още миналата година улични страсти. Гневни демонстранти периодично заливат улиците на големите градове, настоявайки, че в страната има още прекалено много нерешени соицални проблеми, за да се харчат толкова средства за помпозен футболен шампионат.
Голяма болка продължават да са фавелите – бедняшките квартали край големите индустриални центрове на Бразилия, в които върлуват наркотрафиканти и други престъпни банди. Обикновените жители там свързват двата края предимно от социални програми, а наоколо им често се стреля до кръв. Самите хора от фавелите го правят, наркодилърите – също, а и полицаите срещу тях.
За да се опита да овладее насилието, Дилма Русеф нареди въвеждането на полиция и войска в някои от най-рисковите фавели. Последният такъв случай е от началото на април, когато полицаи и военни навлязоха във фавелата Маре край летището в Рио де Жанейро, станала непосредствено преди това арена на няколко кървави епизода. Впрочем, съответният план за подобряване на сигурността във фавелите с помощта на полицията и армията е в действие в страната още от 2008 г., тоест от мандата на Лула. Сега, покрай Световното, прилагането му е особено стриктно.
Правят се и опити за цялостно облагородяване и разкрасяване на фавелите. Ремонтират се постройки или се издигат направо нови спретнати блокчета, подобрява се комуналната инфраструктура (доколкото изобщо я е имало), предлагат се нови и привлекателни занимания за обитателите на гетата (примерно, във фавелата Видигал в Рио бе открита школа за моден дизайн, в която се разработват вписващи се в автентичната среда модели).
На Дилма Русеф й трябват над 7 милиарда долара за първенството на FIFA. Разбира се, очакването е големите капиталовложения да се изплатят после с лихви. Но дали престъпният свят в един от най-красивите градове на света – Рио де Жанейро, ще прояви достатъчно съзнателност, за да не оплеска нещата? На прочутия тамошен плаж Копакабана се ходи от хотела през шосето с пешкир, крем против изгаряне, книжка и джапанки в найлонова торба. Ако искаш да се поглезиш с коктейл или сладолед на пясъка, слагаш дребните пари в празно от всякакви кредитни карти и големи суми портмоне. Всичко ценно е оставено в каса на рецепцията в хотела. Впрочем, шосето, разделено от зелена ивица, мирише на местната ракия кашаса, защото бензиностанциите сипват гориво от захарна тръстика, а кашасата се прави тъкмо от нея.
Бразилия е безкрайно богата на природни ресурси, изключително красива и много разнообразна: в природата, в генотипа, в религиите и, за съжаление, в социалния статус. Именно последното може да изиграе на Дилма лоша шега. Класикът Жоржи Амаду пишеше в романите си и за тези неща със своя неизменен здрав хумор от Баиа, със смях през сълзи. В книгите му става дума и за отчаяна, смъртоносна смелост, и за корупция. Още в началото на мандата си Дилма се показа безпощадна към подкупните – само по подозрение в злоупотреби от правителствения връх изхвърчаха куп министри и други големци. Но държавната администрация в Бразилия е прекалено огромна и прекалено изкушена от възможностите за облагодетелстване, предлагани от подготовката на предстоящото първенство. Това също е подводен камък за президентката.
Вероятно всеки автобус – и на футболните отбори, и на феновете им, ще бъде охраняват съвестно като туристическите бусчета из Рио. Но дори от прозорците им пак ще личи, че съжителството между красота и бедност в града на кариоките е покъртително. От това ще страда не толкова имиджът на Бразилия, колкото имиджът на президентката й – което е несправедливо, тъй като тя се старае загрижено да простира ръце над страната си, почти като статуята на Христос на хълма Корковадо.
Легендарният архитект Оскар Нимайер строи шедьоври в сътворената през 1960 г. нова столица Бразилия, но до смъртта си на 102-годишна възраст остава да живее в любимия си Рио. Не е съгласен с градоустройственото решение на изникналия насред нищото в самото сърце на страната столичен град, обаче оставя там свои изключителни творби. Особено впечатляват министерството на външните работи и модернистичната катедрала от хром и цветни витражи. Световноизвестен и приказно богат, но комунист по убеждения, след падането на диктатурата в Бразилия през 1985 г. Нимайер издържаше завърналия се от изгнание в Москва водач на Бразилската комунистическа партия Луис Карлос Престес. Нимайер не можеше да не помага на възрастния Престес, но във вътрпешнопартийните напрежения не споделяше възгледите му. Толкова за красотата и многообразието на Бразилия.
Що се отнася до футбола, един стар виц гласи: това е игра с топка между две врати с участието на 22-ма души, при която винаги бият германците. От гледна точка на политиката обаче нещата са по-сложни. Признавам си, че заедно с прогресивната футболна и световна общественост ще викам за Бразилия и за Дилма, която ще се стреми към следващия си президентски мандат.
Във футбола, както и в политиката, няма нищо сигурно. Само военните, които точно преди 50 години – на 1 април 1964 г., извършиха преврат и установиха в страната сурова репресивна диктатура, продължила чак до 1985 г., си въобразяваха, че циментират властта на „здравата ръка” и градят „икономическо чудо”. В онези времена наричаха Бразилия „колос с глинени крака”. Сега е много различно. Демократична Бразилия набра реална икономическа мощ, стъпвайки на принципите на устойчивото развитие и борбата с неравенството. Но не всички социални контрасти могат да се изгладят изведнъж. А порасналите деца на онези милиони бразилци, които благодарение на държавните социални програми прекрачиха от бедността към средната класа, нямат търпение. Искат всичко тук и сега. Получили възможност да се образоват, те попиха и глобализирания от интернет протестърски модел на неспирен антивластови натиск. Дали е възможно демокрацията, за която са се борили Лула и Дилма и която ги доведе на власт, сега да заплаши Дилма чрез нетърпеливия уличен бунт?
В цялото многообразие на страната Дилма е от белия генотип, но мъкне тежките окови на наследството още от колониалната епоха. А ако погледнем архитектурния профил на Сао Пауло, ще забележим влияние от стандартите на „грингос”, както из тия ширини наричат североамериканците. Дилма е имала неприятности и с тях. При най-пресната тя скръцна със зъби на Барак Обама заради подслушването на личните й комуникации и на бразилски компании. Да скръцнеш със зъби на САЩ, пък било то и на широко скроен човек като Обама, едва ли е добра инвестиция в едно президентско бъдеще на латиноамерикански терен. Особено когато си обременен от тежестта на фавелите.
Но пък добра инвестиция поне за безбройните футболни фенове из планетата несъмнено си остават милиардите, влагани в подготовката на големия празник на Световното. Впрочем, за най-запалените от тях, които ще се вдигнат чак до Рио, вече се доизкусурява и специална атракция – настаняване във фавела и потапяне в автентичния живот на обитателите й, заедно с които да се изживеят незабравимите емоции на първенството. Това също ще е глава от новия хитов бразилски роман на ХХІ век „Дилма, фавели и футбол”...


