Н. Пр. Тересита Капоте Камачо е извънреден и пълномощен посланик на Куба у нас от декември 2010 г., но животът й е свързан с България много по-отдавна – и то не единствено по дипломатическа линия.
За първи път 18-годишната Тересита стъпва на българска земя през 1961 г., само две години след победата на Кубинската революция, отворила път към образованието за всички кубински деца и младежи. Заедно с група свои млади сънароднци Тересита идва да учи у нас. Пада й се да усвоява тънкостите на черната металургия в техникума към завод "Ленин" в Перник. От 1963 г. отново е в Куба. Канят я на работа като преводачка в българското посолство в Хавана. Ражда сина си Асен (когото всички наричат Ачо) и дъщеря си Росио (или Роси), които са наполовина българи. През 1966 г. Тересита отново е в България – работи като секретарка и преводачка в кубинското посолство. Четири години по-късно се прибира в Хавана с малката Роси, а Ачо остава у нас. В Куба Тересита завършва Института за външнополитически отношения и става професионален дипломат. Превежда при разговорите между Тодор Живков и Фидел Кастро – както при посещението на българския лидер на Острова на свободата през 1970 г., така и при ответната визита у нас на вожда на Кубинската революция през 1972 г. През 1986 г. Тересита отново идва на работа в кубинското посолство в София – отначало като втори, а после и първи секретар. Става свидетел на промените у нас през 1989 г. Следващият й мандат в България е между 1994 и 2001 г. Тогава тя е тук като временно управлявящ посолството на Куба. По-късно дипломатическият ранг в отношенията между страните ни е вдигнат до най-високо ниво. Така че сега «нашата Тересита», както с обич я наричат безбройните й български приятели, е отново сред нас вече като извънреден и пълномощен посланик на своята страна. Заедно с нея е съпругът й – кубинецът Берман Алеман, който също е на дипломатически пост в посолството. Тересита е особено горда с тримата си внуци – синовете на Ачо Георги и Борис и момчето на Росио – Хавиер.

..............


Добре дошла отново в България, мила Тересита! С цялото уважение към твоя висок ранг на извънреден и пълномокен посланик на Куба у нас, нали ми раздрешаваш това неформално обръщение, което въплъщава цялата обич на българските ти приятели?

Разбира се. Винаги съм повтаряла, че именно човешката топлина и близост са най-ценното в отношенията между Куба и България – и именно това ме е влюбило завинаги във вашата страна.

Този твой мандат започва в много интересно време за Куба. У вас стартират важни промени. Ще разкажеш ли по-подробно за тях?

Ние наричаме тези промени «актуализация на нашата икономика». Те се предприемат в отговор на необходимостта да направим по-ефективен нашия обществен строй, но държа да подчертая, че те по никакъв начин не променят същността на социалистическото общество и революцията. Целта е да бъде обновен и оздравен вътрешно процесът на нашето развитие, който от години се сблъсква с най-страшната блокада в света. Разпадането на социалистическата система, климатичните промени, международната криза, която влияе негативно и на икономиката на Куба, са факторите, предопределили нашето търсене на пътища за обновление.
В Куба сме свикнали да сме искрени и прями. Поставяме на откровено и пряко обсъждане сред народа всеки проблем, с който се сблъскваме. Говорим открито за грешките. Никъде не е казано как точно се строи социализъм. Затова продължаваме да се учим в движение и да се стремим към по-успешни формули.
Обсъждането на предлаганите сега промени тече по събрания и дискусии сред народа, търси се неговото мнение, търси се преценката на онези, които страдат най-пряко от блокадата. Така се опитваме да стигнем до истината. Колко ръководители по света биха действали така – да питат директно народа за замислените държавни решения? Другаде тези решения се налагат “отгоре”, никой не пита хората “отдолу”. Ние обаче прилагаме нашата демокрация на участието – и именно това смятаме за истинска и действена демокрация.
Какво конкретно целят предлаганите промени? Да се преодолее бюрокрацията и липсата на интерес към работата. Да се редуцират излишно раздутите щатове. Да се пренасочат част от съкратените към друг род дейности на други места. Някои от тях да се върнат по селата. Да работят за повишаване на продуктивността. След революцията селата бяха много бедни, имаше силен поток на изселване към градовете. Това попречи на правителството да осигури произодството на достатъчно храни. Сега сме зависими от вноса на такава продукция, а това е опасно. Ето защо се осигурява възможност за наемане на земя за ползване от желаещи да развиват селскостопанска дейност. Земята не се продава, а само се отдава под аренда. Предоставят се благоприятни кредитни условия, има възможност за изгодно закупуване на машини и т.н. Замислено е и откриването на около 1300 магазини за оборудване, които ще се поддържат на базата на личната инициатива, хората в тях ще работят за собстване сметка.

