Хуан Карлос Монедеро е доктор по политология и социология в Университет „Комплутенсе”, Мадрид; гост преподавател в Университета „Хумболд”, Берлин, както и в университети в Аржентина, Венецуела, Колумбия, Мексико и т.н. Колумнист в няколко испански всекидневници и редовен автор на основания през 1996 г. в Испания сайт за алтернативни мнения и анализи www.rebelion.org.
----------------------

Саркози, Меркел, Рахой говорят за континента. Чува се „банки”, „орязвания”, „социални жертви”. Забравили са Европа. Или никога не са я разбирали. Влезли са в политиката като политици. Щом се оплетеш в тези правила, вече не можеш да намериш изхода. Трябва да ти го посочат хората от улицата.
Хосе Мухика, президентът на Уругвай, говори с Чавес и Моралес на форума на CELAC. Казва с убедителността на дълго живелия човек и с нетърпящ отлагане гняв: „Или бременните в нашите страни ще се хранят добре, или децата им после цял живот ще се препъват в онова, което им е липсвало”. Болката на хората. Старата болка, която навремето е вкарала Мухика в затвора. И Дилма Русеф. И Гарсия Линера. И Раул Кастро. И Уго Чавес. И още стотици хиляди. Затвор, смърт, срам. Но накрая все пак победиха. Влязоха в политиката от улицата. Някогашни партизани, превърнали се в правителства.
Европа си има крале, ядрени оръжия, международни банки, капитализации, лихви и закани за удължено работно време. В Южна Америка говорят за скъсване с един Север, който много пъти е нахлувал, крал е газ и петрол, минерали, плодове, реколти. Север, който си е присвоявал аеролинии, влакове, комуникации, земи, вода. С помощта на креолската олигархия, бяла и вечна, която си прекарва ваканциите в Маями, Париж и Мадрид. При раждането на CELAC беше пълно с мургави лица, които вече не са в сянка.
33 държави, 600 хиляди души, световният резерв от петрол, газ, вода, биологично многообразие, древни култури. Нито Китай, нито Европа разбират майката земя. Латинска Америка я разбира. В CELAC говорят за Пачамама (индиански синоним на майката земя от времената на инките до днес – бел. прев.). Искат да я спасят – още една задача на американския Юг, която не намира решение в други части на света.
Организацията на американските държави беше колониалното министерство на САЩ, както казваше Че. Изгониха оттам Куба след победата на революцията и континентът си замълча. Мълча и когато направиха преврата срещу Алиенде. Мълча и при преврата срещу Чавес. Показа се безсилен при преврата в Хондурас. Сега си връща гласа и вече няма нужда от жандарми. Югът иска сам да решава проблемите на Юга.
Европа се роди върху пепелта от фашизма. CELAC се ражда върху пепелта от неолиберализма. Без Хитлер нямаше да има ЕС. Без САЩ нямаше да има CELAC. Чавес го разбра и яхна коня на Боливар, за да заостри вниманието върху вината и заплахата на Севера. Затова го нарекоха мистър Опасност. Затова трябваше да говори за мириса на сяра в ООН. За да се събуди континентът. За да се види кой му пречи да живее.
Европа имаше много и сега го губи. Латинска Америка нямаше почти нищо и сега печели. Европа е обзета от страх. Латинска Америка – от надежда. Тя сега се ражда. Всичко й предстои. Поема си въздух, за да скочи. Европа пуфти на празни обороти. Задъхва се. Латинска Америка пълни с кислород дробовете си. От едно и също дърво можеш да направиш и цигулки, и ковчези.
CELAC се ражда с жажда за живот. Не бяга от проблемите. Да заложиш на широтата вместо на ровенето в детайлите е израз на щедрост. Да седнеш на една маса с Колумбия – възможния Израел на САЩ в региона, с Мексико – страната, осъдена да споделя хиляди километри граница със САЩ, или с правителството на Чили, което не умее да говори зле за Пиночет, е предизвикателство, което си заслужава, дори само за да се накарат тези ръководители да обърнат погледите си на Юг. В Европа твърдото ядро е съставено от най-големите егоисти – Германия и Франция. В CELAC ядрото е от най-безкористните – онези от АЛБА.
Както писа поетът, в Европа гълъбът на мира бе изяден от кокошката, която снася златни яйца. В Южна Америка разноцветни птици се устремяват в полет и те карат да гледаш нагоре.