Крал Хуан Карлос звъни на премиера Мариано Рахой, който току-що е обявил кралската абдикация: „Не си ме разбрал! Казах ти, че зарязвам моята Корина, а не моята корона!”
Това е най-актуалният виц в Испания тези дни, след новината от 2 юни, че Хуан Карлос се оттегля и отстъпва трона на сина си принц Фелипе. Коя е Корина ли? 48-годишната руса германска принцеса Корина цу Сайн-Витгенщайн от години се спряга от испанската и европейската преса като „специалната приятелка на краля”. Тя е била с него и на онзи злополучен лов на слонове в Ботсвана преди две години, от който тръгна началото на края в 39-годишното управление на испанския монарх.
Ненапразно по многолюдните тези дни площади, скандиращи за референдум, който да реши дали Испания да продължи като монархия или за трети път в историята си да стане република, се размахват не само плакати „Стига вече крале”, но и „Слоновете не забравят”.
Онова сафари бе вододелът, след който помръкна ореолът на кралската институция, дълго почивала върху лаврите си на гарант за мирния преход от диктатурата на Франко към демокрация. В Ботсвана кралят падна и си счупи тазобедрената става. Само заради този инцидент, спешния полет обратно и постъпването на монарха в мадридска болница, което бе невъзможно да се скрие, обществото разбра за премълчания от двореца лов на стойност 44 000 евро – скандално разточителство насред кризата, оставила 25% от испанците безработни и принудила ги драстично да затегнат коланите.
Още тогава в Испания кипнаха мощни антимонархически настроения, искания за референдум, настоявания Хуан Карлос да абдикира в полза на по-скромния си син Фелипе. Недоволство срещу двореца бе трупано и покрай гръмналата през 2011-а афера за милионни злоупотреби на кралския зет Иняки Урдангарин, съпруг на инфанта Кристина. С времето разкритията по тази афера се разраснаха, установи се, че и самата Кристина е била в течение на комбинациите на съпруга си. А доста от обикновените испанци подозират, че и лично кралят е знаел всичко, но си е мълчал.
Така дойде общият срив на доверието в институциите. Гневни срещу стоварилата им цялата тежест от кризата политическа система, испанците шамаросаха и двете водещи партии на европейските избори от 25 май т.г. Управляващата Народна партия (НП) и опозиционната Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) загубиха много от избирателите си, а Обединена левица и новата изразителка на Движението на възмутените – партията „Подемос” („Можем”), както и още няколко екологични и националистически формации, дръпнаха напред благодарение на протестния вот. Именно от тези среди днес иде силният натиск за референдум и обновление на страната след кралската абдикация.
Последните сондажи по темата република или монархия и цитирани от в. „Ел Паис”, са от 2012 г. Тогава републиканците са били 37%, монархистите 53%, а 10 % не са се определили. Липсва яснота за актуалните настроения сега. Но в 350-членния парламент, избран през 2011 г. и доминиран от Народната партия (със 185 депутата), няма как да мине предложение за референдум, което предполага промяна в конституцията с 2/3 от гласовете. Върхушката в ИСРП (партията има 110 депутата) също е против подобно начинание, макар то да се поддържа от лявото крило и от младежката организация на социалистите. Интересното е, че каталунската партия „Конверхенсия и унио” (CiU), която управлява в самата Каталуня, а е и трета сила в парламента в Мадрид (18 депутата), обяви, че ще се въздържи при гласуването на подготвяния нов закон за онаследяването на трона (такъв закон е наложителен, защото конституцията не е предвидила как точно да се предава властта при абдикация).
Позицията на CiU, която отдавна готви и референдум за независимост в Каталуня, накара премиера Рахой да реагира, че „сега не е време за политиканстване на дребно”. Действащата политическа класа е силно обезпокоена за стабилността в страната, въпреки че официално не спира да декларира как приемствеността е гарантирана. При тези разбунени площади обаче вече нищо не е сигурно.
Днешна демократична Испания е много по-различна от онази, която Хуан Карлос пое след смъртта на Франко през 1975 г. Тогава страната е смразена от диктатурата – и тя, впрочем, продължила също 39 години (от метежа на Франко срещу републиката през 1936 г.). Мирният преход към демокрация е заслуга на всички политически сили – от умереното крило на франкистката Фаланга, което е изморено от европейската изолация, до излезлите от нелегалност комунисти и социалисти. 37-годишният през 1975 г. Хуан Карлос де Борбон, завършил между 1955-а и 1959-а военните академии и на трите родове войски, отначало не е взиман насериозно. Смятат го за безлична креатура на възстановилия монархията Франко, който през 1969 г. го обявява за свой „наследник” начело на държавата, прескачайки баща му, участвалия в заговор срещу диктатора Хуан де Борбон и Батенберг. Младият монарх обаче бързо влиза в крачка с демократичните щения на Испания и Европа – разпуска Фалангата (която после възкръсва като Народен съюз, прераснал по-късно в Народна партия), легализира комунистите и социалистите, съдейства за изработването на новата демократична конституция от 1978 г., която провъзгласява Испания за конституционна монархия. А на 23 февруари 1981 г. идва и звездният му миг. Тогава с обръщение по телевизията той се изправя като гарант на демокрацията срещу групата военни начело с полк. Антонио Техеро, които правят опит за преврат. И испанците задълго се влюбват в краля и семейството му.
