Цяло откритие бе участието ми в този форум в чилийската столица Сантяго – състоялия се на 25 и 26 септември 2008 г. ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки. Да, има и такава организация, зачислена като неправителствена към ООН. При това е почти на 40 години. Основана е през 1969 г. в Мексико. И развива бурна дейност, свиквайки през годините конгреси в САЩ, Израел, Южна Корея, Канада, пак САЩ, пак Мексико, Нигерия, Франция, Тайван, Чили. В дейността на Асоциацията активно са се включвали представителки на над 20 нации, но предимно от Америка и от Азия. Европейките някак все са минавали по периферията й.
В Чили пратениците на Стария континент също бяхме екзотично малцинство – заедно с колежката от Германия и с лектора от Испания. И бързо разбрахме, че за Европа е само минус да познава толкова слабо демократичните принципи на АММРЕ (както е съкращението на организацията на испански), които дават възможност за изразяване на всякакви мнения и позиции. Убедихме се и във високия й авторитет сред правителствата, които във всяка от досегашните страни домакини на конгреси са оказвали всестранна подкрепа за форумите. Радвахме се на непринудения стил на общуване и обсъждане на актуалните за професията ни проблеми.
Основният принос за отличната организация на ХVІІІ конгрес на AMMPE е на досегашната председателка на Асоциацията, известната чилийска журналистка Глория Лейва и на нейните всеотдайни колежки от Колегията на журналистите на Чили. Те бяха осигурили видеообръщение към участничките във форума от чилийската президентка Мичел Бачелет, приветствие от зам.-министъра на външните работи на Чили Алберто ван Клаверен, прием за делегатките в президентския дворец “Ла Монеда”, даден от министър Франсиско Видал – държавен секретар на правителството, посещения във водещи чилийски медии и т.н.
Много признателна съм на Мария Тереса Малуенда от Колегията на журналистите на Чили, която ми изпрати поканата за участие в конгреса, впечатлена от мои публикации за Латинска Америка и от дейността на оглавяваното от мен Сдружение на испаноговорещите журналисти в България.
Темата на конгреса бе “Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера”. Свои мнения по нея изразиха в доклади Ейми Мичъл от САЩ, Юан Инг от Китай, Хосе Луис Ориуела от Испания, Кармен Порас от Мексико, Елке Битерхоф от Германия, Дафни Сабанес от Аржентина, Нуна Хименес от Венецуела, Естер Валенсуела от Перу, Лиза Грос от САЩ, Патрисия Политсер от Чили и т.н. Името на България се чу покрай 10-минутно ми изказване за сложностите и предизвикателствата, с които се сблъсква журналистиката у нас в интернет-епохата.
Конгресът избра за нова председателка на АММРЕ аржентинката Нили Поведано. В нейната родина също като в Чили управлява жена президентка – Кристина Фернандес, която няма как да не подкрепи бъдещия форум на жените журналистки и писателки.
Конгресът заседаваше в една от най-ефектните модерни сгради на Сантяго – т.нар. Телефоника, конгресен център, извисил се над града като небостъргач под формата на мобилен телефон. Домакините се постараха да ни покажат най-проспериращото и притегателно лице на Чили.

* * *

Отвъд лустрото

Журналистист(к)ите винаги гледат да надникнат и отвъд официалното лустро. Затова макар и в много ограниченото време извън заседанията на конгреса на АММПЕ в Чили все пак успях да се потопя и в автентичната атмосфера на Сантяго, в тревогите на чилийците от поразилата пенсионните им фондове финансова криза, в емоциите на предизборната кампания за местния вот на 26 октомври. Срещнах се с част от някогашните чилийски емигранти в България, с ярки личности като вече 92-годишния ветеран политик Луис Корвалан, внука на загиналия в преврата от 1973 г. президент Салвадор Алиенде – Гонсало Меса Алиенде, вдовицата на убития от някогашната военна хунта певец Виктор Хара – Джоан Хара, правозащитника Уго Гутиерес и т.н. Чух различни мнения за “чилийския модел”, за социалните му минуси, за сериозния процент, който чилийската армия продължавна да получава от медодобива – основното износно перо на страната. Видях общество, разделено на паралелни светове, всеки от които още търси своите истини.