13-та Ибероамериканска среща на високо равнище, която завърши на 15 ноември 2003 г. в Санта Крус де ла Сиера - икономическата столица на Боливия, на 900 км от Ла Пас, прие по принцип създаването на постоянен секретариат, съобщи испанският премиер Хосе Мария Аснар.
Създаването му цели да институционализира ибероамериканската общност по образеца на британската Общност на нациите или франкофонията, за да добие по-осезателно присъствие на световната сцена. Но идеята ще се осъществи чак на следващата среща през 2004 г. в Сан Хосе, Коста Рика, след като бъде избран генерален секретар и бъде приет устав.
Испанската инициатива се натъкна на известна съпротива от някои страни като Бразилия, Куба, Венецуела и Мексико, които изразиха съмнения, че ще струва скъпо, може да ги лиши от автономия във външната политика и да отреди прекалено голяма роля на Испания, която предложи Мадрид за седалище на бъдещата организация.
Основното си внимание през двата дни участниците - Испания, Португалия и 19 латиноамерикански страни, говорещи испански и португалски, посветиха на борбата с бедността. Те приеха заключително комюнике, озаглавено "Социалната интеграция - мотор за развитието на Ибероамерика", в което се дистанцираха от крайния либерализъм, властващ вече над десетилетие в Латинска Америка.
Борбата с бедността е съществена за укрепването на демокрацията, заявиха те, а равенството и социалната справедливост са определящи фактори за развитието и демократичната стабилност.
Документът от 44 точки се обявява и за укрепване на ролята на ООН като първостепенен орган за поддържане на мира. Призовава се за широка реформа на организацията в името на демократизацията й. Това бе възприето като жест към Кофи Анан, генералният секретар на ООН. Той е първият глава на световната организация, който присъства на Ибероамериканска среща.