Куба отново е в челните световни новини. 84-годишният Фидел Кастро, който през 2006 г. преживя тежка операция, се оттегли вече не само от държавното лидерство, но и от поста първи секретар на ЦК на ККП. Делегатите на шестия партиен конгрес, завършил тази седмица в Хавана, избраха за нов водач Раул Кастро, 79-годишния брат на Фидел, който досега бе втори в партийната йерархия.
Фокусът на световното внимание е заострен върху лансираната вече от доста време насам от Раул и сега одобрената от конгреса обширна програма с около 300 ключови промени в икономиката и социалния живот на Острова на свободата. Мнозина чуждестранни наблюдатели обобщават преобразованията като стремеж за присаждане на кубинска почва на китайския и виетнамския опит при кръстосването на социализма с пазарните механизми. Кубинците обаче отричат да се обръщат към пазара, който те идентифицират с капитализма, и настояват, че извършват „актуализация на социализма”, базирана на „децентрализация с участието на работниците” и на „планиране, съобразено с пазарните тенденции”. Самият Фидел, който продължава редовно да публикува свои есета по актуални теми, подчерта по повод предприеманите промени, че е „тежко предизвикателство в това варварско време на потребителски общества да се победи капиталистическата система на производство, която насърчава и разпалва егоистичните инстинкти на хората”. Раул от своя страна още преди месеци, когато стартира всенародното обсъждане на приетата сега програма, бе категоричен, че страната или трябва да осъществи промените, „или пропадаме”.
Основните насоки на обновлението са към повече ефективност и производителност на икономиката. Предвижда се да бъдат съкратени раздутите щатове в администарцията и да се пренасочат около 500 000 души към „работа за собствена сметка” в многобройните професионални сфери, отворени за частната инициатива още миналата година.
Приоритет е развитието на селското стопанство, от което се очаква с бързи темпове да осигури страната със задоволяващо потребностите й производство на храни – нещо, което така и не бе достигнато при досегашната структура на този отрасъл, наподобяваща съветските колхози. Испанският в. „Ел Паис” цитира хаплива забележка на Раул Кастро по темата, който припомня на делегатите на конгреса, че навремето кубински специалисти научили виетнамците как да отглеждат кафе. И продължава: „Днес Виетнам е вторият в света износител на кафе. Висш виетнамски служител пита своя кубински колега: как е възможно вие да сте ни показали как да садим кафе, а пък сега да го купувате от нас? Не знам какво е отговорил кубинецът. Сигурно е казал: заради блокадата е”. Така Раул иронизира увлечението да се извиняват всякакви вътрешни неуредици с продължаващото вече пет десетилетия антикубинско търговско ембарго на САЩ, което наистина също нанася своите сериозни поражения по икономиката на острова. Впрочем, в самите Щати все повече расте натискът за отмяна на санкциите. Това поиска и бившият американски президент Джими Картър, който наскоро гостува в Хавана и отсече, че ембаргото е „грешка”.
Връщайки се към селското стопанство в Куба и промените в него, трябва да се каже, че предоставянето на земя (която си остава държавна собственост) за ползване от частни стопани вече от няколко години дава добри резултати. Пазарите в кубинските градове се напълниха с пресни плодове и зеленчуци – предимно производство на частници и на малки кооперативи, ползващи 20% от селскостопанските земи, но надскачащи по продуктивност държавните стопанства. Лансираното миналата година засилване на тази тенденция доведе до разпределянето на 1 190 000 хектара или 63% от притежаваната от държавата земя между 143 000 нови селски производители. На конгреса на ККП обаче стана дума, че голямата бюрокрация все още пречи потенциалът да се разгърне както трябва. Борбата с тази бюрокрация, с формализма, догматизма, нехайството, корупцията също бе изведена като приоритет в новите подходи.
Голямо впечатление направи акцентът върху разделянето на функциите на партията и на държавата, които досега в Куба се припокриваха. Това остава в миналото. На партията се предписва да се занимава само с идеологическите въпроси, а конкретната стопанска дейност преминава в ръцете на професионалистите. Растежът в кариерата вече няма да се обвързва с членство в ККП.
