Шест десетилетилетия след премиерата на легенрадната киносатира на испанския филмов класик Луис Гарсия Берланга „Добре дошъл, мистър Маршал!”, осмиващ прехласването по следвоенния „спасителен” американски „план Маршал”, Мадрид е на път да стане декор за съвременен римейк на сходен сюжет. Но не на екрана, а в живота. Сега „американският спасител” се явява в лицето на 79–годишния милиардер и крал на хазарта в САЩ Шелдън Аделсън. Той обяви, че ще строи край испанската столица ЕвроВегас – близнак на своя любим и доходоносен Лас Вегас.
Новината бе триумфално разгласена от мадридската община и от столичното кметство (и двете са в ръцете на управляващата в страната дясна Народна партия) като голям успех, защото до последно за проекта на Аделсън се бореше и Барселона. Но накрая милиардерът предпочете Мадрид. И ръководителките на общината Есперанса Агире и на кметството Ана Ботея, съпруга на бившия испански премиер Хосе Мария Аснар, в захлас се впуснаха да хвалят перспективната инвестиция, която щяла да създаде нови работни места, да донесе икономическо оживление на целия район, да доведе богати туристи и да се превърне в постоянна златна касичка.
Опозиционерите отляво обаче – по-кротко социалистите и много гласовито активистите на комунистическата Обединена левица, подкрепени доста масово и от населението на Мадрид и областта, скочиха срещу проекта. Според тях той е не само икономически неизгоден заради неясния финансов ангажимент на Аделсън, който смята да тегли кредити от и без това нестабилните испански банки, но и направо скандален заради поставените от американеца условия за

освобождаването му от местни данъци и такси в продължение на 10 г.

и от задължението да плаща осигуровки на бъдещите работници и служители за период от минимум 2 г. На критиците всичко това им прилича на циничен опит за хищническо облагодетелстване от испанските беди. Една от най-болезнените сред тях е 25-процентната безработица. Несъмнено Аделсън е калкулирал, че засегнатите от нея ще са готови на какви да е условия, само и само да имат някаква работа. За по-сигурно той иска върху ЕвроВегас да не се разпростират и действащите в Испания ограничения за работа на чужденци извън ЕС, което би му позволило да си внесе от Азия още по-евтина работна ръка от испанската. Той настоява също за локално суспендиране на забраната на тютюнопушенето в закрити помещения, въведена в цяла Испанияпо, и на архитектурните норми, ограничаващи гигантоманското строителство.
Един такъв „оазис” на хазарта и порока извън обхвата на закона ще се превърне в средище за пране на пари, проституция, всякакъв незаконен бизнес, алармират противниците на проекта. Вместо да повишава конкурентоспособността на икономиката си, развивайки новите технологии, покрай ЕвроВегас Испания пак ще се свие до сферата на строителството и услугите. А необходимостта да бъдат изградени транспортни връзки до района, в който ще се разположи „фабриката за комарджии” (по израза на водача на Обединена левица Кайо Лара), ще натовари допълнително местния бюджет без да е ясно дали разходите ще се покрият от печалбите.
Корпорацията на хазартния крал Las Vegas Sands Corporation (LVS), която движи бизнеса му не само в Лас Вегас, но и в Макао, Сингапур, Япония, Тайван, Южна Корея, Виетнам, всъщност все още е в преговори с мадридската община за определяне на конкретния терен, върху който ще се строи ЕвроВегас. Според в. „Ел Паис” с най-големи шансове е пустеещето землище на 170-хилядния град стелит Алкоркон (и той с кмет от Народната паритя), разположен на 13 км югоизточно от Мадрид. Но има и още няколко варианта, сред които е и терен близо до летището Барахас в североизточна посока. Не са уточнени нито сумите, които ще се платят за земята, нито финансирането на самия строеж. Твърди се само, че първата част от изграденото ще се открие през 2016 г., през 2022 г. всичко ще бъде завършено, а до 2025 г. ЕвроВегас ще е на печалба с 30 млрд. евро, ще има 260 000 работници и служители и ще е отчел посещението на 11 млн. туристи. Проектът превижда издигането на 6 казина, 12 хотела, 9 театъра, 3 голф игрища, конферентни зали, търговски центрове и т.н. Всичко това за десетте години до 2022-а ще струва между 15 и 18 млрд. евро. Аделсън говори за своя начална инвестиция от 4,8 млрд. евро. Как ще се набави остатъкът засега не е ясно. Именно за да си даде отсрочка във времето, американецът разтегля първоначалния строеж до 10-годишен период. Това е практика, вече успешно приложена от него в Макао.
В. „Ел Паис” публикува подборка от разнопосочни мнения за проекта на жители на Алкоркон. Репортерка на изданието разговаря с няколко пенсионерки по време на местен фестивал в чест на католическа светица, покровителка на града, приключил с пиянства и сбивания.

