Емоционални думи на уважение и светли спомени прозвучаха на срещата на 5 март 2013 г. в памет на напусналите ни през 2012 г. изтъкнати български журналисти и испанисти Светлана Плашокова и Самуел Франсес.

И двамата в различно време са били кореспонденти на испанската информационна агенция ЕФЕ у нас. Самуел – в продължение на 14 години, Светлана – 4 години.

Също така и двамата членуваха в Съюза на българските журналисти (СБЖ) и в Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ), като Светлана бе и заместник-председател на СИЖБ.

Посветената на тях среща бе организирана именно от СБЖ и от СИЖБ, състоя се в сградата на СБЖ в София, бе открита от и.д. председателя на СБЖ Снежана Тодорова и бе водена от председателя на СИЖБ Къдринка Къдринова. Участваха семействата на Светла и Сами, много техни колеги и приятели.

За да изразят специалното си уважение към големия принос на двамата журналисти и испанисти за разширяване на връзките между България и испаноезичния свят, на срещата дойдоха и посланиците на Куба Тересита Капоте, на Испания Хосе Луис Тапиа и на Венесуела Рафаел Барето. Там бяха също почетният консул на Колумбия Рафаел Алварадо и представителят на почетното консулство на Чили Андрес Сааведра.

Семействата на Светлана Плашокова и на Самуел Франсес обявиха, че даряват на СИЖБ книги. Това са 75 заглавия от личната библиотека на Светлана Плашокова, почти всичките на испански, включително преведения от нея на български роман на Артуро Перес Реверте „Учителят по фехтовка”, както и 50 броя от изданието на испански на авторската книга на Самуел Франсес „Спомени весели, спомени тъжни” заедно с преведената от съпругата му Буча Франсес новела на Онелио Хорхе Кардосо „Негрита”.

Дарените книги ще станат основният фонд, от който ще се подбират издания, за да бъдат връчвани като годишни журналистически награди на СИЖБ, обяви председателят на СИЖБ Къдринка Къдринова. Тя оповести, че по повод предстоящата през ноември 10-та годишнина от основаването на СИЖБ организацията учредява две награди – за журналистически принос и етика на името на Самуел Франсес и за кореспонденция от и за чужбина на името на Светлана Плашокова. Предстои уточняване на статута на конкурса, който ще бъде обявен по-късно през годината. Отличията – книги – ще бъдат връчени на победителите в конкурса в началото на ноември.

Припомнени бяха основни биографични факти за Светла и Сами. Изтъкнаха се техните високи морални критерии в журналистиката, както и факта, че Испания, Латинска Америка, испанският език и испаноезичната култура заемаха централно място в цялата им професионална карирера, а и в личния им живот. Чрез кореспонденциите им за ЕФЕ техният професионализъм и човешката им етика градяха образа на България пред Испания и Латинска Америка.

Самуел Франсес е работил е дълги години в БТА и в „София прес”, а също е бил и на преводаческа работа в Куба. Автор е на книги и на многобройни публикации в българския, испанския и латиноамериканския печат. Оглавявал е в. „Еврейски вести”. Носител е на Ордена за граждански заслуги на Кралство Испания. Напусна ни на 30 ноември 2012 г. след дълго боледуване.

Светлана Плашокова е живяла и учила в Куба. Работила е в Испанска редакция на Радио „България” към БНР и във в. „Кеш”, занимавала се е с връзки с медиите и с обществеността в две частни фирми. Превела е няколко книги. Напусна ни на 15 юни 2012 г. след тежко боледуване.

За пътя на Светла в откриването на испанския език още от детството й в Куба говори майка й – Елисавета Кисимова-Плашокова. Заедно със съпруга на Светла – Иван Митев, майката подари на испанския посланик Хосе Луис Тапиа и на венесуелския му колега Рафаел Барето българските издания на книгите на Артуро Перес Реверте „Учителят по фехтовка” и „Морската карта”, преведжани от Светла. А на кубинската посланичка Тересита Капоте връчи като семейно дарение за посолството на Куба по няколко екземпляра от двете книги на кубински автори, преведени от Светла – „Хемингуей в Куба” на Норберто Фуентес и събраните в общо издание „И ако умра утре” на Луис Рохелио Ногерас и „Четвъртият кръг” на Гилермо Ривера и Луис Рохелио Ногерас.

От своя страна семейството на Самуел Франсес, представено от съпругата му Буча, двамата му синове – Соломон и Жак, и двамата му внуци – Самуел и Моис, връчи на всеки от посланиците испанското издание на авторската книга на Сами „Спомени весели, спомени тъжни”.