Говори се и за отмяна на купонната система...

В Куба тя беше въведена заради блокадата. Целта бе всеки кубински гражданин ежемесечно да получава на симворични цени определени базисни продукти и така държавата да гарантира прехраната на всекиго. Този подход обаче е време да се пормени. Никой няма да бъде изоставен. Пак ще бъдат подпомагани най-слабите. Но онези, които не желаят да допринасят за общото благо и да се трудят ефективно, вече няма да бъдат носени на гръб от обществото. Всеки ще има възможност да работи и да спечели с труда си достатъчно, за да си купи сам необходимите продукти.
Разбира се, нямаме никакво намерение да се отказваме от нашата социална политика. Образованието и здравеопазването ще останат безплатни и общодостъпни. Знаеш ли, че в някои селски местности у нас се поддържат училища дори за едно дете, на което се осигурява и компютър? Няма нито един човек без медицинска помощ. Детската смъртност у нас е 4.5 на 1000 живородени, по-ниска е, отколкото в САЩ. Грижата за човека за нас си остава на първо място.

Има доста спекулации, че всъщност правите завой към пазарна икономика, че изоставяте старите идеали...

Нищо подобно! Никога няма да се откажем от социализма! А спекулациите не ни вълнуват, свикнали сме. Още от първата година не революцията ни все броят след колко време ще рухнем, но сметките все излизат криви. Сега се опитват и да гадаят чий чужд опит копираме. Това също са празни занимания. Раул вече ясно го обясни – за съжаление, в миналото сме се увличали по копирането, а то не винаги е било успешно. Повече не! Не може нищо да се повтаря буквално. Всяка страна има свой път на развитие – според конкретните условия.

Нека да се върнем към замислените промени. Какво още се предвижда?

Повишаване на производителността, улеснения за чуждите капитали, разширяване на личната инициатива главно в сферата на услугите.
За инвестициите законът гарантира винаги 51% за Куба и 49% за чуждия капитал. Рядко, само ако има национален интерес, може да се допуснат и 100% за инвеститора отвън. Инвестициите са позволени във всички сфери с изключение на образование, здравеопазване, отбрана.

В шелфа на Куба бяха открити и перспективни находища от петрол. В разработването им участват чужди инвеститори, нали?

Да, предимно Китай и Венесуела. Добивът на петрол расте. Но падат международните цени на никела – основния износен продукт на Куба. Това също е един от факторите, повлияли негативно на нашаа икономика и наложили ориентирането ни към промени. В добива на никел главен чужд инвеститор е Канада.

Куба е известна и с квалифицираните си медицински кадри, които работят в много страни по света...

Само част от медицинските ни услуги зад граница са срещу заплащане – така е единствено за страни, които са в състояние да си платят. А за бедни държави – предмно от Африка и Латинска Америка – водещият ни принцип е солидарността. Помощта ни там е безплатна. Ние не раздаваме нещо, което ни е в повече, а споделяме, каквото имаме. Познаваме добре силата на солидарността. Ако Куба днес е това, което е, то е благодарение именно на солидарността на бившите социалистически страни, включително и на България...
Действаме активно в рамките на програмата ни “Да, аз мога” – тя е за ограмотяване на бедни хора в различни страни. Приемаме за безплатно обучение в Куба и хиляди младежи от бедни африкански и латиноамерикански семейства. Например, нашата Латиноамериканска школа по медицина е подготвила стотици хиляди медицински специалисти от развиващи се страни.
Операция “Милагро” (“Чудо”) пък осигурява безплатни очни интервенции, извършени от кубински офталмолози, които възвръщат зрението на хора с ниски доходи в Латинска Америка. Ето и един парадокс. В Боливия, където бе убит Че Гевара, кубински лекари оправиха очите на един от убийциге му – човек, използван като инструмент на тогаващната боливийска диктатура. Това е същото лице, чиито ръце се разтреперват, когато разбира, че трябва да стреля по Героичния партизанин. И когато Че вижда това, му казва да не трепери, защото ще убие един мъж... Ето кого оперираха нашите лекари, водени от своя хуманизъм. След операцията синът на остарелия вече екзекутор разказа кой точно е той. Операция “Милагро” не раздава присъди, а помага на всеки нуждаещ се.
Куба оказва неоценима помощ и на Хаити след словещото земетресение. В тази изстрадала страна именно кубинските лекари бяха най-много – защото те вече работеха там, от доста време. Този факт се премълча от повечето световни медии, ние дори протестирахме за това

Какво е участието на Куба в интеграционните процеси в днешна “лява” Латинска Америка?

