Ако някой реши да кръстоса лежерната бъркотия на „Севилският бръснар” с драмата на „Венецианският търговец”, може да излезе сполучливо пресъздаване на една от емблематичните за кризата в Испания днешни истории под заглавието „Галисийският касиер”. Главен герой тук е доскорошният съпредседател на базираната в Ла Коруня, Галисия, спестовна каса NovaCaixaGalicia - 80-годишният Хулио Фернандес Гайосо, работил в продължение на 64 години във финансовия сектор. На 25 юни т.г. срещу него и още четирима висши функционери на касата бе повдигнато обвинение за злоупотреби заради гигантските пожизнени пенсии, които са си гласували и са получавали на фона на съсипаното финансово състояние на институцията. В случая с Гайосо става дума за 689 000 евро годишно, които той е получавал от 2006 г. насам въпреки разразилата се междувременно криза, която удари болно именно по спестовните каси, доведе до предфалитни сливания и направи неизбежно испанската държава да изкупи през 2010 г. 93% от NovaCaixaGalicia, трансформирайки я практически в банка. На 28 юни т.г. Гайосо или дон Хулио, както винаги е предпочитал да го наричат, подаде оставка от съпредседателския пост в касата на нейното общо събрание, а месец по-късно се яви и пред Икономическата комисия в парламента в Мадрид, за да дава обяснения по разразилия се скандал.
Разследването срещу него и останалите четирима обвиняеми все още тече. Публикациите в испанската преса по случая са остро критични към Гайосо и компания. Междувременно историята бе разказана и от в. „Ню Йорк Таймс”, като фигурата на ветерана финансист там бе представена със съчувствие към почтената му възраст и с признание за добрите му дела – тоест за финансирането на многобройни социални програми, на благоустройствени инициативи, на строежа на културен център във Виго (така и останал недовършен) и т.н.
За да стане ясно защо испанците не желаят да се умиляват пред всеотдайността на дон Хулио, трябва не само да се погледне по-подробно биографията и дейността му, но и да се кажат няколко думи за въпросните спестовни каси и за мястото им в испанската финансова и социална система. Историята им тръгва от ХVІІ-ХVІІІ век. От една страна селскостопански производители обединяват спестяванията си с цел да си осигурят резерв в случай на загуби, а от друга покрай местните църкви се оформят центрове за дарения за културни и социални нужди. Тези два корена постепенно еволюират до общи спестовни каси, в които жителите на определено населено място или район събират финансовите си ресурси, за да покриват с тях извършването на важни за цялата общност дейности. Първата такава каса се появява в Испания през 1834 г. в Херес де ла Фронтера. Този тип финансови структури получават юридическа форма почти век по-късно с приетия през 1933 г. Статут на общите каси за народни спестявания. До 1971 г. съществува и Кредитен институт на спестовните каси, но той е разформирован и функцията му се поема от националната Банка на Испания. Касите и до днес продължават да действат по региони или, както е в съвременна Испания, по автономии. Последната им държавна регулация се извършва с кралски указ от 2010 г., в разгара на кризата, когато под мотото за „финансова стабилизация” държавата получава право да купува водещи дялове в тях, да ги слива и трансформира в банки под свой контрол и според изискванията на „международните финансови институции”.
По принцип спестовните каси се учредяват като частни фондации с нестопанска цел. Те нямат акционери, нито имат право да разпределят дивиденти. Крайната им цел е да насочат употребата на общите спестявания в интерес на съответната общност. Обединени са в Испанска конфедерация на спестовните каси и обхващат около 96% от населението.
В управлението на всяка каса участват представители на местната власт и на гражданството. Общото събрание е върховният орган, а практическото ръководство се осъществява от съветници, които могат да са между 60 и 160. 40% от тях са представители на местната власт и местния бизнес, 44% - на вложители в касата, 11% - на основателите й, 5% - на синдикатите на работещите във финансовата институция. На касите е забранено да излизат на капиталовите пазари, за да увеличават ресурсите си. Добрият им паричен баланс зависи от заинтересоваността на местни фирми и висши администратори да ги поддържат срещу включване в управителното им тяло. Това е и вратичката за многоройните случаи на корупция, свързвани с тези каси, както и използването им за определени политически цели.
