Истинската история на един от най-богатите за времето си мъже - Аристотел Онасис, започва в една хубава вечер на 1924 г. в ресторанта Las Tres Palabras (“Трите думи”) в Буенос Айрес. Всепризнатата звезда на тангото Карлос Гардел вечеря там с приятели и в края на угощението, разнежен от хубавата храна, вино и компания, решава да попее. Целият ресторант се струпва да го аплодира. Но след като стихват ръкоплясканията от един далечен ъгъл на заведението се чуват дълбоки хлипания. Разтърсен от песента, един млад сервитьор не може да сдържи емоциите си. Маестро Гардел е трогнат и очарован от младежа с ярка средиземноморска външност и му предлага да попеят и да потанцуват заедно. Сервитьорът се впуска във вихрено сиртаки и става ясно, че е гръцки емигрант. Гардел се весели от сърце, а след танца новият му приятел с елегантен жест му поднася пура. Кралят на тангото я запалва и произнася фразата, която предопределя по-нататъшната съдба на младежа: “Нищо по-ароматно не съм пушил! Откъде си намерил тази прелест? Вече няма да запаля друго!”
Само броени месеци по-късно

най-популярната пура в цяла Южна Америка вече е “Меланж Гардел”,

а името на производителя й – бившия скромен сервитьор емигрант Аристотел Онасис, е известно на всички ценители.
Всъщност първите пратки, които окончателно пристрастяват Гардел към пурите на младия грък, идват оттатък океана, от Атина. И са произведени от бащата на Аристотел – Сократ Онасис, който едва поддържал западащия си тютюнев бизнес. Именно заради скромните доходи главата на семейството, което през 1922 г. било принудено да напусне прочистваната тогава от гръцко малцинство родна Смирна (Турция) и да се пресели в Атина, решил да изпрати най-големия си син в Новия свят със заръката: “Не се връщай преди да забогатееш!”
17-годишният Аристотел слязъл от презокеанския кораб в Рио де Жанейро с 16 долара в джоба и с адреса на един свой установил се там братовчед. Повъртял се из Бразилия и съседна Аржентина – и ето, че птичето на късмета кацнало при него в образа на Гардел. Предприемчивият младеж бързо се отказал от скъпите презоекански доставки, теглил кредит и започнал собствен бизнес с пури. Но понеже въпреки всичко местните конкуренти били доста силни, амбицираният на всяка цена да успее Аристотел не се спирал и пред непочтени ходове. Например, подкупил работниците във фабриката на най-големия си конкурент да инжектират в произвежданите от тях пури неприятно миришеща субстанция. Така неговата марка “Меланж Гардел” се възцарила на пазара вече без съперници.
Другият голям бизнес пробив на Онасис идва в годината, в която цялата световна икономика се тресе от небивала криза – 1929-та. По онова време гъркът вече е натрупал първия си милион и е станал гръцки консул в Буенос Айрес. Но размахът на мечтите му е по-голям и затова той се оглежда за нещо по-мащабно и печелившо. Като за начало тръгва след типичната за повече гърци страст към плавателните съдове и купува първия си кораб, който извършва рейсове по атлантическото крайбрежие на Южна Америка. Така у него се заражда

идеята да стане корабен магнат.

И успява да я осъществи на гърба на други нещастници, ударени от кризата. В случая – за сметка на канадското правителство, което пуска на търг шест товарни кораба на една фалирала канадска фирма. Понеже няма други мераклии за стоката, Онасис зашеметява тръжната комисия с нахално ниското си предложение да купи корабите за 135 000 долара – една стотна от реалната им цена. Първоначално офертата му е отклонена с възмущение. Но кризата припира, други купувачи не се явяват и накрая гъркът наистина се сдобива със съдовете почти за без пари. Постепенно той става най-големият нефтен превозвач. За да не дължи данъци, корабите му плават под панамски флаг, а фирмата му е регистрирана в Швейцария. В момента, в който ЦРУ му попречва да стане изключителен доставчик на петрол от Саудитска Арабия, Онасис до дъното на душата си намразва САЩ.
Бизнес-философията му е проста. Той предприема рискови ходове, от които останалите предприемачи се боят. Мотото му е: “Дори пълният идиот може да забогатее, ако е готов да загуби всичко”.
Корабната му империя процъфтява и отначало изглежда същото може да се каже и за личния му живот. Бурни плейбойски истории с актриси и паркетни лъвици подсилват славата на пламенния му и в бизнеса, и в любовта нрав. Най-ярката му сърдечна история от периода между двете войни е с ослепителната скандинавска аристократка Ингеробг Дедишен. Двамата са заедно цели 12 години – с кратки прекъсвания заради изневери. На Ингеробг Аристотел дължи шлифоването си в светските обноски и вписването си в световния хайлайф. За брак с нея обаче дори и не мисли. За тази сериозна стъпка узрява едва 40-годишен, през 1946 г., когато среща зашеметяващата 17-годишна Атина (Тина) Ливанос,