Не ни е присъщо да се хвалим, но е очевидно, че приносът на Кубинската революция за големите промени, настъпили в Латинска Америка през последните години, е неоспорим. На континента ни се изгражда един нов тип интеграция, която не е само икономическа, а и цели координираното премахване на големите социални различия, на несправедливото разпределение на богатствата. Латинска Америка днес не е най-бедният континент, но е континентът с най-големи социални контрасти. Точно преодоляването им е и амбицията на проекта АЛБА – Боливарска алтернатива за Америка. Той е контрапункт на лансирания от САЩ проект АЛКА – Съглашение за свободна тълговия в Америка.

През 2010-а по света доста се шумя на тема “кубински дисиденти”. Имаше гладни стачки, освободени затворници, наградата “Сахаров” на Европейския парламент пак отиде, при противник на властите в Хавана... Как се приема това в Куба?

Често съм казвала, че блокадата срещу страната ни не е само политическа, икономическа, финансова, а и информационна. Или не се пише нищо, или се изкривява истината. Обвиняват страната ни, че е диктатура, че не се спазват човешките права. А у нас няма бездомни или просещи деца, няма трафик на хора и органи, няма порнография, няма наркобизнес. От Европейския парламент все искат да се занимават с човешките права у нас, а всъщност манипулират фактите.
Най-голямата вина на Куба е “лошият” й пример. На американците е забранено да стъпват на нашия остров. Управниците им се боят, че хората ще видят истината.
Бившият испански премиер Аснар навремето наложи санкции срещу страната ни, които вече не важат, но все още е в сила т. нар. Обща позция на ЕС за Куба. Не я приемаме, защото е намеса във вътрешните ни работи. Държим тя да бъде отменена.
С американците и с европейците сме готови да говорим по всякакви теми, но без предварителни условия. Не приемаме да ни се бъркат как да живеем. И да ни изнудваг с тези изфабрикувани “дисиденти” – създадени изкуствено и добре платени отвън продажници. В Куба хората не ги познават.
Ние сме заинтересовани да развиваме отношенията си с ЕС, но ни пречи Общата позция. За отмяната й обаче трябва да гласувт всчките 27 страни членки. А някои страни са против.
През изминалата година бе постигнато споразумение, постигнато с усилията на бившия испански външен министър Моратинос и на католическата църква, за освобождаване на онези, които се обявяват за политически затворници. Повечето от освободените вече са в Испания, която ги прие. С пристигането си там те започнаха да протестират, защото не им харесаха битовите условия, предложени им от испанците, и домакините им се видяха в чудо. Какво повече да се каже за тях?! Предателите не ги уважават даже тези, които ги купуват.
Куба действа с разбиране, тя държи на партньорството с ЕС. Надяваме се отношенията да се изяснят и стабилизират.
Знаците на другата страна обаче смущават. В рамките на броени години три пъти на кубински дисиденти са присъждани наградите “Сахаров” на Европейския парламент. Никой от наградените не отговаря на образа на борец за човешки права, за каквито ги представят. Носителят на “Сахаров” за 2010 г. Фариняс е бил осъждан за побой, а не за политика. Но кой да напише истината...
Каква грижа само се полага за човешките права в Куба, където няма нито един изчезнал, изтезаван или убит противник на правителството! А в други страни какво виждаме? Дори само в Латинска Америка има всяка година десетки убити журналисти. Защо на това не се обръща внимание?
Трябваше “Уикилийкс” да разпространи мнението на американските дипломати в Хавана за т. нар. дисиденти в Куба, та и големите световни медии да пуснат цитати колко нисък морал имат тези отрепки и как се интересуват само да изкопчат материални облаги от дисидентстването си. Но само защото американците си го казват – само затова и беше публикувано. Ние откога го повтаряме... На нас обаче не ни дават думата.
Как изобщо си позволяват да говорят за някакви измислени нарушения на човешките права у нас онези, кито продължават да поддържат страшния концлагер в Гуантанамо, войните в Ирак и Афганистан, потъпкването на правата на палестинския народ?! Онези, които позволяват по улиците в САЩ спокойно да се разхожда терористът Луис Посада Карилес и други като него, виновни за взривяването на пътнически самолет на “Кубана авиасион” през 1976 г. – атентат, причинил гибелта на 73-а души, включително на националния младежки отбор на Куба по фехтофка! Не ние нарушаваме нечии права, а нашите елементарни права са обект на неприкрита агресия и на терористични посегателства ето вече 52 години след победата на революцията. 5000 убити и осакатени кубинци, включително невинни деца, са станали жертви на тази необявена война! А когато се опитваме да се защитим, стига се до цинични абсурди като продължаващата вече над 12 години гавра срещу петима наши хвърлени в американски затвори борци срещу тероризма...

