Институт „Сервантес”-София и Институтът за литература към БАН проведоха днес в зала „Марин Дринов” в Българската академия на науката кръгла маса, посветена на творчеството на великия испански и световен класик Мигел де Сервантес и на присъствието му в българската култура.
Събитието започна с приветствия на директорката на Институт „Сервантес” Мария Луиса Сантос и на директорката на Института за литература към БАН доц. д-р Пенка Ватова.
Водеща на кръглата маса бе испанистката Свидна Михайлова, доктор по теория и практика на превода и литературен сътрудник в Института за литература.
Специалисти по творчеството на Сервантес направиха интересни изказвания за различни аспекти от присъствието му в българската литература, драматургия и в културата ни като цяло.
Особено вълнение предизвика участието на режисьорката Маргарита Младенова, поставила „Дон Кихот” в Пазарджишкия театър, и на изигралия идалгото актьор Иван Бърнев. Двамата споделиха своите специфични размисли и подходи към безсмъртния образ, създаден от Сервантес, и към интерпретацията му на театралната сцена.
Иван Бърнев прикова вниманието на публиката, произнасяйки на испански, с целия си артистичен плам, откъс от „Дон Кихот”, с който той започва ролята си в спектакъла. Също така той припомни концепцията на руския актьор Михаил Чехов, че при интерпретацията на всеки образ трябва чрез движението на сцената да се изразява неговия център на тежестта. Според Иван Бърнев, ако центърът на тежестта в образа на Санчо Панса е в долната половина на тялото, то при Дон Кихот този център е някъде високо горе, извън материалното тяло – и именно устремът нагоре, схващан като най-важното за човека, е най-опрделящото за героя на Сервантес, точно това го прави толкова универсален и толкова необходим за цялото човечество символ.
Подробен обзор на присъствието на образа на Дон Кихот в българската литература направи доц. д-р Петър Велчев от Института за литература в БАН. Според него в това отношение нашата литература държи първенство в световен мащаб. Дон Кихот е включен в над 120 стихотворения и в няколко поеми на 90 български поети – феномен, ккъвто не присъства в нисоя друга национална литература.
Петър Велчев започна обзора си още от първата рецензия за първото издание на български на великия роман на Сервантес, излязъл у нас през 1882 г. Автор на тази първа рецензия е не кой да е, а патриархът на българската литература Иван Вазов.
На свой ред силно завладян от образа на Дон Кихот е и големият ни възрожденец Константин Величков, който дори се отъждествява в свои творби със сервантесовия герой, тъй като и сам е бил неразбран от доста свои съвременници в порива си да приобщава българската публика към европейската култура. Важно присъствие има идалгото и в творчеството на Христо Смирненски, Сергей Румянцев, Асен Разцветников, Никлай Райнов, Христо Фотев, Георги Константинов и мнозина други.
Интерес предизвикаха и изказванията на Клео Протохристова от Пловдивския университет „Новелите на Сервантес в контекста на Ренесанса”, на Свидна Михайлова „Българската рецепция на „Поучителни новели“”, на Стефка Кожухарова от УНСС „Преживяването да превеждаш новелите на Сервантес на български”.
От всичко чуто, публката нямаше как да не се съгласи с обобщението на режисьорката Маргарита Младенова, че изглежда днешните хора имаме дори повече необходимост от образа на Дон Кихот, отколкото съвремениците на Сервантес...