Къдринка Къдринова

Еуфорията от избирането на дъщерята на българин Дилма Русеф начело на Бразилия още държи високи градуси у нас. И често избива в изумителни симптоми. Голям всекидневник например наскоро излезе с убийственото заглавие “Дилма кани Гацо Бацов”. И оповести отдолу: “Гацо Бацов и врачанският "Ботев" ще гостуват в Меката на футбола. Те получиха покана лично от президента на Бразилия Дилма Русеф за участие в турнир, чийто патрон е тя.” Което естествено хвърли в потрес бразилското посолство у нас. Не само заради недоумението кой е този пропуснат от дипломатическите сводки Гацо Бацов, но най-вече заради факта, че президентката на Бразилия никога не е отправяла подобна покана и понятие си няма за въпросния футболен турнир. Турнирът се организира от някаква неизвестна никому бразилска неправителствена организация, която просто разпратила информация – а не покана! – за инициативата си на всякакви футболни отбори.
Компютрите се оказаха компоти и при друго едно бомбастично българско изхвърляне по бразилска линия. Всички помним как от срещата между Дилма и отишлия в Бразилия за встъпването й в длъжност Бойко Борисов излезе информация, че двамата си говорили наред с другото и за “съвместни дейности в сферата на самолетостроенето”. Оттук интерпретатори с развинтено въображение заобясняваха на българската публика как бразилският аерогигант “Ембраер” се е засилил днес-утре да открие завод за самолети в България. Накрая просто се оказа, че “Ер България” купува четири самолета от “Ембраер”.
Някои нашенски журналисти блеснаха с усърдие и при ровенето в българското минало на бащата на Дилма Петър Русев и тукашната му рода. Всъщност излезе, че целта е просто ровене в мръсно бельо с цел сензационна слава за ровещите. Доста долнопробно занятие, особено като се има предвид с какво благоговение самата Дилма винаги говори за баща си. Как ли й действа сега старанието на някои да чернят паметта му и то от родната му България?...
Докато всичко това превръща в грозна карикатура на българските нрави цялата тукашна “дилмомания”, Дилма има да решава съвсем други, много сериозни проблеми. Проблемите на Бразилия. Хубаво е всички тук да запомним веднъж завинаги, че тя все пак е президент именно на Бразилия. А България е само емоционален повей от семейната й история. Нищо повече.

