Антонио (Тони) Гереро, един от Петимата, на 11 януари т.г. бе прехвърлен от досегашния си затвор „Флорънс” край Пуебла, щат Колорадо, във федералния затвор „Мариана” в северозапдна Флорида, където съгласно сегашната си присъда трябва да остане до 2017 г. Прехвърлянето било по негова молба – за да може майка му Мирта Родригес по-лесно да го посещава. Флорида е по-близо до Куба, а за да стигне до Колорадо над 70-годишната доня Мирта трябвало да сменя три различни полета.
И от предишния, и от сегашния затвор Тони води активна кореспонденция по имейла с всички, които искат да му пишат. В това му помага неговият стар приятел Мануел Лопес, с когото навремето заедно са следвали в Украйна. Мануел и сега продължава да живее там, направил е сайт „Пять героев Кубы”, събира и препраща на Тони послания от всеки, който му пише добронамерено. Тони съвестно отговаря на всяко писмо, като често придружава имейлите със свои поеми. Рисува в захлас. Преподава английски и математика на затворници. В САЩ с помощта на приятели и активисти от комитета Free the Cuban Five са издадени негови стихосбирки, организирани са изложби на негови картини.
Чрез посредничеството на Мануел Лопес редовна връзка с Тони Гереро поддържа и лично посланичката на Куба в България Тересита Капоте. Това е пътят, по който с него се свърза и „ТЕМА”.

Здравей Тони, благодаря, че се съгласи да отговориш на въпросите на „ТЕМА”. Как приемат синовете ти, майка ти, сестра ти твоето положение? Могат ли да те посещават в затвора?

Майка ми, синовете ми, сестра ми и останалите членове на моето семейство, също както семействата на моите другари, понасят със стоицизъм тази тежка и дълга раздяла, наложена от затворничеството ни, за което знаем, че е неспрведливо. То дойде след процес, в който получихме много тежки присъди. Това стана в града, в който никога не бихме могли да получим справедливо отсъждане – в Маями, люлката на кантрареволюционните групи, продължаващи безнаказано да планират и осъществяват терористични актове, които причиняват хиляди жертви и всякакви щети на нашия народ. Неизменните кураж и оптимизъм на нашите скъпи същества в най-трудните моменти на това заложничество удвояваха нашата твърдост и увереност, че ще се върнем в родината. Имахме посещения в затворите при много тежки условия, понякога веднъж годишно. Още по-трудно е положението на Адриана и Олга, които от 13 г. не могат да получат визи, за да посетят Херардо и Рене. Рене вече е на „свобода”, но с такива условия, които я превръщат в най-големия затвор.

Вярваш ли, че ще се намери начин, по който вие петимата да бъдете освободени и как би могло да стане това?

Продължаваме да правим опити положението ни да се реши по законен начин. Но механизмът е все същият: обжалванията ни все попадат в ръцете на същата съдийка, която ни осъди на първа инстанция, така че възможностите случаят ни да се отвори отново са крайно стеснени. Знаем, че един ден гласовете и действията за нашето освобождаване по света, обединени с усилията на целия наш народ, в крайна сметка ще извоюват свободата ни.

Ти си поет и художник. В затвора продължаваш да пишеш и да рисуваш. Какво те вдъхновява?

Понкога ми е трудно да се нарека поет и художник. Но ако приема тези определения, които ценя много, мога да кажа, че мен просто ме вдъхновява любовта. Вдъхновяват ме спомените, природата – не онази, която мога да виждам, защото тя е много ограничена, а онази, която пазя в паметта си, в сърцето си. Обожавам да правя портрети и чрез тях да изразявам историята на онези мъже и жени, които отдават живота си на справедлива кауза и ни показват пътя, по който да продължим.

В затвора работиш като учител по английски. Кои са ти учениците? Какво знаят за теб?

Преподавател съм в един курс, еквивалентен на средното училищно образование и имам часове по английски език. Направо е невероятно, но точно затворът и специално дългото наказание със 17-е месеца изолация в карцера веднага след ареста ни ме накараха да науча още по-добре английски. Бях принуден да чета много правни материали на този език. А освен това превеждах поезията си, както и пишех писма на приятелите си. Изглежда съм се родил, за да бъда учител. Силен съм в математиката. Това най-много се харесва и на учениците ми. Те са група испаноговорещи затворници, повечето са мексиканци. Малко знаят за мен, но ме уважават много. Дори не успяват да запомнят името ми и където и да ме видят просто се обръщат към мен с „учителю”.

Как успяваш да запазиш духа си толкова силен, жизнен и позитивен?

Силният дух идва най-вече от самочувствието ми на невинен. Този дух е изграден също от принципите, от чистотата на идеалите, от това да се будиш всеки ден с готовността да направиш нещо добро, да си полезен, без значение къде се намираш.

Поддържаш ли контакт с другите от вашата Петорка?

Не ми разрешават да имам какъвто и да било контакт с моите четирима братя. За тях научавам понякога от моите близки – понеже семействата ни често се събират и общуват.

Помагат ли ви кампаниите за вашето освобождение?

Те са като свеж въздух, дават ни сила, която с думи не може да се опише. Помагат ни да се чувстваме оптимисти и да сме полезни за общата кауза – за изграждането на един по-добър свят. Ето защо само мога да повторя, че сме и ще бъдем вечно благодарни за всички изрази на солидарност. Никога няма да разочароваме нашите приятели.

За тези близо 14 г. на вашето затворничество според теб по-добър или по-лош е станал светът?

От моя гледна точка светът е завил към негативното. Неравенствата са се разрастнали, бедността също, както и войните, конфликтите, заплахите от ядрена война, проблемите с климатичните промени. Или всички трябва да осъзнаем какво става и да започнем да търсим решения, или нашият вид ще изчезне. Човекът сам ще причини това изчезване с амбициите си. Подканвам към четене на рубриката „Размисли” на Фидел – тя може да се намери на различни езици. Ясно и с неопровержими факти, той като никой друг обяснява днешните световни проблеми.

Какво би искал да кажеш на българските читатели?

Вече изказах предложение да четат написаното от Фидел. Казвам го с голямо уважение към идеите, които всеки един човек би могъл да изрази по отношение на нашата кубинска революция. Призовавам ги да търсят същността на проблемите, за да станем, както пее нашият певец Силвио Родригес, „капчица по-добри и много по-малко егоисти”. Един свят на мир и братство е възможен. Пет прегръдки за приятелите от братска България!
Дано ти свърши работа всичко това, което написах на един дъх, без да го премислям два пъти – ей така, все едно сме седнали един срещу друг, както един ден ще стане, сигурен съм.