Загубихме слънчевия човек, широката душа, човечния талант Мария Галишка-Владимирова...
Празнината след нея е оромна. Но остава и светлата й диря. Не само споменът за добротата, неизменната сърдечност и меката й усмивка, с които грееше сред цялата колегия. А и богатото й и хуманно творческо наследие - всички онези творци от Русия, Испания и Латинска Америка, които благодарение на нейните интервюта или преводи на творбите им стигнаха до българския читател, вляха и своята духовност в нашия културен градеж.
Тя създаде и прекрасно семейство, отгледа синове, внуци, също въплътили онзи мост неръкотворен между България и испаноезичния свят, който Мария прехвърляше през целия си творчески живот.
Мария е родена в Ставерци през 1940 г. Член е на Съюза на българските журналисти от 1978 г. Специализирала е журналистика в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов” и в Кубинското радио „Хавана". Работила е в Испанската редакция на Българското радио, а също в редакциите на вестниците „Учителско дело” и „Аз Буки”.
Автор е на статии, есета, разкази, очерци, както и на десетки интервюта с изтъкнати личности от България, Испания, Русия и Латинска Америка, публикувани в различни вестници и списания. Превела е множество стихове от испански и латиноамерикански поети, излъчвани по БНР и включени в антологии, както и разкази и пиеси.
Самата Мария също е автор или съставител на няколко книги, поели цялата й съзидателна енергия от последните години. Това са „И всеки помни по един учител”, „Златното време на един вестник” (за в. „Учителско дело”), „Страната на намръщените хора”, „Надя Неделина вековечната”, „Димитър Ив. Шишманов - Достойни ли сме” и т.н. Останаха и недовършени книги, и толкова нейни други замислени проекти...
През 2015 г. Мария Галишка-Владимирова бе удостоена с наградата „Златно перо” на СБЖ именно за една от своите книги - „Златното време на един вестник”.
През същата 2015 г. тя получи и отличието „Обединител на култури” от Сдруженето на испаноговорещите журналисти в България, за член на чието ръководство беше постоянно избирана още от учредяването му през 2003 г. Отличието й бе връчено за големия й принос в културното сближаване между България и испаноезичния свят.
Станахме приятелки с Мария тъкмо покрай общата кауза при създаването и при дейността на това наше Сдружение. Тя беше удивителна със своята ненатрапчива и деликатна всеотдайност във всяка задача, със своето внимание и грижовност към всеки колега - никога не пропускаше поздравления за общи и лични празници, винаги намираше точните и окриляващи думи за всекиго, създаваше и отразяваше културни събития, не спираше да хвърля своите мостове между България и Испания, между България и Латинска Америка...
Няма да забравя и срещата в чилийската столица Сантяго през 2008 г. с поета Еулохио Суарес, който в годините на военната диктатура в Чили е бил емигрант в България. И е издал стихосбирка за родината ни под заглавието „Зелената роза”. Какво вдъхновение само изгря в погледа му там, на панорамния етаж на един от най-високите небостъргачи в Сантяго, какви български мелодии затананика, когато разбра, че се познавам с Мария! Тя му беше помагала в емигрантските години, беше превеждала негови стихове, беше съумяла да издейства и издаването на „Зелената роза” - беше наистина „Обединител на култури” и носител на планетарен хуманизъм...
Поклон, дълбок поклон пред светлата памет и светлата диря на големия човек и творец Мария Галишка-Владимирова!
Сбогуването с нея ще е на 28 май, понеделник, от 11.30 ч., в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.
СБЖ и Сдружението на испаноговорещите журналисти в България изразяват дълбоките си съболезнования на семейството на Мария Галишка-Владимирова.