„Нали виждаш, и без казино си имаме олелии и разправии,”

казва 72-огишната Фаустина Гомес, на която ЕвроВегас й изглежда чудесна възможност за нови работни места. Не я притеснява рискът от разрастване на престъпността или проституцията. Свива рамене: „Уличниците и без това са на всяка крачка. Точно срещу къщата ми има бардак.” Нейната 66-годишна приятелка Кармен Ривия пък се надява, че останалият й без работа и без жилище син ще си намери препитание по очакваните нови строежи. Третата от групата – Лоли Санчес, цитира местния кмет, че жителите на града ще бъдат наемани с предимство при изграждането на ЕвроВегас.
28-годишният мадридчанин от колумбийски произход Даниел Пинаско, който кара магистратура по спортно хранене и треньорство, също гледа с надежда на проекта – очаква да си намери работа в някой от хотелите като персонален треньор или като инструктор на спортните съоръжения.
25-годишният Алехандро Ладера обаче е от обединението „Да спрем ЕвроВегас” и е категоричен: „Никак не ми допада някакъв чичко да се яви тук, за да издигне мегаказино и за да изиска промяна на законоте. А и нещо не излизат сметките. Окъде ще се вземат тези над 200 000 работни места, щом във всичките си комплекси по света досега имат само 34 000 работници и служители, които при това са заети с нискоквалифициран труд.” А Хосе Антонио Лопес Тинакеро, представител на Обединена левица в местния съвет, обръща внимание, че Алкоркон ще се превърне в „комарджийски град” и ще „загуби шанса да се развива в посока на новите технологии”. На свой ред споменатият лидер на Обединена левица Кайо Лара предупреждава, че ще бъде създаден „един данъчен рай, който ще съсредоточи мръсни пари в ръцете на личност, свикнала на финансира Чаеното парти в САЩ.”
Шелдън Аделсън наистина е известен ултраконсервативните си възгледи и е един от водещите спонсори на най-дясното крило в американската Републиканска партия. Отначало той подкрепяше кандидатурата за Белия дом на „ястреба” републиканец Нют Гингрич в сегашната предизборна президентска кампания в САЩ. Но след като стана ясно, че консенсусният републикански избраник ще е Мит Ромни, Аделсън подаде на него внушителното си финансово рамо.

Най-голямата еднолична вноска за кампанията на Ромни

досега е тъкмо от Аделсън и е в размер на 20 млн. долара. И спонсорът е готов и да я удвои
Кралят на хазарта е супералергичен към всичко, което му изглежда като „соцалистическа икономика”. Той е категорично против регулациите на държава и намесите й в бизнес сферата, включително на пазарите. Затова е върл противник на сегшния американски президент демократ Барак Обама и е твърдо решен да му попречи за втори мандат
Хазартната империя на Аделсън тръгва от Лас Вегас, но има и вече доста развити разклонения в Азия, като особено авторитетните са в Макао и Сингапур. Със своите 24,9 млрд. долара предппиемачът заема 14-и ред в списъка на „Форбс” с най-богатите хора на планетата, а на ниво САЩ е 8-и. Годишната му заплата от около 10 млн. долара го вкарва и в друга класация – сред 178-е най-добре платени корпоративни дейци. Сред хотелиерите е седми по този показател.
Аделсън е роден през 1933 г. в Бостън. Баща му е литовски евреин, работи като таксиметров щофьор. Майката е шивачка. Малкият Шелдън спи в обща стая с родителите и с трите си братя и сестри. Както ще разкаже по-късно, бил убеден, че кредиторите са част от фамилията, защото „те постоянно бяха у дома”. Едва 12-годишен, и той взима първия си заем от 250 долара. Дава му ги един от неговите чичовци. Срещу тази сума получава правото да продава вестници на най-оживените кръстовища на града. По онова време иска да е съдебен репортер, а му се налага да продава сапуни по хотелите. По-късно ще основе своя компания за почистващи средства, после ще стане ипотечен посредник, продавач на къщи, финансов съветник, туристически предприемач... На 30 години вече е милионер, на 40 – мултимилионер, на 50 – милиардер...
Още през 1979-а разбира колко важни стават компютрите и основава панаир на информационните технологии в Лас Вегас, който бързо става междунаредон. Продава го през 1995-а за 800 млн. долара. Първия си хотел в Лас Вегас купува през 1989-а и го превръща в най-големия конгресен център в САЩ. През 1996-а го зарязва, за да издигне пак в Лас Вегас умалена версия на Венеция – включително с камбанарията на „Сан Марко” и дори с гондолиери из изкуствените канали. Десетина години по-късно прави същото, но в по-голям мащаб в Макао – върната на Китай бивша португалска колония, една трета от чиято икономика според „Уикилийкс” е под контрола на „триадите” (местните мафии).
Аделсън е