дъщеря на най-богатия тогава корабен магнат на Гърция

Ставрос Ливанос. Момичето е като напъпила роза, а и примамливото сливане с корабния бизнес на възможния тъст е голям стимул към сериозно обвързване. Ненадейно обаче се явява сериозна пречка в лицето на друг абмициозен грък – Ставрос Ниархос, който също е хвърлил око на Тина и на зестрата й. Вярно, Ливанос има още една дъщеря – по-голямата Евгения, но нито Онасис, нито Ниархос не желаят да заменят Тина с грозната й кака. Изборът, както винаги, го прави жената. Тина се забавлява от сърце с клоунадите, които Онасис й сервира в изобилие, и ги предпочита пред сериозното и старомодно ухажване на Ниархос. Отхвърленият кандидат стаява дълбока омраза към ощастливения съперник и се зарича да му отмъсти. За да не изостане обаче прекалено много на бизнес-фронта, все пак се примирява и се жени за Евгения Ливанос.
Следват нови 12 безгрижни и весели години за Аристотел, вече в компанията на младата му съпруга и двете им деца – синът Александър и дъщерята Кристина. Освен, че империята му се разраства с корабите и авторитета на тъста, тя прави и впечатляващ отскок от морето чак до небето. Онасис основава авиокомпанията “Олимпик Еъруейс” – същата, коато години по-късно ще продаде на гръцката държава и която ще стане гръцки национален превозвач под името “Олимпик Еърлайнс”.

Семейство Онасис си спретва рай на земята

– на 100-метровата фамилна яхта с 30-членен екипаж, кръстена “Кристина” в чест на дъщерята, и на купения гръцки остров Скорпиос. Никое безоблачно щастие обаче не е вечно. Идилията е нарушена през 1958 г., когато на яхтата на Онасис стъпва оперната дива Мария Калас, поканена да пее на отбраните му гости. Между нея и Аристотел веднага прехвърчат искри. Допадат си по темперамент, по житейски възгледи, сексуално. Тина усеща какво става, побеснява, иска развод и го получава. Тя не може да прости изневярата и започва да търси възможно най-болезнено за бившия си отмъщение. Омъжва се за британския маркиз Блендфорд, близък роднина на Уинстън Чърчил, защото знае, че с получената от брака благородническа титла много ще ядоса плебея Аристотел.
Той обаче й го връща със съвсем изненадващ ход – зарязва Калас и се жени за вдовицата на Джон Кенеди Жаклин. Сватбата, състояла се през 1968 г., само 4 месеца след убийството в САЩ на поредния Кенеди, запътилия се към президентството Робърт, е нещо като бягство за Джаки. Тя решава, че под крилото на гръцкия милиардер и на неговия райски остров ще намери спасение за себе си и децата си от прокобата на фамилията Кенеди. Харчи в захлас парите на Онасис, къпе се гола във водите край Скорпиос за радост на папараците, блести по светски списания. Семейните отношения обаче не потръгват. Между двамата вее хлад, дъщерята на Онасис Кристина и синът Александър

трудно понасят мащехата и баща им скоро се връща при Калас.

Майка им Тина пък гони своя изпълнил предназначението си британски аристократ и прави нов отмъстителен ход – през 1971 г. се омъжва отново, този път за най-после реванширания свой някогашен обожател Ставрос Ниархос. Междувременно неговата жена и нейна сестра Евгения е починала.
Волтовата дъга на взаимното озлобление между родителите удря в най-болезнената и за двамата точка – през 1973 г. в авиокатастрофа загива Александър, синът на Аристотел и Тина. И двамата са хвърлени в жестока покруса. Година по-късно Тина буквално се стопява от мъка и умира от белодробен отток. Онасис също е смазан. Готвел е сина си за наследник на огромната си империя, но смъртта обърква всичко. Едва покрай трагедията Аристотел започва да обръща внимание и на дъщеря си Кристина, която дотогава е пренебрегвал. Успява донякъде да я ориентира в бизнеса, но не напредва много, защото през 1975 г. умира от рак.
Така, едва 25-годишна, Кристина Онасис застава начело на фамилното богаство. Въпреки емоциналната си лабилност, комплексите си от наднорменото тегло и наследения от таткото дълъг нос, който променя с пластична операция, Кристина изненадващо се оказва добър мениджър. Успява да превърне бащината компания в изключителен петролопревозвач и за Европа (нефтеният пазар на САЩ е превзет още от самия Аристотел). Милиардите продължават да се трупат, но в личния живот никак не й върви.

