Уважаема госпожо посланик, приемете поздравления по случай националния празник на Куба – 1 януари, деня на победата на Кубинската революция, която навършва вече 55 години. Каква равносметка бихте направили за юбилея?

53 от тези 55 години кубинският народ живее в условията на наложена ни от САЩ блокада, подобна на геноцид. Досега тя ни е причинила щети за над 2 билиона долара. Но народът ни устоява, защото знае, че революцията въплъщава мечтите на много поколения борци за свобода. Близо 500 г. сме били под испанско робство, а след това американците ни превръщат в своя неоколония. Едва след 1 януари 1959 г. животът у нас се променя истински. Тогава бях на 15 години и ми се струваше, че революцията е направена за мен. Защото моето детство беше много тежко. Майка ми умря на 33 години от туберкулоза. Семейството ни нямаше средства за лечение и никой не се грижеше за бедните. Революцията промени това изцяло. Започна с масовото ограмотяване на големия процент неграмотни. Известно е, че ако те държат в невежество, си лесен за манипулации. Първото, което направи революцията, е да ни освободи от тази умствена бедност, да ни превърне в образовани и активни хора, способни да оценяват събитията и смисъла на промените. Днес ние се гордеем, че въпреки блокадата, въпреки терористичните действия, които целят да ни сплашат, Куба се държи достойно и има важни постижения. Като майка и баба особено се гордея, че сме сред първите 10 страни в света с най-ниска детска смъртност. Показателят у нас е 4,2 на 1000 живородени. Както казва Хосе Марти, нашият Апостол на свободата, децата са надеждата на бъдещето. В Куба децата получават всестранни здравни грижи – например, ваксинираме ги още от малки с 13 ваксини, произведени у нас. Безплатна, също като здравеопазването, е и нашата образователна система, която дава знания и възможности за развитие на детските интереси и таланти. Големи успехи имаме в спорта – винаги сме на 7-8-о място по медали на олимпиадите. Споменах детските ваксини, разработени у нас, но произвеждаме и 65% от лекарствата, от които се нуждаем. Имаме и кубински препарати без аналог в света – например, за лечение на витилиго или псориазис. Ще спомена също, че България стана първата страна в ЕС, регистрирала един наш уникален природен продукт въз основа на отровата от син скорпион, който се бори с последиците на рака и подобрява качеството на живота на онкоболните. В Куба се извършват и уникални очни операции, ние единствени лекуваме примерно retinosis pigmentaria. Ето защо наред с обичайния у нас активно се развива и здравният туризъм. Общо посрещаме около 3 милиона чужди туристи годишно. Имаме прекрасна природа, много ведър и дружелюбен народ, животът у нас е спокоен и сигурен. Непознати са ни детската порнография или трафикът на органи, които са такъв бич в много други страни по света. Голямата „вина” на Куба е, че е „опасен пример” за Третия свят, а и за доста развити държави – у нас се вижда на дело какво може социализмът.

В Куба от няколко години се извършват и сериозни промени в икономиката. Какво ги наложи?

Осъществяваната у нас актуализация на икономиката цели да я приведе в съответствие със сегашния етап от развитието на страната. Нека припомня, че в годините след разпадането на социалистическата общност ние преживяхме т.нар. специален период или „втората блокада”, когато нашият БВП спадна с 36% и загубихме 86% от нашите външни партньори. Беше голямо изпитание и се наложи да въведем определени мерки – например, двойна национална валута, закон за чуждите инвестиции. Именно това сега се преразглежда с оглед на променилата се актуална обстановка. Вече работим за премахване на двойната валута, която изчерпа своята роля. В закона за инвестициите пък се внасят промени, за да стане той по-гъвкав към чуждите инвеститори. Водим и голяма битка срещу спъващата ни бюрокрация. Дадохме възможност за упражняване на частната практика, най-вече в услугите. Насърчаваме и желаещите да се заемат със земеделие, за да се преодолее все още съществуващата зависимост на Куба от вноса на храни. Земята остава държавна собственост, но се предоставя безвъзмездно на онзи, който се ангажира да я обработва и да произвежда на нея земеделски продукти. Ако не го прави, земята му се отнема и се дава на друг. Всички промени се извършват в строго съответствие със закона и всеки чужд инвеститор може да е спокоен, че държавата гарантира изпълнението на ангажиментите. Другият принципен момент е, че такива стратегически сфери като здравеопазване, образование, отбрана си остават затворени за частния интерес и за чуждото участие.

