Този филм влезе в историята през 1994 г., когато стана първата кубинска продукция - вярно, в сътрудничество с Мексико, грабнала "Оскар" за чуждоезичен филм. "Ягода и шоколад" разби Американската академия за филмово изкуство с разиграната на хавански соцфон разтърсваща история за сложните отношения между талантлив гей (който предпочита сладолед от ягода) и хетеросексуален комсомолец (който държи на традиционния шоколад). В онези трудни години, когато Куба още не се беше съвзела от внезапното си осиротяване след рухването на съветския и източноевропейския социализъм, хомопроблематиката беше крайно необичайна за официална творба на кубинския арт. И приличаше на впускане в почти дисидентско приключение. Което вероятно и изкуши инак политкоректното жури на Оскарите да прати статуетка на острова на Фидел Кастро.

"Ягода и шоколад" и до днес разплаква киносалоните в страните, които ценят стойностното кино. Но животът на "обратните" в Куба вече отдавна не е приоритет само на творби на изкуството, а си има свой официален представител - Националния център за сексуална просвета. Оглавява го сексоложката, защитничката на гейовете и лесбийките и главната редакторка на списание "Сексология и общество" Мариела Кастро - една от трите дъщери на поелия държавното кормило Раул Кастро, който смени брат си Фидел след разболяването му през август миналата година.

Спечелила си е славата на "бунтарката" на семейство Кастро още през 80-те, когато се появява топлес в една артизява - доста скандално за нравите по онова време. Днес вече е майка на три деца - едно от нейна някогашна връзка с чилиец и две от сегашния й брак с италианец.

Доста позната е вече в международните среди, които се занимават с правата на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните. Води активна анти-СПИН кампания сред контингента си, а преди 2 години стартира проект, който да ангажира безплатното и доста напреднало в много области кубинско здравеопазване и с операции за смяна на пола. Напоследък изказва мнения и по "интересния и креативен" период, който изживява Куба в момента. Акцентира върху идеята си за "засилване на участието, при което всички поемаме отговорност и допринасяме с нови елементи".

Някои виждат в 43-годишната Мариела нещо като кубинската Людмила Живкова - чедо на недосегаем партиен вожд, което може да си позволи да търси "човешкото лице" на системата. Въпреки че всякакви паралели са повече от условни. Най-малкото защото кубинският "тропически социализъм" винаги е бил наистина много по-човешки, по-земен и по-отворен от номенклатурния си аналог из нашите земи. Вероятно защото самата Кубинска революция никога не е минавала школовката на сталинизма, а е вдъхновена от възпятото от Хосе Марти
пословично кубинско свободолюбие. Затова когато Мариела Кастро говори за работата на своя център по изглаждане на допусканите към нетрадиционните сексуални общности грешки, винаги държи да подчертава, че позитивната промяна в отношението към подопечните й е логично развитие именно на онези ценности, в името на които е била извършена Кубинската революция. И още - не пропуска да напомня, че нетолерантността към хомосексуалистите доскоро е била характерна за повечето страни в света, а и днес много общества, включително в Европа, още трудно приемат различния сексуален избор. Изводът й е, че проблемите в никакъв случай не са само кубински, нито пък са свързани с политическата система, както понякога се спекулира.

Ето как Мариела отговаря на въпрос на Би Би Си защо според нея през 60-те години на миналия век в Куба се е случвало хомосексуалисти да бъдат насила изпращани в лагери за военна подготовка: "Случвало се е, както се е случвало и в други части на света, само дето за Куба винаги се е шумяло повече, защото нападките срещу всяка наша грешка бяха част от Студената война. Такива неща са ставали навсякъде под различна форма и още продължават на много места, включително в развитите страни. Но не се разгласяват. Знам за това, защото работя в тази сфера и познавам правозащитни групи в Европа, които разобличават насилието над правата на тези хора. Познавам родители на транссексуални лица в Англия, борещи се да извоюват зачитане на правата на децата си, които са подлагани на физически нападения. Има престъпления от омраза заради сексуалната ориентация. В Куба това не съществува. Кубинците се отнасят с много по-голямо уважение към различните, отколкото други нации, не знам защо. Може да е заради "конга"-та (постоянната готовност за фиести), но сме такива. Дори когато смятам, че ще срещна силна съпротива срещу някое начинание, намирам висока отзивчивост сред кубинците."

В друго свое интервю - пред испанския в. "Ел Паис", Мариела разказва за дискусиите с баща си Раул Кастро около грешките, допускани в миналото спрямо хомосексуалистите. Тя уверява, че баща й се отнася с разбиране към аргументите й и е "критичен и самокритичен" към онзи период, в който самият той и другарите му, извършили Кубинската революция, били "прекалено млади, прекалено мачисти, прекалено хомофоби". Имено затова и допуснали неадекватните мерки, прилагани навремето - като например опитите за "превъзпитаване" на "болните" гейове със задължителни военизирани тренировки. За погрешността на тази практика първа алармира още през 70-те майката на Мариела и съпруга на Раул Вилма Еспин де Кастро, несменяемата председателка на Федерацията на кубинските жени. И именно под неин натиск още тогава това е преустановено.

Зложелатели на семейство Кастро още от първите дни на революцията разпространяват мълвата, че малкият брат на лидера Фидел, който физически е много по-грацилен от баткото, всъщност бил гей, а партизанската му другарка Вилма Еспин, за която се жени, била лесбийка. И бракът им бил само прикритие. Нищо, че имат четири деца - три дъщери и един син.

Това може да изглежда достоверно само на съзнание, което априори възприема всеки деликатен мъж (а Раул определено е такъв, щом толкова години остава в сянката на брат си) като "обратен", а всяка силна жена като "мъжкарана". Впрочем и българските мъже преди десетина години обявиха за "педераст" дори латинолюбовника от сериалите Освалдо Риос - само защото демонстрира повече емоционалност в изявите си...

Дали тези слухове са повлияли за избора на поприще на Мариела, никой не може да каже. Тя самата обаче говори в интервютата си с много обич за своите родители, а и за чичо си Фидел. За баща си казва, че е "с практичен усет, с много хубаво чувство за хумор, добре организиран". Хвали го и за "скромността и интелигентността", с които поел ръководството на държавата, запазвайки "уважението към фигурата на Фидел". Чичото за Мариела е като "циклон", човек, "неспособен да търпи несправедливости, който вече също защитава транссексуалните". Тя е убедена, че Фидел ще възстанови здравето си, но едва ли ще се върне към активно ръководство на държавата. "Ще го помоля да се пази повече, все пак вече е на 80", казва племенничката пред "Ел Паис".