Сменя мъжете като носни кърпички

не за друго, а защото се опитва да намери такъв, който ще я обича заради нея самата, а не заради парите й. Някои й приписват около стотина любовника, като дори се твърди, че на повечето била плащала, за да са с нея. Кристина Онасис има четири брака, кой от кой по-драматични. Един от мъжете й е дори агент на КГБ – руснака Сергей Каузов, заради когото известно време живее в Москва. Разбира се, не издържа там, но при раздялата се отблагодарява на руския богатир достойно – оставя му няколко милиона и се прибира у дома с невротично качени 30 кг върху теглото си.
Последният й съпруг е френският плейбой Тиери Русел, на когото, казват, също платила – около 30 млн. долара, за да се съгласи да се оженят. Двамата заживяват щастливо в Буенос Айрес, ражда им се дъщеря Атина и Кристина почти вярва, че най-после истински е обичана. За беда точно тогава открива, че Русел от години ходи и с шведската моделка Габи Ландханг, от която има и две извънбрачни деца. Следват скандали и, естествено, развод през 1987 г., след който Тиери заживява официално с Габи. И до днес е с нея.
Кристина потъва в кошмара на наркотиците, булимията и нервните кризи и година по-късно е намерена удавена във ваната на своя приятелка, при която живее в Буенос Айрес. Причината за смъртта така и не става достояние на публиката, но се смята, че е

прекалила с успокоителните и лекарствата за отслабване.

Така единствена наследничка на империята Онасис остава родената през 1985 г. от брака между Кристина и Тиери Атина Русел. Момичето отраства в Швейцария заедно с баща си, неговата Габи и техните деца. Както пишат таблоидите, Тиери се оказва доста по-добър баща за Атина, отколкото съпруг на майка й. Успява да я отгледа далеч от светската суета и я опазва от разглезването на богатите момичета. До навършване на пълнолетието й под негово попечителство е и състоянието от 3 млрд. долара, което наследява Атина и което я прави една от най-богатите жени на планетата.
Преди две години наследничката, която е запалена ездачка, но едва връзва две думи на гръцки и от години не е стъпвала на Скорпиос, приковава вниманието на пресата с шумната си сватба с 12 г. по-големия от нея бразилски жокей и бронзов медалист по езда от олимпиадата в Сидни Алваро Алонсо де Миранда Нето, по-известен като Дода. На тържеството за 750 гости в Сао Пауло булката е облечена в рокля на Валентино за 60 000 евро, копие на онази, с която Джаки Кенеди се е венчала за дядо й. Дженифър Лопес пее за младоженците. Подаръците са в чекове за благотворителност.
Сватбата обаче е помрачена от дългата съпротива на бащата на Атина, заподозрял зет си в користни мотиви. За същото не спира да алармира бившта жена на Дода Сибеле Дорса, която раздава безброй интервюта все в един и същи дух: “Той е привлечен от парите й. Истински я съжалявам, защото Атина е още дете”.
Явно под натиска на съпруга си, който твърди, че искрено я обича, Атина вече иска

контрола над регистрираната в Лихтенщайн Фондация “Онасис”.

По волята на самия Аристотел Онасис Фондацията се ръководи от триумвирата Пападимитриу, Йоанидис и Забелас. Триото твърди, че разполага с писмо на Кристина Онасис, според което Фондацията не може да премине към дъщеря й, ако тя не знае гръцки и не спазва православните традиции. По волята на Аристотел 50% от печалбата на бизнеса му се използват за подпомагане на обществени проекти и благотворителност. Самият бизнес се управлява от Фондацията, която е регистрирана като холдинг по законодателството на Лихтенщайн, а друга фондация, свързана с нея разпределя благотворителните средства. Бизнесструктурата държи права върху флотилия от кораби, небостъргача “Олимпик Тауър” в Ню Йорк, нов културан център в Атина и т.н.
След брака си с Тиери Русел Кристина Онасис дава право на триумвирата да управлява парите на Фондацията без да дава право на глас на съпруга си. След смъртта й нейната дъщеря Атина получи права върху парите и имотите на майка си, наследени от Аристотел и от Тина, което е малко повече от 1 млрд. долара. Останалите 2 млрд. остават блокирани във Фондацията.
До пълнолетието на Атина средствата трябваше да се управляват от 5-членен съвет, в който баща й да има право на един глас, а решенията да се вземат с мнозинство. След поредица от спорове и няколко дела през 1999 г. този съвет бе разпуснат и заменен от одитора KPMG. Фондацията твърди, че Атина е наследничка само на майка си и няма право да претендира за Фондацията. Младата Онасис обаче е на друго мнение – уверява, че волята на дядо й била именно тя да оглави Фондацията. Впрочем, тези апетити тя започва да проявява едва след като започва връзката й с Дода. Ето защо са толкова силни подозренията към бразилеца, че тъкмо той е хвърлил око на големите пари и умело подтиква към тях богатата си жена.
Дали и този път милиардите няма да си отмъстят с поредна глава от древногръцката трагедия “Онасис”?...