В Куба е в ход мащабен проект за изграждане съвместно с Бразилия на първата свободна икономическа зона на острова – в района на пристанището Мариел. Разкажете по-подробно за това.

Тази специална зона, изграждана с бразилско участие, ще се разгърне на около 50 км от Хавана. Това ще е врата за инвеститорите, които искат да работят с Куба, ще е и своеобразен полигон за експериментиране на модерни и екологични технологии. Зоната включва пристанището Мариел, което се разширява и модернизира. В края на януари лидерите на Куба и на Бразилия Раул Кастро и Дилма Русеф съвместно ще открият първия етап от терминала за контейнери, който вече е почти готов. Заливът на Мариел е по-дълбок от Хаванския и позволява приемането на големи кораби, каквито ще циркулират активно из Мексиканския залив след приключването на реновирането на Панамския канал през 2015 г. Куба винаги е била важна със стратегическото си положение между Севера и Юга на Америка, с ключовата си позиция на търговските морски маршрути между Алтантическия и Тихия океан. Не случайно я наричат „перлата на Антилите” и „ключът към Залива” (Мексиканския), а САЩ са толкова обсебени от манията да я притежават.

Дали ръкуването между Раул Кастро и Барак Обама на траурната церемония в памет на Нелсън Мандела може да затопли кубинско-американските отношения? И дали Обама може да стане по-отзивчив по случая с Петимата кубинци, осъдени в САЩ?

По света много се спекулира с това ръкуване. То безспорно има значение. Но нашето очакване е въз основа на всички правени постъпки за нормализиране на отношенията да се разбере, че Куба винаги е била готова да седне на масата на преговорите. Така е от 55 години. Държим обаче това да стане без предварителни условия. Да седнем като равни и независими страни. Блокадата вреди не само на Куба, но и на самите САЩ. Американците са единствените на света, на които е забранено да стъпват на наша земя под заплаха от висока глоба или дори затвор. Готови сме да седнем и да анализираме тези неща на равни права. Включително и въпроса за нашите Петима герои. Както, надявам се, вече всички по света знаят – защото движението за солидарност доста се разрастна – случаят с Петимата е драстично нарушение на човешките права на тези наши граджани. Те не са направили абсолютно нищо, което да нарушава законите на САЩ. Хвърлени са в затвора въз основа на информация, която самата кубинска страна дава на американските власти с цел да се подпише договор за съвместна борба с тероризма. Но вместо това американците съпоставят дадената от нас информация и арестуват тези петима момчета. Вкарват ги в едни затворнически „дупки” и ги подлагат на чудовищен тормоз, за да се признаят за виновни като шпиони. Обещават им свобода, ако го направят. Но те се държат с изключителна смелост и достойнство, никога не се признават за виновни. Защото не са били шпиони, а просто са подавали на кубинската страна информация за терористичните планове срещу родината ни. Ние имаме над 5000 жертви на тероризма, който от толкова години се упражнява срещу Куба. 3000 са убитите, над 2000 са осакатените. Именно благодарение на информацията от нашите хора за дейностите на терористичните организации, финансирани от САЩ, сме осуетили 638 опита да бъде убит Фидел Кастро. Юридически освобождаването на Петимата е много слабо вероятно. Но натискът на солидарността, която расте и в САЩ, а и в България, може да подтикне Обама към решаване на случая. Като президент той има това право. Миналата година един от Петимата излежа присъдата си и бе освободен. Тази година предстои да изтече присъдата и на втори човек от петорката. Но остават още трима и единият от тях е с две доживотни присъди. Каква ще е тяхната съдба? От наша страна има отправено предложение към САЩ за преговори, за да се разменят Петимата срещу американеца Алън Грос, осъден в Куба на 15 г. затвор за дейности против сигурността на нашата страна. На него му бе осигурен прозрачен и обективен процес в Куба, с негов собствен адвокат. В затвора редовно е посещаван от близките си. Докато нашите Петима герои бяха съдени в Маями, където е средището на кубинско-американската мафия и където безпристрастност спрямо Куба не може да има. А на двама от Петимата бяха отказани свиждания със съпругите им. Когато от САЩ искат освобождаването на Грос „по хуманитарни причини”, аз се чудя защо по същия начин – хуманитарно – не се гледа и на случая с нашите Петима герои.

