Анета де ла Мар-Икономова е латиноамериканист, гост лектор в НБУ. Преподавател във Факултета по международни отношения на Университета „Екстернадо де Коломбия” от 1998 г. Завършила е история в СУ „Св. Кл. Охридски” (1990 г.) и испаноамериканска литература в Института „Каро и Куерво”, Богота, Колумбия (1997 г.)
--------------------------------------------------


33 държави от Латинска Америка и Карибския басейн, събрали се на 2 и 3 декември във венецуелската столица Каракас, очертаха рамките на една нова внушителна регионална сила, наброяваща близо 600 милиона души – Общността на латиноамериканските и карибски държави (Comunidad de Estados Latinoamericanos y Caribeños - CELAC). Голямо е изкушението тази политическа, икономическа и социална формация, обединяваща мощни растящи икономики с впечатляващи природни ресурси, да бъде оприличена на латиноамериканска версия на Европейския съюз. Но и разликите са големи. CELAC не загърбва нито една страна от обширния регион между мексиканско-американската граница и ледовета на Антарктида. Не се обгражда с критерии за кандидатстване. Нито някоя от по-големите сили се опитва да се налага над другите, защото е по-мощна или е участвала по-дълго в процеса на интеграция на латиноамериканската общност. Изказалите се на срещата в Каракас държавници говореха за усещането си да са част от онази “Голяма родина“ (La Patria grande), за която са мечтали водачите на националноосвободителното движение от началото на ХІХ век. Всички бяха единодушни, че създаването на политическа организация, която да представлява техните държави пред света и да работи за реално сътрудничество, се оказва възможна чак сега, в ХХІ век.
Докато в Европа личи процес на дезинтеграция и някои държави са възприемани като втора ръка, заяви бразилската президентката Дилма Русеф, то за Латинска Америка и Карибието днес парадигмата е интеграция, при това не каква да е, а интеграция със социално включване на всички граждани и слоеве на обществото. Русеф даде за пример Бразилия, която през последните години е успяла да измъкне от мизерията близо 40 милиона души. Голямата революция на бразилската държава е в осъзнаването, че не може да има развитие, ако не се приобщят и включат всички групи от обществото, дори и тези, които досега са били игнорирани или забравени.
Светът се променя пред очите ни и ако не сме заедно, не можем да продължим напред, а националният суверенитет вече не е гаранция за сигурност за малките държави в една глобализация, която не се римува със справедливост, равенство и независимост, заяви президентът на Уругвай Хосе Мухика. Речта му бе една от най- внимателно изслушаните. Уругвайският президент призова не само към използване на богатите ресурси на Латинска Америка, а и към задълбочаване на знанията, към развитие на собственото мислене на латиноамериканските държави. Постигането на едно по-добро бъдеще не е само въпрос на интеграция, индустриализация и т.н., а на привличане на младите хора от университетите, на участие на всички политически сили, без значение дали идват от левицата, центъра или десницата, допълни Мухика.
Президентката на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер призова да се премине от политически дискурси към конкретни действия, които да позволят на латиноамериканските държавите да се превърнат в активни действащи лица на днешния свят. Като мярка за предпазване от икономическата криза, която все повече се засилва в света и заплашва да проникне и в Латинска Америка, президентката препоръча да се увеличат търговските връзки между латиноамериканските държави.
Новият блок, който ще оформи свои постоянни органи, стъпва на фундамента на вече действащи икономически обединения като „Групата Рио“, МЕРКОСУР, АЛБА и съюзи като УНАСУР. Следващата среща на страните от CELAC ще е в Чили през 2012 г. Президентът на Китай Ху Цзинтао поздрави държавите членки на новия съюз и изрази желанието на своята страна да засили контактите и сътрудничеството си с Латинска Америка и Карибието.
“Една голяма стъпка в региона, един нов фундаментален компонент за обединение, независимост и развитие“ – така определи CELAC венецуелският президент Уго Чавес. Форумът показа, че Латинска Америка никак не е откъсната от случващото се в останалата част на света, но по тон и същност на изказаните мнения доста се отличава от актуалните дебати в Европа. На Стария континент доминират въпроси като дезинтеграция, съкращения и стагнация, а Латинска Америка недвусмислено настоява, че бъдещето е интеграция, устойчиво развитие и един по-добър живот за всички граждани и държави.