Докато в отсамната част на света гърмят бомби и ескалират омрази и войни, оттатък южната част на Атлантика се чуват красиви слова за солидарност, интеграция в полза на бедните, социална справедливост. Те отново прозвучаха със силата почти на манифест на срещата на върха на латиноамериканската регионална организация за икономическо сътрудничество МЕРКОСУР (съкращение от Южноамерикански общ пазар) в аржентинския град Кордоба миналия уикенд.
За първи път като пълноправен член в подобен форум участва наскоро приетата в МЕРКОСУР Венецуела в лицето на чепатия си лидер Уго Чавес. Но истинският фурор предизвика не той, а ненадейно пристигналият в Кордоба патриарх на латиноамериканската левица – кубинският лидер Фидел Кастро, който след броени дни, на 13 август, ще наръши 80 години. Според собствените му думи никой до последния момент не знаел, че той наистина ще кацне в Кордоба. Дори той самият.
Кастро не само дойде, но и – типично за него – говори най-дълго от всички други държавни лидери на форума. Които пък го слушаха в захлас, аплодираха го с неудържим латино-плам и поканиха страната му за членка. Нещо повече. Президентите на Аржентина, Бразилия, Уругвай, Парагвай, Венецуела, Чили и Боливия дори с още по-категорични изрази от Кастро се обявиха за континентална интеграция, ориентирана към защита на бедните и към изграждането на базирани върху социалната справедливост обществени отношения.
Домакинстващият срещата аржентински държавен глава Нестор Кирчнер директно призова да се развее “солидарността като знаме”. Той призна, че основаната от страната му заедно с Бразилия, Уругвай и Парагвай през 1991 г. организация се сблъсква с доста проблеми, но увери, че тя е достатъчно жизнеспособна да посреща предизвикателствата. И покани Боливия, Мексико (които засега са асоциирани членове) и “останалата Латинска Америка” да се присъединят към “един социален МЕРКОСУР”.
Боливийският президент Ево Моралес, който в момента оглавява друга една регионална икономическа формация – Андския пакт, даде да се разбере, че е съвсем готов за членство и тук с думите: “Ако Фидел влезе в МЕРКОСУР, народите и социалните движения направо ще ме задължат да вляза и аз.” Моралес апелира и за промяна на “икономическите модели, наложени отвън и ориентирани към експлоатация на местните природни ресурси”.
Уго Чавес от своя страна получи в Кордоба сериозен бонус - подкрепата на МЕРКОСУР за кандидатурата на Венецуела за член на Съвета за сигурност на ООН през 2007-2008 г. И формулира четирите “смъртни гряха” на организацията така: зависимост от световния финансов пазар, недостатъчна вътрешна социална интеграция, асиметричност в националните стратегии и разногласия на международната арена.
Бразилия на този форум стартира ротационното си председателство и се ангажира да реактивизира преговорите за политическо и икономическо асоцииране на МЕРКОСУР с Европейския съюз – проект, за който се говори от 1999 г.
Страните от района са в процес на реализиране и на най-амбициозния план за енергийна интеграция - строеж на т.нар. Южен газопровод, който ще е дълъг 6000 км и ще прекарва природен газ от Венецуела до Уругвай през Бразилия, Боливия, Парагвай, Аржентина. Другите задачи на дневен ред са създаването на общ парламент на страните от МЕРКОСУР и на обща Банка за развитие.