Хавиер Бардем скара Мароко и Франция
Любимият мачо на Холивуд и звезда от киношедьоврите на Педро Алмодовар – испанският актьор Хавиер Бардем, спретна международен дипломатически скандал, който осигури и шумна реклама на очакващия премиерата си във Франция документален филм „Синове на облаците. Последната колония”. Филмът е дело на самия Бардем и на приятеля му, режисьора Алваро Лонгория. Посветен е на състоянието на човешките права в Западна Сахара. Това е бивша испанска колония в Северозападна Африка, която днешно Мароко държи под своя юрисдикция въпреки силното местно движение за независимост и въпреки решението на ООН статутът й да бъде определен с референдум. Налице са и систематични нарушения на правата на западносахарците от страна на мароканските власти – тема, която третира и филмът на Бардем и Лонгория.
Бардем допълнително разпали страстите около и без това парливия и нерешен международен казус, говорейки на пресконференция в Париж по повод предстоящата премиера на „Синове на облаците. Последната колония”. Той преразказа пред журналистите свой частен разговор с френския посланик в ООН Жерар Ару. Дипломатът му доверил, че за Франция мароканската държава била като „любовница, с която спиш всяка нощ, в която не си чак влюбен, но която си длъжен да защитаваш”.
Цитатът предизвика бурно възмущение в Мароко, замразяване на планирана официална визита в Париж, гневни демонстрации пред френското посолство в Рабат. Президентът на Франция Франсоа Оланд се видя принуден да звъни на мароканския крал Мохамед VІ, за да му се извинява, а споменатият френски посланик в ООН бе привикан в Париж за обяснения. Разбира се, посланикът напълно отрече да е казвал думите, приписвани му от Бардем, и увери, че ще съди актьора.
На свой ред самият Бардем заяви пред испанския в. „Ел Паис”, че случаят се преекспонира и че той де факто не е казал нищо, което вече да не е било известно. Според актьора същественото е да се прикове вниманието към реалните нарушения на човешките права в Западна Сахара, на което е посветен и филмът. Бардем подчертава: „Желателно е цялата тази полемика да не бъде употребена като димна завеса, за да се избегне дебата по същината на проблема. А той се състои във факта, че Франция наистина е в състояние да помогне за разрешаването на ситуацията с човешките права в Западна Сахара – територия, окупирана от Мароко.”
След оттеглянето на Испания през 1975 г. от дотогавашната й колония Западна Сахара, територията е завзета от Мароко. Мароканските власти твърдят, че исторически това са техни земи, които само временно са им били отнети от испанците. Силното местно движение за независимост, представяно от Народния фронт за освобождение на Западна Сахара (ПОЛИСАРИО), обаче е категорично в исканията си за суверенитет. Обявената от ПОЛИСАРИО Сахарска арабска демократична република (САДР) е призната безапелационно от 45 страни в света, които поддържат в главния град на САДР – Ел Аюн, и свои посолства. Други 13 са замразили отношенията си с нея до провеждането на референдум за самоопределение, за който има решение на ООН. Още 22 държави се въздържат от дипломатически връзки със САДР. А всички останали – сред които и България, просто не вземат никакво отношение по казуса, изчаквайки уреждането му чрез механизмите на ООН. Световната организация от години действа в района чрез своята мироопазваща мисия МИНУРСО – целта й е да реализира споменатия вече референдум за самоопределение. Провеждането му обаче непрекъснато се протака от Мароко, а сегашният крал Мохамед VІ изобщо отхвърля идеята за такова допитване. По инициатива на САЩ от миналата година мисията МИНУРСО е натоварена и с наблюдение върху спазването на човешките права в Западна Сахара. Мандатът предстои да се поднови през април т.г. – през същия месец, за който съвсем неслучайно е насрочена и френската премиера на филма „Синове на облаците. Последната колония”.
Бардем обобщава пред „Ел Паис”: „Аз не съм нито антимарокански настроен, нито антифренски, аз съм само за защита на човешките права”. Актьорът и досега нееднократно се е изказвал по проблема със Задапна Сахара, а през 2011 г. дори взе отношение по темата пред Комитета по деколонизация на ООН.