Общо е прехласването по кралица София, потомка на гръцката династия, за която Хуан Карлос се жени в Атина през 1962 г. Тя става своя в Испания, след като рекордно бързо проговоря испански. Но в семейна среда налага всички да говорят на английски – така е и до днес, включително и с многобройните внуци. През 1963 г. София дарява мъжа си с първородната инфанта Елена, две години по-късно с втората – Кристина, а през 1968-а се появява и престолонаследникът Фелипе. Когато става на 18 г., принцът полага клетва за вярност пред краля и конституцията.
Канализираният вече демократичен политически живот се поема изцяло от правителствата и премиерите, а монархът и фамилията му стават нещо като декоративна украса през годините на възход, продължили чак до 2008-ма. Пресата благоговее пред двореца. С умиление се следят многобройните светски прояви на обитателите му, представителните пътувания в чужбина, кралските регати (и Хуан Карлос, и всичките му деца са запалени ветроходци), ски курортите и морските почивки... Закачливо се поднасят приключенията на краля – как спасил с яхтата си две млади курортистки, отнесени с водното им колело навътре в морето, как неузнаваем (с каска на главата) качвал „стопаджийки” на мотора си... Всъщност общоизвестно е, че монархът е много активен по „тънката част”, дори му се приписва лятна авантюра с принцеса Даяна, както и с куп други знаменитости. Но в мачистка Испания това е само плюс към славата. Чак покрай „слонския” гаф през 2012-а ще излязат публикации, че кралицата много отдавна е заключила спалнята си за него.
Пир за „розовите” издания са пищните сватби и кръщенета в кралската фамилия. През 1995 г. инфанта Елена се омъжва за баския аристократ и бизнесмен Хайме де Маричалар. 3 години по-късно се ражда синът им Фелипе Хуан Фройлан, а през 2000 г. – дъщерята Виктория Федерика. Но през 2007 г. родителите се разделят, а през 2009 г. е оформен и разводът им. Според едни слухове причината е наркотичната зависимост на Маричалар след прекаран мозъчен удар, а според други Елена не понасяла обеднялата му рода...
Инфанта Кристина се омъжва през 1997 г. за звездата на националния отбор по хандбал Иняки Урдангарин, който също е с баски корени. Семейството има 4 деца – Хуан Валентин (1999), Пабло Николас (2000), Мигел (2002), Ирене (2005). Сменилият спорта с бизнес Иняки дълго е „зетят мечта” на кралската фамилия, докато през 2009-а името му не изплува за първи път при разследването на мащабни злоупотреби със строителни проекти в Палма де Майорка и Валенсия. През 2011-а тръгва и разследване по случая, което през 2013-а съвсем разваля идилията, защото замесва в аферата и самата инфанта Кристина. Сега семейството живее в Швейцария, а делото още се точи.
Последен се задомява престолонаследникът Фелипе, останал чак до 2004-а един от най-желаните ергени в света. Завършил право и икономика в Мадрид, магистратура по международни отношения в Джорджтаунския университет в САЩ, както и военните академии на трите рода войски (като баща си), той преживява няколко бурни любовни истории (виж карето) преди да сложи пръстен на разведената водеща на новините по Испанската телевизия Летисия Ортис. На 22 май т.г. двойката отпразнува 10-годишнината от пищната си сватба. През 2005 г. се ражда първата им дъщеря Леонор, заради която е променено законодателството – така, че вече и жена да може да онаследява трона. През 2007 г. се появява и втората им дъщеря София. На шестия месец от бремеността си с нея Летисия преживява тежка драма – самоубива се по-малката й сестра Ерика. Излязлата миналата година книга „Сбогом, принцесо” на Давид Рокасолано, братовчед на Ерика, Летисия и Телма (най-голямата от трите сестри), вини кралската фамилия, че отчуждила Летисия от обикновеното й семейство, а това оставило депресираната Ерика без подкрепа и я тласнало към смъртта. Рекламната легенда за бъдещата кралица, разпространявана от двореца, е друга – като за „кралицата от народа”, която точно сега може да стопи дистанцията между монархическия блясък и изнервените от кризата испанци, спрели да харесват кралското лустро.
Разбира се, на съпруга й, комуто предстои да положи клетва като крал Фелипе VІ, се възлагат основните надежди за спасяване на испанската монархия. Лично Хуан Карлос го лансира като „зрял, подготвен, с чувство за отговорност,” а също „с натрупан опит и с импулса на новото поколение”. 46-годишният Фелипе ще е най-младият монарх в Европа – с 2 г. по-млад от холандския му „колега” крал Вилем Александър, поел короната след абдикацията на кралица Беатрикс миналата година. Това обаче няма да стигне, за да убеди сънародниците си по площадите, че е подходящият и за тях държавен глава. Има шанс да ги спечели, единствено ако рискува и сам пожелае да се свика референдум – една победа в такова допитване би му дала много здрав фундамент. Но Фелипе е отглеждан за крал, а кралете се състезават само в регати.