Всеки бразилец има някакъв емигрант в рода си. Но си е бразилец,

никакъв друг. Нищо, че фамилията му може да е Русеф, Хофман или Воловски. Ако България наистина искрено желае успех на бразилката с български баща в нелеката й държавническа мисия начело на осмата в света икономика, по-добре е да се заинтересува какво именно става там, зад океана, под нейното управление. И какви мащабни усилия полага екипът на Дилма например в борбата с крайната бедност, в която все още живеят около 16 милиона граждани на онази голяма страна със 7 % годишен растеж.
Точно насред тукашните дебелашки гаргари около “поканата за Гацо Бацов” Дилма Русеф преживя едно от най-сериозните си политически изпитания, откакто е на власт. Заради подозрения в корупция оставка бе принуден да подаде една от най-емблематичните фигури в бразилския обществен живот от последното десетилетие – Антонио Палоси. По настояване на предишния бразилски президент Инасио Лула да Силва, който лично издигна Дилма за своя наследничка, тя бе назначила Палоси на ключовия пост министър към президентството, сравняван често със значимостта на премиерския в парламентарните републики (Бразилия е президентска). Самата Дилма заемаше същия пост по времето на Лула и именно това бе трамплинът й към президентстването.
Палоси е от дясното крило в управляващата Работническа партия (РП) на Лула и Дилма. Известен е с тесните си връзки с едрия бразилски бизнес, както и с доста чужди инвеститори. Майсторски играч е в дисциплината политически компромис. Той е много близък с Лула още от времето на предизборната кампания през 2002 г., която довежда до победа и до първия мандат на Лула като президент, започнал на 1 януари 2003 г. Палоси съумява да осигури сериозна предприемаческа подкрепа за Лула. Смята се също, че той е и авторът на кръстоската между либерални икономически механизми и широки социални програми, донесла успех и на двата мандата на Лула.
В първото правителство на Лула Палоси е министър на жилищата. Но е принуден да подаде оставка през 2006 г. след обвинения, че е финансирал кампанията на президента с пари с неясен произход. Слуховете са, че те са били натрупани от процентите, които взимал от фирми срещу държавни поръчки, докато е бил кмет на град Рибейрао Прето. Разследването установява известни нередности, но не и престъпление. През 2007 г. Палоси без проблеми става депутат от Сао Пауло.
След поемането на властта от Дилма през януари т.г. Лула настоява тя да го назначи за министър към президентството. И тя го прави. Но през май бразилски медии започват да обвиняват Палоси в търговия с влияние чрез консултантската му фирма “Прожекто” в периода 2006-2008 г. Самият той признава, че за 4 г. личното му състояние е нараснало цели 20 пъти, но уверява, че консултантските му услуги са били напълно законни. Прокуратурата не намира причини за завеждане на дело. И все пак в началото на юни Палоси напуска министерското кресло. Твърди се, че Лула лично ходатайствал пред Дилма Палоси да не се маха. Но тя била непреклонна, че трябва да си ходи.
Дилма е известна с непоносимостта си към корупцията. Самата тя става министър към президентството след друг голям скандал за злоупотреби, свалил от този пост още един много близък на Лула деец – Жозе Дирсеу. Той бе забъркан в схема с ежемесечни плащания на депутати, които да гласуват в полза на правителствени проекти. Дирсеу бе свален и през 2006 г. мястото му бе заето от решената да го изчисти от всякакви подозрения за непочтеност Дилма. По-късно, през 2010-а, когато самата тя вече беше кандидат-президентка и това оваканти горещия стол на министъра към президентството, в него седна адвокатката Ериенсе Гера. Но не се задържа дълго. Тя също бе обвинена в трафик на влияние и подаде оставка в разгара на президентската кампания на Дилма. След пресния случай и с Палоси медиите в Бразилия вече заговориха за “проклятието” на ключовия пост.
Дилма очевидно държи да сложи край на прокобата. Тя изненада всички като назначи на овакантеното място почти неивестната сенаторка от РП Глейси Хофман, съпруга на министъра на комуникациите Пауло Бернардо. Родената през 1965 г. в южния град Куритиба в семейство от немски произход Глейси е новак в политиката – в Сената е едва отпреди няколко месеца след два предишни неуспешни опита. Завършила е право и има две деца. Въпреки че подвежда с миловидната си външност на двойничка на Роми Шнайдер, Глейси всъщност има твърд и неотстъпчив характер, спечелил й сред колегите в Сената прякора “Трактора”. Многозначително е, че Дилма е избрала точно човек като нея да замести витиеватия и любезен с всички Палоси. Според наблюдателите с това решение

Дилма ясно показва, че се еманципира от влиянието на Лула

и започва да гради своя самостоятелна политика. И още – че очевидно ще дава превес на принципността пред компромиса на всяка цена. Но мнозина предупредиха също, че с прогонването на Пелоси тя губи важни лостове за влияние над едрия бизнес и другите политически партии, осигурявали обществен комфорт за управлението на Лула. Впрочем, въпреки опасенията на политиците, че смяната във върхушката може да разклати властта на Дилма, точно след това решение популярността на президентката скочи с още 2 пункта и достигна 49%.
Дилма не спря дотук, а предприе и следваща сериозна рокада. Тя издигна на друг ключов пост – министър на междуинституционалните отношения, още една жена с чепат характер. Това е бившата сенаторка и досегашна министърка на селското стопанство и риболова Идели Салвати – физичка по образование, майка на две пораснали деца, бивша учителка, синдикалистка и правозащитничка. Тя е още по-прославена по острота на нрава си от Глейси Хофман и носи още по-красноречив прякор – “Свирепата”. При встъпването си на поста, който трябва да работи за диалога между президентската институция и Националния конгрес, Салвати обяви, че “ще се опита да слуша повече”, но “не обещава мир и любов”.
Всички коментатори са единодушни, че Дилма е подбрала съратничките си в този женски железен триумвират по свой образ и подобие. Те са принципни, решителни, предпочитат действието пред думите и за всичките важи фразата, изречена от Лула пред негов приятел, изказал учудване, че номинира жена за президент на мачистка Бразили: “Приятелю, Дилма е повече мъж от двама ни, взети заедно!” Същото впрочем важи и за повечето от седемте жени, на които е поверила министерствата на околната среда, планирането, културата, човешките права, расовото равенство, социалното развитие и жените. Налаганият от целия този екип стил на директни и конктертни действия е нещо съвсем ново за бразилското общество, където политиката винаги е била игра на полусенки и компромиси. Но може би новата роля на Бразилия в света изисква и нови подходи.