Разкажи по-подробно за този случай, Тересита! В Куба всички ги наричате просто Петимата – и всеки знае за какво става дума. Но българската публика не е осведомена.

В кря на 90-те Куба предлага на ФБР възможност за сътрудничество в борбата с тероризма. Ние имахме информация за групировките, които заговорничат в САЩ с цел да организират саботажи и нападения – при това не само срещу Куба. Предполагайки, че ФБР ще оцени важността на тези факти, ние им ги предоставихме. А те ги използваха, за да изчислят нашите източници и да арестуват през септември 1998 г. петимата ни антитерористи, изпратени сред заговорниците от Маями с цел да предпазят родината си от нападения. Петимата бяха изправени пред крайно предубеден съд в Маями, материалите по делото бяха манипулирани, имаше безброй правни нарушения и фактологични грешки. Накрая нашите антитерористи бяха обвинени в шпионаж, без реално да бъде доказана каквато и да е тяхна вина, и получиха изключително сурови присъди, някои имат чак по две доживотни! Вече 12 години ги държат в различни американски затвори и ги подлагат на тежък психологически тормоз, като дори взпрепятстват срещите със семействата им. На някои от съпругите се отказват визи, а тези, които ги получават, се сблъскват с безброй други спънки и притеснения. Нашите петима герои проявяват удивителен стоицизъм и патриотизъм в тези нечовешки условия. 12 години се борим за преразглеждане на присъдите и за повтаряне на делото пред безпристрастен съд със спазване на всички правни норми.
Надявахме се Обама като президент да прояви принципност и да помогне за освобождаването им. Но вече загубихме надежда. Разчитаме единствено на международната солидарност, включително и в САЩ.
Много искаме също всички честни хора да разберат какви изключителни личности са тези наши петима герои. Знаеш ли как се защитаваха в съда?! Плача, като чета словата им...
Като посланик в България ще организирам литературен конкурс за творби, посветени на Петимата. Наградата ще е 15-дневно гостуване в Куба и среща със семействата на нашите герои.

За Петимата се говореше много и по време на проявите у нас, посветени на 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Куба. Как бе обелязан юбилеят?

На 14 октомври 2010-а се навършиха 50 г. от установяването на дипломатически отношения между Куба и България. Отбелязахме годишнината със съвместно валидиране на юбилейни марки в Хавана и в София. Организирахме в НДК и среща-концерт с приятели на Куба в България. Със свои изпълнения се включиха Йорданка Христова Бисер Киров, Алфредо Торес, детска фолклорна група от Перник и др.
Не се уморявам да подчертавам, че въпреки настъпилите политически промени у вас страните ни са свързани от взаимно уважение, а топлотата и обичта между двата ни народа са останали същите. Някога България бе сред първите страни, подкрепили Куба при наложената ни американска блокада. Хиляди млади кубинци са получили образованието си в България. Десетки хиляди български специалисти са работили през годините у нас и са вградили в дела солидарността си и всеотайността си към страната ни. Никакви политически обрати не могат да накърнят живата човешка връзка межу кубинци и българи. България е уважавана навсякъде по света, но в Куба освен уважавана тя е и обичана! Сигурна съм, че в това се е убедил и гостувалият на панаира в Хавана през ноември зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма Марий Коцев – поредният български пратеник, който, надявам се, е успял да опознае и днешното обновяващо се лице на моята родина.
Не е случайно съвпадение, че и специалността Испанска филология в СУ “Св. Кл. Охридски” също отбеляза миналата година половинвековен юбилей. Тя е рожба тъкмо на установяването на интензивни двустранни отношения между Куба и България след победата на Кубинската революция. Специално искам да подчертая удивителната дарба на българите към езици и особено към испанския. В Куба са работили много чужди специалисти, но малцина са проговаряли на испански тъй добре като българите. А как фантастично усвоявате и ритъма на кубинските танци!... Дори съвсем млади момичета и момчета, които не са стъпвали в Куба, блестят в танцовите школи като истински кубинци! Вярно, че ги учат мои сънаподници, но не всеки ученик е способен така да пропусне през себе си “тока” на нашата музика...

Ти самата си свързана много лично с България...