...........................................

Те също можеха да са кралици

Докато ергенува, бъдещият крал Фелипе преживява доста любовни истории, подробно проследени от „розовата” преса. Една от най-емоционалните е започналата през 1989 г. връзка с 3 г. по-голямата Исабел Сарториус, дъщеря на разведени испански маркиз и аржентинка. Фелипе и Исабел са заедно 4 г. Разделят се, когато принцът заминава за магистратурата си в САЩ. Исабел пък потегля за Лондон, където се влюбва в друг испанец и ражда дъщеря. Днес тя е близка приятелка на Летисия.
В САЩ Фелипе омайва американската манекенка Джиджи Хауърд. Отношенията им траят само няколко месеца. Следват още няколко манекенки, миски, дъщери на посланици, сред които има мексиканка, аржентинка и дори чехкиня.
Най-сериозна е 4-годишната му връзка с норвежката моделка Ева Санум, започнала през 1997 г. Дворецът обаче не я одобрява за бъдеща кралица, защото е позирала за реклами на бельо. Днес Ева е омъжена за норвежец, има две деца и живее в Осло. Но през 2012 г. папараци я изловиха в алпийски курорт по Коледа – отново насаме с Фелипе...

Династичната снимка

Хуан Карлос избра да сложи до себе си при телевизионното обръщение за абдикацията идилична снимка, на която е заедно със сина си и бъдещ крал Фелипе, както и с новата престолонаследничка Леонор. Там имаше само още една фотография – със самия крал и с баща му Хуан де Борбон и Батенберг. Двете изображения се разчитат като знак за династичната приемственост. Снимката с Хуан Карлос, Фелипе и Леонор вече се смята за новия официален образ на двореца, обединил отиващия си монарх, новия крал и престолонаследничката. 9-годишната Леонор е в трети клас в частно училище, в което ходи и по-малката й сестра София. Освен основните занятия учи също балет и история на Борбоните. В бъдеще ще трябва да изкара и военен курс, тъй като един ден й предстои да стане и главнокомандващ.