Десет български студенти навремето предложили да заминат за Чили като заложници, за да разреши диктаторът Пиночет на хвърления в затвора лидер на комунистите Луис Корвалан да дойде в България за погребението на сина си Алберто, който почина като емигрант у нас вследствие на преживените в родината си изтезания. Тогавашният външен министър Петър Младенов бил развълнуван от порива на младежите, но ги спрял: ”Не можем да жертваме децата си”. Година по-късно освободеният Корвалан дошъл в България, видял се с десетимата и им казал, че ги има за свои деца. Случката беше разказана от една от участничките в десеторката – Велислава Дърева, на Кръгла маса в СУ “Св. Кл. Охридски” по повод 35-годишнината от кървавия преврат в Чили срещу правителството на президента социалист Салвадор Алиенде и по повод 100-годишнината от рождението на самия Алиенде. Емоционалният спомен на известната журналистка просълзи доста от участниците, сред които бе посланикът на Чили в България Карлос Паркер, сам преминал през затворите на Пиночет, както и колегите му от Аржентина, Венецуела и Куба. В дискусиите за мястото в историята на чилийската драма отпреди 35 г. се включиха българският посланик в Чили по времето на Алиенде Марин Чуров, проф. Драгомир Драганов, проф. Венко Кънев, журналисти, испанисти, докторанти по история, студенти.