Уважаема г-жо посланик, вие наскоро отбелязахте и личен юбилей, а българското министерство на външните работи ви награди със „Златна лаврова клонка” за цялостния принос в развитието на българо-кубинските отношения. С какви чувства я приехте?

За мен беше прекрасна изненада. Винаги съм смятала, че просто изпълнявам дълга си – като втори секретар в кубинското посолство в София, като първи секретар, като временно управляващ, на каквато позиция бях 7 години, като посланик, в каквото качество започвам четвърта година... За нас, кубинските дипломати, приоритетът е да работим за по-голямо сближаване между единия и другия народ, за развитие на двустранните отношения в различни сфери. Най-важният принцип е ненамесата във вътрешните работи. Ние не сме като други посланици, които дават мнения, критерии, критики, съвети какво и как да се прави у вас. Смятаме, че това са ваши вътрешни въпроси. Съответно очакваме и уважение към нашия собствен модел на обществено развитие. В двустранните отношения с България се надяваме да възстановим сътрудничеството в успешни за Куба сфери като медицината, биотехнологиите, фармацевтиката, културата, спорта. Разчитаме и на вашия опит в други области. А наградата много ме трогва и ме задължава още по-усилено да работя, да продължавам да посвещавам всеки миг от живота си на топлото приятелство между нашите страни и народи, както съм го правила през дългите години, пропити от уважението ми и любовта ми към България.

Вие имате преки лични впечатления от Фидел Кастро. Какво е неговото отношение към България?

Била съм свидетелка на уважението към България на кубинските ръководители, когато те са посрещали там български делегации или са гостували тук. Имах честта да бъда преводачка на Фидел Кастро през 1970 г., когато Тодор Живков посети Куба, през 1972 г., когато Фидел гостува в България, и 1975 г., когато отново Тодор Живков беше в Куба. Фидел остана много впечатлен от всичко, което видя тук през 1972 г., особено в селското стопанство. Ниските цени в България и широкият достъп на хората до блага също го развълнуваха. Той каза на Тодор Живков: „В цял свят се говори, че държава краде от купувачите. Мисля, че България е единствената страна в света, където купувачът краде от държавата”. Когато приключи визитата му тук, той продължи обиколката си из други страни, а аз тръгнах да се връщам в Куба. Засякохме се на летището в Москва – всеки в очакване на своя полет. Поздрави ме сърдечно и ми каза: „Донесла си със себе си целия аромат на Розовата долина”. И още един спомен, свързан с България. Беше през 2006-а, малко преди Фидел да се разболее. Ние, група дипломати, които сме били в по-пряк контакт с него през годините, бяхме поканени на среща. Тогава той ми каза: „Тересита, ти помниш ли с какъв чуден чай ни черпиха, когато избягахме и се качихме на високата планина до София?” Имаше предвид онзи прословут случай, когато той наистина избяга от охраната и поведе делегацията ни да покоряваме Витоша. Стигнахме чак до Черни връх, предизвиквайки възторга на хората по пътя. Всеки ни черпеше с различни неща. През 2006-а той ми каза още: „А какво вкусно сирене ни предложиха, помниш ли? Малко соленичко беше, но толкова вкусно!” Честно казано, аз бях забравила за сиренето. Но той помнеше. Изключителен човек е!