Силно развълнуван от биографиите и приноса на Светла и Сами, испанският посланик Хосе Луис Тапиа изрази съжаление, че тъй като мандатът му е започнал едва миналата година, не е имал време да ги опознае лично. Но от чутото на срещата е добил впечатления за тяхната отдаденост на испаноезичната култура и за големия им хуманизъм, въплътен в професионалните им изяви.

Посланикът припомни една известна на българите фраза на крал Карл (Карлос) Пети, който е управлявал и Испания. Бил е фламандец по произход, владеел е различни европейски езици и казвал: „Когато говоря с равни, използвам френски. Когато говоря с бог или с приятели – използвам испански. Когато говоря с конете си – използвам немски”. Н. Пр. Хосе Луис Тапиа обобщи: „Така че тези двама чудесни журналисти и испанисти, за които си спомняме днес, както и всички ние, събрани в тази зала, говорим езика на сърцето – испанския”.

Много емоционално изказване на великолепен български направи и посланичката на Куба Тересита Капоте, която благодари и на двамата отишли си колеги, и на техните семейства за голямата им обич към нейната страна. Тя разказа и за дългото си лично приятелство със Самуел Франсес. Освен че е автор на многобройни публикации за Куба и Латинска Америка, той е автор и на отличния превод на български на поемата на Н. Пр. Тересита Капоте, посветена на България. Посланичката подари на семействата на Сами и Светла екземпляри с българския превод на поемата си.

Топли лични спомени за Сами и Светла разказа представителят на почетното консулство на Чили Андрес Сааведра, който живее в България от 1981 г. и е работил години наред в София прес заедно със Сами. Той призна, че „благодарение на хора като Сами и Светла и на техния блиянтен испански аз, който преди това бях живял в Германия, си върнах усета за красотата на родния испански език и се научих да използвам много по-пълноценно богатството му”.

Райна Петкова, ръководителка на Испанска редакция в Радио „България” на БНР, разчувства всички с изпълнените си с дълбока емоция думи за Светла и Сами, които духом остават сред колегите си. Тя разказа по-подробно за големите лични и професионални качества на Светла по време на работата й в Испанска редакция и завърши така: „Казват, че бог си прибира първи онези, които най-много обича. Но сега бих казала, че ние сме му обидени. Защото и ние много обичаме Светла и Сами...”

Блестящият испанист и преводач Венцислав Николов – носител на испанския Орден за граждански заслуги и близък приятел на Самуел Франсес и на Светлана Плашокова, подкрепи изказаната по време на срещата убеденост, че те ще са живи, докато са живи и светлите спомени за тях. Венци влезе в тон с паметния и неизменно ироничен поглед на Сами към всички събития и разказа серия забавни случки от периода, в който двамата са били в Куба, както и от по-късно време, когато Сами става кореспондент на ЕФЕ в България, а Венци е кореспондент за най-голямата мексиканска телевизия. „Често ходехме на пресконференции със Сами. Това, както всички знаете, са едни скучни места, където политиците се стараят да говорят умни работи, а после ние, журналистите, се стараем да зададем умни въпроси. И всеки път, докато аз се чудех какъв въпрос да измисля, Сами вече беше готов с цели три! И те наистина винаги бяха и умни, и интересни, а и редовно поставяха на тясно политиците,” каза Венцислав Николов

Лиляна Табакова от Катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св. Кл. Охридски” развълнувано разказа за професионалния си дебют в София прес преди много години и за ролята на Сами Франсес в ориентирането й. „А за Светла просто нямам думи. Тя ми беше една от най-близките приятелки и много ми липсва,” завърши Лиляна Табакова.

„Убедена съм, че във всяка следваща проява, която СБЖ и СИЖБ могат да организират заедно, ще усещаме и незримото присъствие на нашите обични Сами и Светла,” обобщи Снежана Тодорова, и.д. председател на СБЖ.




