Малко дързот, повече красота, а най-вече амбиция и апаратна подкрепа от силни партийни лобита. С тази печеливша комбинация във вътрешните избори за лидер на Испанската социалистическа работническа партия победи слабо известният, но красив като герой от теленовела соцдепутат Педро Санчес. Ето още малко щрихи от портрета му: мадридчанин, син на финансист и социална служителка, 42-годишен и висок 190 сантиметра, бивш футболист, доктор по икономика в университета „Камило Хосе Села” в Мадрид, щастлив съпруг и баща на две дъщери, фен на „Атлетико” Мадрид. Понатрупал е и международен опит на европейски терен. През 1998 г. е работил в Брюксел като сътрудник на испанската евродепутатка от немски произход Барбара Дюркоп, а по-късно, по време на войната в Косово, е бил шеф на кабинета на върховния представител на ООН в Босна. На партиен терен все е стоял „на четвърта линия”, както сам казва за себе си. Бил е и общински съветнки, и депутат, но обикновено като резултат на това, че по-предните в листата са изтегляни за други задачи. Когато през декември м.г. решава да организира в Мадрид тържествена премиера на книгата си „Новата испанска икономическа дипломация”, на събитието почти няма медии – толкова дълбоко неизвестен е протагонистът за испанските журналисти. Не помага дори предварителната „подгрявка” от страна на по-популярни социалистически дейци, които шумно уверяват, че този млад и красив мъж има блестящо бъдеще.
И ето, че това бъдеще дойде. Сега на винаги усмихнатия, галантен и търпелив Педро Санчес се пада тежката задача да вади ИСРП от дълбоката криза на електоралното доверие. Партията се сурна надолу още със загубата на извънредните парламентарни избори през 2011-а, а на евровота на 25 май т.г. преживя най-големия срив в историята си. Досегашният водач Алфредо Перес Рубалкаба си тръгна и се затърсиха нови лидерски лица. Състезавайки се с другите двама кандидати, Санчес, който се зарече да върне ИСРП при левите й избиратели, навъртя с личното си пежо 45 000 км из страната, за да чуе гласа на народа. Или пък – за да се възползва от организационната подкрепа на кметовете социалисти по места, както мърморят критикарите му. Яко апаратно рамо му даде влиятелната шефка на социалистите в Андалусия Сусана Диас, където Санчес взе над 62% от гласовете, докато на общонационално ниво събра 49%. Вече се чуват и коментари, че той ще е само симпатичната фасада на вечните „барони” в ИСРП, които продължават да държат партийните юзди. След победата си новият лидер обеща бързо обновление и подмладяване в ИСРП, за да се върнат при партията онези нейни традиционни гласоподаватели, които избягаха по-наляво – при Обединена левица и при новото алтернатевно движение „Подемос” („Можем”). Анонсираната от Санчес най-близка цел е да се постигнат по-добри резултати на местните избори наесен и оттам да се тръгне към цялостен реванш и завръщане на ИСРП във властта. Скептиците пък опонират, че задачата му е да симулира промяна, само и само истинската промяна вляво така и да не настъпи. Единственото безспорно е, че домакините, които се захласват по сериали, вече ще гледат със същото удоволствие и политическите новини – там също се появява красив висок мъж с ослепителна усмивка...