Раул Кастро настоя също за ограничаването най-много до два петгодишни мандата на сроковете, през които едно и също лице може да заема изборни и ръководни длъжности. Той подчерта, че това трябва да важи и за най-висшите водачи. Апелира и за кардинално подмладяване на партийния актив, което веднага бе приложено при избора на новия ЦК. Но делегатите все пак предпочетоха ветерана Раул за партиен глава.
Много голямо внимание отдели конгреса на запазването на социалните гаранции за кубинците в новите условия. Здравеопазването и образованието остават безплатни и държавата се ангажира да подпомага всеки свой гражданин, който изпитва материални затруднения. Но купонната система, която досега осигуряваше на всекиго основните хранителни и потребителски стоки на симвлични цени, се отменя. Предполага се, че с преориентирането на голяма част от кубинците към „работа за собствена сметка” те ще могат да печелят достатъчно добре, за да си купуват необходимото.
Трансформациите в Куба се наблюдават внимателно от чужбина и най-вече от САЩ – големия северен съсед, чиято непоносимост към обществения строй на малкия карибски остров нагнетява напрежение между двете страни вече 50 години. Точно в навечерието на конгреса Куба отбеляза половин век от провала на подготвения от ЦРУ десант на Плая Хирон през 1961 г. Тогава около 1500 кубински емигранти дебаркират от американски кораби на островния бряг с идеята да се закрепят там, да се обяви временно правителство и то да поиска интервенция от САЩ. Нашествениците обаче са разбити от кубинската отбрана, водена лично от Фидел Кастро. Операцията и до днес се смята за един от най-големите външнополитически провали на САЩ. „Намерението бе континеттът да бъде предпазен от потенциална съветска база, но всъщност така Фидел Кастро бе тласнат в прегръдките на СССР,” обобщи по повод юбилея американският автор на изследвания по въпроса Питър Корнблъх, цитиран от Би Би Си.
Очакванията за затопляне на американско-кубинските отношения след идването на власт на Барак Обама във Вашингтон засега не се сбъдват. Преди броени дни американски съд оправда един от най-крайните радикали в антикастристката кубинска емиграция в САЩ Луис Посада Карилес, обвиняван в серия терористични акции срещу Куба. Според Хавана той е автор на две бомбени експлозии в хотели в кубинската столица през 1997 г., като при едната е убит италиански турист. Срещу Посада Карилес има и обвинения за заговор за убийството на Фидел Кастро по време на негова визита в Панама през 2000 г., както и участие в атентата срещу самолет на кубинските авиолинии, взривен през 1976 г. Разбира се, американската оправдателна присъда за такава личност силно подразни Куба. Още повече, че в същото време петима нейни граждани, внедрени навремето в организации на кубинската емиграция в САЩ, за да предотвратяват именно такива терористични акции срещу страната си, продължават вече 12 г. да са зад решетките в САЩ с по няколко доживотни присъди. В международната кампания за освобождаването им участват десетима нобелови лауреати, а в САЩ към тези искания наскоро се присъедини и голяма група холивудски звазди, сред които Оливър Стоун, Сюзън Сарандън, Мартин Шийн и др. Вашингтон обаче мълчи. За разлика от Китай и Виетнам на Куба явно ще й се наложи да се движи към промените си сред все още непрежалени от Севера отломки от Студената война.

Каре....................

Българска връзка

„Не, не искам това да е бъдещето на Куба!” Така реагира кубинската журналистка Лурдес Мария Сера след разговор с млад български психолог, който връзва личния си бюджет, като свири на китара на ул. „Граф Игнатиев” в София. Лурдес доста години е била българска снаха. Живяла е у нас през 80-те. С тогавашния си съпруг българин се запознала, докато двамата следвали в ГДР. Порасналите им деца – дъщерята Албена и синът Алберто, днес живеят и работят у нас. Майка им дойде да ги види, след като представи на Панаира на книгата в Лайпциг свой сборник със спомени на кубинци, учили в изчезналата ГДР. Вече има идея и за книга за сънародниците си, дипломирали се у нас. Лурдес, която е и председател на секцията на журналистите пенсионери към Съюза на кубинските журналисти, използва частното си гостуване и за контакти с тукашни колеги. В СБЖ обмени опит с дружеството на журналистите на свободна практика, разказа за социалните бонуси за ветераните на перото и микрофона в Куба.