Биографични данни за Самуел Франсес

Самуел Соломон Франсес е роден в София на 21 септември 1940 г.
1943 – 1944 г. – изселен в Нови Пазар по силата на антиеврейското законодателство.
1958 г. – завършва руска гимназия.
1958 – 1960 г. – отбива военна служба.
1966 г. – завършва Испанска филология с първия випуск.
1966 - 1971 г. – на работа е в Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина.
1971 – 1975 г. – преводач е в Куба (в Института по планиране).
1975 – 1986 г. – работи като преводач от и на испански, репортер и старши репортер в БТА.
1986 – 1991 г. – коментатор и старши репортер в Агенция „София-прес”.
1990 – 1997 г. – главен редактор на в. „Еврейски вести”.
От ноември 1989 г. до 1 юли 2003 г. – кореспондент на испанската информационна агенция EФE.
Автор на стотици статии, коментари, репортажи, интервюта, публикувани в десетки вестници, списания и бюлетини. Има публикации във всички бивши социалистически страни, а също в Испания, Франция, Мексико, Перу и други страни от Латинска Америка.
С редица публикации в издания на испански език и езика ладино в Турция, Гърция и Бъгария популяризира историята на българското еврейство и специфичния език, който представителите му са говорили и запазили в продължение на векове. Публикува материали по същата тема в множество български издания и популяризира еврейската история и култура.
Ревностен защитник е на републиканското управление и на демократичните ценности в България. Води борба с проявите на расизъм и антисемитизъм у нас, като често се превръща в мишена на политическите си опоненти. Участвал е и организирал множество международни конференции в Испания, Гърция, Израел и България предимно на сефарадски теми. Чрез своята работа е посетил и отразил живота, а често и бойни действия в СССР, Югославия, Ангола, Никарагуа, Израел, Куба и др.
Превел е от испански няколко романа от автори от Испания, Аржентина, Коста Рика, Чили, както и стотици разкази и стихотворения.
Автор е и на мемоарната книга „Спомени весели,спомени тъжни”, публикувана на български и испански език.
През октомври 1998 г. е награден с испанския Орден за граждански заслуги.
През ноември 2003 г. взима Годишната награда за чужд кореспондент на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Член на СБЖ. Член и на Сдружението на испаноговорещите журналисти (СИЖБ) от самото му учредяване през 2003 г.

Биографични данни за Светлана Плашокова-Митева

Светлана Плашокова е родена на 18 юни1963 г . в София.
През 1968 г. заминава с родителите си за Куба, където баща й е на работа като български специалист по покана на кубинския Instituto de planificación física и е в екипа, изготвил генералния план на град Камагуей. Там Светла отлично проговаря испански още в детската градина и после в първи клас.
След завръщането на семейсвото в София Светла учи до края на VІІ клас в 20-о училище „Тодор Минков”.
Кандидатства и е приета с отличен успех в първата испаноезична паралелка, открита към Френската гимназия в София, която също завършва като отличничка.
През 1981 г. е приета за студентка по испанска филология в СУ „Кл. Охридски”.
По същото време баща й отново е изпратен на работа в Куба. Поканен е от щаба на Фидел Кастро като съветник в кубинското министерство на транспорта. Светла се прехвърля да следва в Хаванския университет. Там учи във Факултета по изкуство и литература, Катедра испанска филология. По-късно, когато се оказва, че програмата на Хаванския и на Софийския университет имат големи разминавания, се налага Светла отново да се върне в София и да продължи следването си в Катедрата по испанистика и португалистика към Факултата по класически и нови филологии на СУ „Св. Кл. Охридски”.
През 1987 г. завършва испанска филология с втора специалност бъларски език и литература, с езиковедска специализация.
Започва работа в Испанска редакция на БНР още като стажантка, препоръчана от преподавателката Ани Леви. Явява се на конкурс заедно с още 9 души, печели го и през 1988 г. е назначена в Испанска редакция към Радио „България” на БНР. Отлично се сработва с колектива там. Особено обича работата именно в радиото, пред микрофон.
От 1993 до 1996 г. работи във в. „Кеш”.
От 1996 до 2003 г. отново е в Испанска редакция към Радио „България” на БНР.
От 2003 до 2007 г е кореспондент на испанската информационна агенция ЕФЕ. Поема тази позиция от Самуел Франсес, който я препоръчва на централата в Мадрид. Отнася се с голяма отговорност към работата си, стремейки се да създава позитивен образ на България в кореспонденциите си, разпространявани в Испания и в Латинска Америка.
През 2007-2009 г. отговаря за връзките с обществеността и медиите в софийския офис на каталунската МТМ груп.
От 2009 г. до смъртта си през 2012 г. е в „Персонал холдинг”. Там е член на УС и ръководител на направление „Маркетинг и продажби”, организира рекламни акции, промоции на продукти, работи и в областта на връзките с медиите. По линия на холдинга е ръководител на 3 европейски проекта.
Член е на СБЖ.
Член-учредител е на СИЖБ и зам.-председател от самото учредяване на СИЖБ през 2003 г.
Превела е 4 книги: две от кубински автори - „Хемингуей в Куба” от Норберто Фуентес и сборникът, включващ „Четвъртият кръг” от Гилермо Ривера и Луис Рохелио Ногерас и „И ако умра утре” от Луис Рохелио Ногерас, както и две книги на испанския автор Артуро Перес Реверте - „Морската карта” и „Учителят по фехтовка”, издадени от издателство „Еднорог”.
Светла бе един от най-добрите ни симултанни и консекутивни преводачи. Превеждала е на държавни глави и на високопоставени български и чуждестранни лидери. Изявява се като преводач и на две от писателските срещи в София. Като преводач, заедно с Райна Петкова, помага в испанската програма за реформата на МВР.

