Ние всички си имахме поне по една българска баба, която ни гощаваше с лютеница и с компоти и ни жалеше, че сме откъснати от дом и родина. И до ден-днешен винаги пиша на българските си приятелки да ми изпращат, когато могат, по някое пакетче чубрица. Това е ароматът на моето детство, на моята любима България, на страната и хората, които никога не ме оставиха да се почувствам самотна чужденка...
Думите бяха изречени от чилийската журналистка Мариана Дейслер в Сантяго през 2005 г., когато пристигналият на посещение в Чили президент Георги Първанов се срещна с някогашните чилийски имигранти, избягали навремето от военния преврат на генерал Пиночет и намерили подслон в България. Завърнали се в страната си след възстановяването на демокрацията в началото на 90-те, те и до днес пеят български песни и се чувстват наполовина българи.
Общо през годините у нас са живели около 600 чилийски бежанци. Помагаше им Българският комитет за солидарност с народа на Чили, който функционираше към Националния съвет на Отечествения фронт. Всички новопристигнали получаваха възможност да учат или да работят по специалността си. На учащите се полагаха стипендии като на останалите чуждестранни студенти. Живееха в студентски общежития. А членът на ЦК на ЧКП Раул Санчес примерно, който пристигна с многобройното си семейство, работеше като дърводелец в София-прес, защото това бе професията му. Един от столичните ОФ клубове, разположен на тогавашната ул. „Чапаев”, днес „Шипченски проход”, бе превърнат в Чилийски клуб. Там ходеха и много българи. Всички обичаха чилийските имигранти, техните песни и емпанадас – банички с лук и кайма. Всеки се стремеше да помага с каквото може на бежанците, много от които бяха преживели и арести, и изтезания, да не говорим за психологическия стрес от загубата на всичко. Написаха се много български поеми и песни за Чили. У нас се снимаха и няколко чужди игрални филми за преврата. Сключиха се и немалко българо-чилийски бракове.
Мариана Дейслер е само една от многото в поддържащата се и до днес общност на „българските чилийци”. Тя пристига у нас едва 12-годишна, заедно с родителите си. Дъщеря е на големия чилийски график Гийермо Дейслер, вече покойник. Семейството живее в Пловдив, където Гийермо прави многобройни изложби и е част от местната „художествено-творческа интелигенция”. Мариана завършва журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски” и се омъжва за друг чилийски имигрант – психолога Хуан Карлос Гаете. И двете им деца са родени в София. Днес семейството живее в чилийския град Талка и крои планове за туристическо пътуване до често сънуваната България.