важен спонсор на Ционистката организация в САЩ

и на Комитета по обществените въпроси на САЩ и Израел – най-важното политическо лоби във Вашингтон. Известен е случаят, когато слиза от самолета след кацане в Израел с обувките на баща си в ръка – защото бащата мечтаел „да стъпи на израелска земя”, а не успял да го направи. В същото време Шелдън без притеснение скандализира ортодоксалните евреи с намерението си да вдигне казино в Израел.
Финансира кампаниите на Джордж Буш-син, на Джон Маккейн (с 200 млн. долара), а сега и на Мит Ромни. Всъщност, на младини е симпатизирал на демократите. Но рязко сменя политическия бряг след сблъсък със синдикатите и натиск да плаща по-големи данъци. И до днес неговите казина в Лас Вегас са единствените, в които персоналът не членува в синдикати.
Намесва се и в политическия живот в Израел. Там прави всичко, за да отстрани от власт бившия си приятел и премиер между 2006-а и 2009-а Ехуд Олмерт, след като той тръгва към мирно споразумение с палестинците, способно да доведе и до признаване на палестинската държава. Аделсън довежда на негово място сегашния премиер Бенямин Нетаняху. Утъпква му пътя благодарение на аресивното си нахлуване на медийния пазар – след като не успява да купи пожелания в. „Маарив”, основава новото свое собствено издание „Израел Хайом”, което днес е един от най-политизираните, най-четените и най-сигурните като опора на Нетаняху вестници.
Аделсън едва ходи заради заболяване на периферната нервна система и винаги е придружаван от множество свои служители, подкрепящи го физически. Въпреки недъга му, повечето от тях открито се боят от него. Характерът му е безпощаден, няма милост към никого. Три от петте деца от двата му брака дори са го давали под съд, защото ги е мамил финансово – и съдът го е признал за „лош баща”. Силно е привързан към втората си и много енергична жена Мириам Очсорн.
„Американска мечта, китайска амбиция и... испанска лудост?” Така в. „Ел Паис” озаглави един от коментарите си за личността на Аделсън и за хазартните му проекти. Засега, въпреки подписките и демонстрациите срещу неговия краймадридски ЕвроВегас, няма никакви изгледи да се е разколебал в своята „испанска лудост”.

..............................

В цифри

В ЕвроВегас ще има:
- Общо 36 000 хотелски стаи, разпределени между 12 хотела, всеки с по 3000 стаи. 9 от хотелите ще са с 5 звезди.
- 6 казина с 1065 игрални маси, 18 000 автомата и 44 зали.
- 50 000 места в ресторантите, кафенетата, баровете и дискотеките.
- Една зала за концерти и спекткли за 15 000 души и още 9 по-малки, всяка за 1800 души.
- 7 театъра с 850 бутици към тях.
- Между 1 и 3 голф-игрища и същия брой тенис-кортове.
- 353 000 кв. м търговска площ.
- 176 000 кв. м терени за фестивали и конгреси.
- 40 000 места за паркиране.
- 9,3 милиона туристи ежегодно, половината – от чужбина.