Печалбите, които идват от лихвите на отпусканите кредити, задължително се влагат в социални програми, защото така се реализира основната идея на касите – да се реинвестират общите средства за благото на обществото. Това включва и помощи за бедни, и стипендии за учащи, и културни дейности, и реставрация и консервация на паметници, и опазване на околната среда и т.н.
През 2009 г. касите в Испания бяха 45. В момента за 34, като 30 от тях вече са влезли в реструктурализацията, започната още от правителството на социалистите през 2010 г. След като този процес приключи, касите, които ще останат, ще са 14. Усилено текат сливания и превръщане на касите в банки под държавен контрол.
Страховете, че спукалият се балон на сектора на недвижимите имоти вече няма да може да рефинансира спестовните каси, както е било по-рано, доведоха до понижаването на кредитния рейтинг на Испания от агенция „Мудис” в края на 2010-а. Международните съветници тогава натиснаха испанското правителство да сложи директно ръка на касите. „Уолстрийт джърнъл” откровено писа: „Целта на сегашната реструктурализация е да се задължат касите да вложат всичките си активи в един централен холдинг и да се рационализира управлението, като касите заприличат повече на традиционни банки и станат по-атрактивни за частни инвеститори”. Напредването на кризата днес все повече отдалечава и малкото оцелели каси от първоначалния им обществен облик, като прогресиращо вади от ръководствата им загрижените за местното благополучие и социалния ангажимент представители на автономните и общинските власти и на синдикатите.
Ето такъв е фонът, на който се разиграва скандалът с дон Хулио Фернандес Гайосо. Съдбата на спестовните каси и вложените в тях средства на редовите граждани, които пред очите на всички испанци днес се изяждат от агресивния международен финансов капитал с помощта на испанската държава, хвърля дебела сянка и върху личната съдба на галисийския касиер.
Още 16-годишен, през 1947 г., младият Хулио започва да работи като счетоводител в спестовната каса на град Виго. През 1965 г., когато е на 33, става генерален директор на касата. Сближава се много с последния франкистки кмет на Виго, заедно с когото осъществяват доста строителни проекти – включително издигането на един от историческите площади на града на силно оспорвана и до днес бензиностанция. Критиците на дон Хулио не му прощават облагодетелстването на многобройни бизнесмени и семейни приятели, нито размахът, с който включва касата във финансиране на мащабни строителни проекти и който после води до катастрофални загуби, изчислявани от някои на над 7 млрд. евро.
След сливане с южногалисийските спестовни каси през 2000 г. е създадена Caixanova и Гайосо става неин генерален директор (2000-2006 г.) и президент (2006-2010 г.). През 2010-а е осъществено споменатото сливане под диригентството на испанското правителство с Caixa Galicia. Така се ражда сегашната NovaCaixaGalicia, която повече прилича на банка, отколкото на каса, и дон Хулио става неин съпредседател съвместно с Мауро Варела, ексръководителят на Caixa Galicia.
Оттеглянето на Гайосо на 25 юни т.г. след въпросното обвинение срещу него и още четирима ръководители в NovaCaixaGalicia за скандално високи пенсии се възприема от немногобройните му симпатизанти като достоен жест. Но повечето испанци са убедени, че просто е изпреварил подготвяно решение на общото събрание на касата за отстраняването му. Медии и общественост са възмутени и от изявленията му пред Икономическата комисия на парламента на 26 юли т.г. Тогава той уверява, че не е направил никакви злоупотреби, че е имал само репрезентативни функции начело на касата, че не е взимал еднолични решения и че... не е получил „нито едно евро” при пенсионирането си като генерален директор на Caixanova през 2006-а. „Той премълча пред депутатите пожизнената си пенсия от 689 000 евро,” която е получавал тъкмо от 2006-а та досега, писа в. „Ел Паис”. Очевидно обаче не е премълчал нищо пред прокуратурата, пред която се задължил да върне въпросните суми за изтеклия период, сочи в. „Ел Мундо”. Към останалите четирима от обвинените е отправен иск също да възстановят всичко, получено неправомерно.
Гайосо бяга от журналисти, не дава интервюта, а пред депутатите изрече още две фрази, ядосали всички: „Ровенето в миналото не води до нищо” и „Поне новата банка (NovaCaixaGalicia) функционира добре”. Тезата му е, че е невинен и ще го докаже в съда, когато започне делото. Няма съмнение, че далеч не само той е виновен за днешната испанска трагедия. Испанците обаче са му толкова бесни, че по израза на негов приятел го „превръщат в боксова круша”.