...............

Изкушението „Копирай и протестирай”

Първите улични протести в Бразилия срещу големите разходи за световното футболно първенство и нерешените социални проблеми на страната избухнаха изненадващо за повечето наблюдатели още миналата година. Никой не очакваше, че в прочулата се със социалните си програми Бразилия ще изригне недоволство именно заради недостатъчно бързия ии и всеобхватен ефект. Това стана практически успоредно с други, пак ненадейни протести, разиграли се на хиляди километри оттатък Атлантика – турските, залели истанбулския площад „Таксим”. Макар и тръгнали от различни поводи, двете събития изглеждаха като изкопирани едно от друго. Интернет и социалните мрежи изтриха разстоянията и се превърнаха в бързи ретранслатори на челен протестен опит. Толкова бързи, че турският премиер Ердоган тогава заподозря специално външно дирижиране за дестабилизация на две от най-мощните икономики в Г-20. А приликите се набиваха на очи – чак до еднаквите маски на Гай Фокс и костюмите на Батман и Спайдермен, или написаните кой знае защо на английски плакати, размахвани и от турските, и от бразилските демонстранти пред камерите.
Сега виждаме, че сериалът продължава. Буквално преди дни разтърсваната от улични антиправителствени акции Венесуела настръхна от пуснати в мрежата видеокадри от университета в Каракас. На тях маскирани младежи с тояги малтретират друг младеж, съблечен чисто гол. Не става ясно кой какъв е и защо момчето е голо, а и вероятно за авторите на клипа няма значение, защото целта е да се внуши, че страната е в хаос и се случват всякакви страхотии, тоест – правителството да си ходи. „Какво е това?! Такива неща никога не са се случвали тук!” – шокира се и ректорката на университета в Каракас Сесилия Гарсия. Да, но са се случвали другаде – в Киев, Украйна, през януари, по време на Евромайдана. Тогава пак имаше съблечен в студа гол младеж, малтретиран от бойци на прословутия „Беркут” (днес вече разформированите спецчасти, които противостояха тогава на протестиращите). И онова също беше шок, допринесъл за началото на днес вече с все сила разгорялата се информационна война около украинската криза.
Такава информационна война тече и срещу алтерглобалистката Латинска Америка. Целта несъмнено е дестабилизация на правителства, отказали да следват неолибералния калъп. Като оръжие се използва целият спектър на новите технологии. Тази седмица се разбра също, че в Куба, където достъпът до интернет не е лесен най-вече поради американската блокада, правителството на САЩ още от 2008 г. тайно е финансирало специфичния проект ZunZuneo, наричан кубински аналог на „Туитър”. Чрез sms-и, разпращани целенасочено на мобилните телефони на кубински младежи, те са били зарибявани с новини за музика, спорт или прогноза на времето. Целта е било постепенно да се премине към политическо съдържание и да се предизвика местен вариант на „арабската пролет”. Разкритието е резултат от разследване на журналисти от Асошиейтед прес и принуди Белия дом да даде витиевати обяснения по случая.
Всичко това е редно да пали червена лампичка за всеки въодушевен протестър по земното кълбо, който реши да изявява настроенията си чрез Copy-Paste на челен опит от световната мрежа – просто не се знае (или се знае прекалено добре?) чия кукичка гълта.