Юбилейната ХХ Седмица на испанското и ибероамериканското кино в София ще се запомни задълго. Началото й бе ознаменувано от среща с български журналисти на мегазвездата Антонио Бандерас, който ритуално остави и отпечатък от дланите си за „Залата на славата” на НДК. За закриването на кинофестивала пък пристига авторът на киношедьоврите „Мама стана на сто”, „Ана и вълците”, „Да отгледаш гарван”, „Кармен”, „Кървава сватба” и т.н. Карлос Саура. НАТФИЗ го удостоява със званието доктор хонорис кауза.
Киноседмицата представя пред българската публика филми от Испания, Аржентина, Венесуела, Еквадор, Куба, Колумбия, Чили, осигурени чрез посолствата и почетните консулства на тези страни, обясни испанският посланик Хосе Луис Тапиа. Той благодари на Бандерас, който се снима в американско-българска копродукция у нас, че е намерил време в напрегнатия си график, за се включи в проявата. Негово превъзходителство нарече прочутия киноактьор, роден в Малага, „посланик на марката Испания”.
Ето каква каза самият Бандерас в разговор с изпълнилите зала „Мати” журналисти:


Искам да благодаря на всички организатори, който правят възможен този фестивал на испанското и ибероамериканското кино. Много важно е за нашето изкуство и изобщо за културата да сме заедно, да сме по-сплотени от всякога, защото европейското кино преживява много трудни моменти, губи публика, атакувано е от пиратството и от огромна конкуренция на Холивуд. Трябва да го отстоим.
За мен да представям марката Испания е не само гордост, но и отговорност пред всички, които искат страната ни да е територия на свободата, където могат да се разказват истории и да се прави хубаво кино.
За втори път имам възможност да работя тук, на българска земя. В момента се снимам в копродукция на България и САЩ под заглавие „Автомат”. Изцяло съм потопен в работата по филма, но искам специално да подчертая отличната работа на цели екип, на българските професионалисти, които са номер едно, на нивото са на колегите им, с които работя и в САЩ. Знаете ли, когато се снима филм, екипът му е като рентгенова снимка на хората от съответната страна. Там има електротехници, дърводелци, гримьори, оператори. Много ги обичам всичките!
В София съм от началото на пролетта. Излизам да вечерям с български и испански пирятели из ресторанти в старата част на града. Разхождам се, правя и джогинг. Но след като започнаха снимките, времето ми се сгъсти до крайност. Обикновено сутрин ставам в 5 ч., вечер лягам в 9 ч., извънредно уморен. Графикът ми е на един трудещ се човек, работник.
Би ми харесало да се върна в България без да имам ангажимент за работа. Има нещо много специално, което ме тегли насам. По принцип аз много обичам музиката. Но българската музика е уникална! През 80-те ми подариха един диск с български гласове, които ме омаяха. Те са тъй странни, пеят на няколко гласа, преливат се непрекъснато. Ето това преживяване също е повод с жена ми да искаме да се насладим на една ваканция тук.
С удоволствие бих посветил на българските си почитатели един хубав филм, достоен за страната ви, направен тук, в България, с екип, който в по-голямата си част да е български.
Имам един проект, който пряко ме свързва с ибероамериканското кино. Ще започна да го реализирам най-вероятно през октомври. Това ще е разказ за историята на миньорите, затрупани живи в мина в Чили и прекарали над 30 дни под земята, докато ги спасят. Ще се снимат много испаноамерикански актьори. Повечето живеят в САЩ, но не са забравили корените си.
Другият важен проект е филмът за Пабло Пикасо, който Карлос Саура ми предложи в началото на 2012 г. Имахме известни проблеми с финансирането, но те вече се решават. Това ще е много специален филм за мен. Първо, защото съм от Малага и съм се родил на две преки от дома на Пикасо, съвсем близо до площад „Ла Мерсед”. Второ, защото това ще е моят трети филм с Карлос Саура, когото вие имате щастието да посрещате тук сега. Той е наистина един рицар на киното, достоен представител на Испания и за мен е просто мечта отново да работим зедно. Що се отнася до самия филм, той няма да разказва за целия живот на Пикасо, а само за един важин момент от него – за онези 33 дни, през които художникът рисува картината „Герника”. По предложение на тогавашната испанска република той я рисува през 1937 г. Изобразява ужаса от бомбардировката над село Герника и превръща картината в силен антивоенен зов. През онзи период моята страна е била потопена в братоубийствена война, която оставя отпечатък върху живота на хората и до днес.
Искам да спомена и първия човек, който се зае с проекта – Елиас Тарехета. Преди три дни той за съжаление почина в Мадрид. Беше много влиятелен продуцент, ярка личност на испанското филмово изкуство, много силно ангажиран със своето време и с всички нас, които като професионалисти сме работили в испанското кино. Така че, когато проектът се реализира, той ще е възпоменание и за него.
А, питате ме коя е ролята, която никога няма да мога да изпълня? Ами онази, която никога няма да ми предложат.