Винаги повтарям с удоволствие, чи България е моята втора родина. Свързана съм с нея още от 60-те години, когато страната ви беше за мен пример за развитие, включително от политическа гледна точка. С много човешка топлина бях оградена тук. Бях свидетел на голямата обич на хората към Куба и към Фидел. Винаги съм се възхищавала и на българските жени – пламенни патриотки, всеотдайни майки, отлични домакнини. И кубинките сме такива.
Децата ми са наполовина българи. Синът ми Ачо има две момчета – 22-годишния Георги и 12-годишния Борис. Дъщеря ми Роси също има момче – 9-годишния Хавиер. Умирам за тях!...

Разкажи за Фидел! Познанаш го добре, нали?

Да, познавам го. Превеждала съм му неведнъж. И когато Тодор Живков беше в Куба през 1970 г., и когато Фидел гостува в България през 1972 г., и няколко други пъти. Фидел е голяма личност. За мен е гений. Има дарбата да не се отдалечава никога от своя народ. Изключително скромен е и притежава дълбока хуманност. Умее да разговаря с хората така, че да го разберат всички – и най-интелигентният, и най-непретенциозният. Удивителен оратор. А каква памет притежава!... Няколко дни преди да се разболее през 2006-а той събра на традционна среща посланиците ни. Аз тогава бях посланик в Казахстан. Разприказвахме се – и той започна да ми задава въпроси за разни детайли от посещението му в България, които аз бях отдавна забравила. При онзи прочут случай, когато той избяга от охраната, всъщност отидохме на Витоша и се качихме пеша до Черни връх. “Помниш ли, Тересита, как там ни се радваха хората? А онзи чай, с който ни черпиха? Ами сиренето, българското сирене, а?” Е, аз бях забравила с какво са ни гощавали.
Фидел днес е напълно възстановен от заболяването си. Добре е информиран по всички актуални световни теми и изказва мненията си по тях в своята редовна рубрика “Размисли” с изключителна сила на анализа и с дълбока прозорливост. Видяхме се отново на августовската среща с посланиците през 2010-а. Бе пълен с енергия, сякаш не ги е имало тези 2,5 години на боледуване. Бе същият Фидел, който всички познаваме и обичаме.

каре

Необявената война срещу Куба

В периода между победата на революцията в Куба през 1959 г. и 1997 г. срещу страната са извършени 5780 терористични акта. 804 от тях са били мащабни, а 78 са предизвикали хиляди жертви срем мирното население. Общо антикубинските атентати са предизвикали гибелта на 3478 кубинци и са оставили осакатени за цял живот 2099 души. От 1959 до 2003 г. са извйършени 61 незаконни задържания на кораби. От 1961 до 1996 г. от морски съдове са обстреляни 67 икономически обекти и работещите там хора. ЦРУ е ръководело 299 военизирани антикубински групировки с участието на 4000 бойци. Те носят отговорността за 549 убийства и за раняването на хиляди хора. През 1971 г. биологическа агресия води до унищожаването в Куба на 500 000 свине. През 1980 г. друга подобна атака предизвиква масово заразяване с треската денге. Вирусът поразява 344 203 души, като само за един ден – на 6 юли 1981 г. – са заразени 11 400 души. Привнесената епидемия убива 158 души, от които 101 са деца. Повечето от тези актове са били подготвени във Флорида от крайнодесни групировки на кубинската емиграция, контролирани и финансирани от ЦРУ.



Тересита Капоте


ПОСЛАНИЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ


Ще ми повярваш ли, ако призная,
че те съзирам в моите въздишки,
на спомена в ъглите най-потайни,
как стопляш с нежност дните най-безлични.

Че промени завинаги съдбата
на млада чайка, в полет наранена,
плени я с красотата на цветята
и сви гнездо тя, с обич упоена.

Че нито вятър, нито люта зима
не охладиха в нея топлината,
с която твойте хора я дариха,
нито на парковете аромата.

Че даже там, в далечните Кариби,
под слънцето на пролетта безкрайна
тя в мислите си кацаше щастлива
по върховете снежни на Балкана.

Че твоята история е пълна
с беди, тревоги, но и с добродетели,
с достойнство, което като мълния
пронизва тъмнината на столетия.

Че не една сълза по теб изплака,
защото в теб е влюбена, омаяна,
та всяка твоя болка, радост сладка
отеква в нея и от разстояние.

Че надали ще срещнеш друга чайка,
която уж е чужда, но обича те
тъй, както дъщеря обича майка.

И в онзи ден, когато към Карибите,
към родните тропически простори
тя литна над море и океани,
с майчино сърце усети, че при теб остана
една от двете й небесни половинки...

1994

-----------------------------------------------
Стихотворението е написано в една безсънна нощ на 1994-а, веднага, след като Тересита научава, че планираното й изпращане на дипломагическа работа в Румъния в последния момент е заменено с назначение в любимата България