...........


ЗА САМИ И СВЕТЛА - С ОБИЧ

Зорница Илиева


Клуб „Журналист” към СБЖ организира на 5 март 2013 г. по инициатива на председателя на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България Къдринка Къдринова среща в памет на своите членове Светлана Плашокова и Самуел Франсес, които ни напуснаха през 2012 г. Наистина е чест СБЖ да бъде домакин на такава среща, където са заедно семействата на тези обичани журналисти, посланиците на Испания, Куба, Венецуела, колеги и приятели, работили дълго със Сами и Светла. Както каза Снежана Тодорова, и.д. председател на СБЖ, идеята бе посрещната с въодушевление, защото имената на Самуел Франсес и Светлана Плашокова говорят сами за себе си какво бяха те за българската журналистика. Няма как да се забрави енциклопедичната личност на Сами, нито слънчевата усмивка на Светла и нейната вечно търсеща натура.
Силно развълнувана, в плен на емоционална признателност и преклонение, Къдринка Къдринова открива срещата и дава тон на затрогващи думи в памет на ценени от всички колеги. Дарението от 75 книги от личната библиотека на Светлана, които нейният съпруг Иван Митев и нейната майка Елисавета Кисимова предоставят на Сдружението на испаноговорящите журналисти поставят основата за награди, които сдружението ще връчи по случай своята 10-годишнина през есента. Самото събиране е хубав спомен за нашите Сами и Светла, концентрирали в себе си онези морални и човешки качества, които не само са родили сдружението на испаноговорящите журналисти, но са и поставили темелите на онова чувство към испаноговорящите страни, което е формирало и цялостното отношение на българите към тях. Къдринка отново припомня важни моменти от биографията на Сами и Светла. Няма как да се забрави тяхната самоирония, вроденото умение да се радват на успехите на колегите, човещината и работохолизма, обичта съм испанския език и литература, лоялността при работата като кореспонденти на испанската информационна агенция ЕФE.
Трудно е да се слушат думите на майката на Светла – Елисавета Кисимова, защото сълзите в очите не са изсъхнали, а спомените са толкова много и толкова затрогващи... Ясно е откъде е дошла богатата душевност на Светла, щом е расла в такова семейство, което я е водило на спектаклите на Алисия Алонсо, на концертите на Юри Буков в Хавана, на оперни постановки, където нашият диригент Райчев е бил на пулта. Испанският език е бил за нея като майчин и му е останала вярна през целия си живот.
Посланикът на Кралство Испания Хосе Луис Тапиа дава израз на своите чувства като цитира Алберто Велики: „Да опознаваме хората, които са ни напуснали, като ги четем”. И Чърчил: „Най-добрите импровизации са тези, които са премислени”. Но Негово Превъзходителство не импровизира, а споделя затрогващи думи на благодарност към творци, които не е познавал лично, но чийто принос за присъствието на неговия език и неговата страна у нас продължава да е силно осезаем. Посланикът припомня, че днес дори в САЩ испанският език вече изпъква с водещото си място е и на път да измести английския на втора позиция. С чувство за хумор споменава и Карл V, който е бил от Фландрия, но е останал в историята и с изрази като „говоря на италиански само с дами, на френски – с подчинени, на испански – с Бог и на немски – с конете си”. Дон Хосе Луис разбира обичта на Светлана към Куба, защото самият той е бил там и изпитва същите емоции.
Силно чувство на признателност към Сами и Светла изразява и Тересита Капоте, посланик на Куба в София. Нейно Превъзходителство цитира като достойна за тях епитафия думите на кубинския Апостол на свободата Хосе Марти: „Мъртвите са като семена и да умреш достойно е единственият начин да продължаваш да живееш”. И още: „Смъртта не е истина, когато са изпълнени всички добродетели на живота”.
Не е често срещано явление в нашия живот някой да намира добри думи за колега, но Райна Петкова от БНР говори с огромна обич за „това светло създание Светлана” и набляга: „Второ Светле не сме имали!”,че топлина залива всички присъстващи. Благодарностите за професионалната подкрепа, която са имали от Светлана Плашокова, за лъчезарното й присъствие в екипа на Испанска редакция на БНР звучат искрено и затрогващо. Наистина вярваме, че тя духом остава в тази редакция.
Красиви думи за изявени журналисти, преводачи, кореспонденти на испанската информационна агенция ЕФЕ, творци и преди всичко хора – това са Сами и Светла за всички ни. Те ни липсват, но е прекрасно, че колегите не са ги забравили дори в тези сложни наши времена и дадоха възможност на техните майки, съпрузи, деца и внуци да почувстват колко достойни чеда и родители са имали. Дано са гледали от небето – дори и с типичната им самоирония...