На 26 и 27 януари 2013 г. в чиилйската столица Сантяго се състоя среща на върха между страните от ЕС и от СЕЛАК (това е абревиатурата на основаната през 2011 г. Общност на държавите от Латинска Америка и Карибието). Форумът се води първи по рода си, защото латиноамериканско-карибската страна за първи път е представена от новата регионална организация СЕЛАК. Но де факто това е седмата сбирка на ЕС и ЛАК (както пък досега бяха съкращавани Латинска Америка и Карибието. Тези срещи са традиционни и се провеждат на всеки две години. Веднъж на европейски, веднъж на латинотерен. Обикновено в тях участват държавните глави. През 2008-а в петата от тези срещи, състояла се в перуанската столица Лима, участва и българският президент Георги Първанов. На сегашната, в Сантяго де Чиле, България бе представена по-скромно – само от външния министър Николай Младенов. Същият, който, впрочем, закри посолството на България точно в Чили.
Сегашният форум бе доста емблематичен. Преди всичко поради факта, че Европа и Латиноамерика се явиха на него с разменени роли. Нашият континент – поразен от сурова финансово-икономическа криза, със свиващо се производство, с растяща безработица, със социално разслоение. А вече преживявалият подобни перипетии в края на 80-те южен материк днес може да се похвали със стабилен икономически растеж, с мащабни социални програми за преодоляване на бедността, с последователно осъществявани стратегии за устойчиво развитие. На европейските делегати, които по-рано поучаваха латиноамериканците на демокрация, сега им се наложи да изслушат от тях критични оценки за пагубността на доминиращата в Европа политика на рестрикции и социални орязвания, която само води до по-нататъшен спад на производство и потребление. Тези забележки не само бяха приети безропотно, но и бяха последвани от апели от представители на закъсали европейски икономики към мощните латиноамерикански индустрии като бразилската или аржентинската да подпомогнат европейското производство със свежи инвестиции.
Испания, която има традиционно здрави връзки в региона и много бизнес интереси тук, се опита да постави като акцент в обсъжданията въпроса с гаранциите за чуждите инвестиции – най-вече заради силно засегналото я национализиране на 51% на дъщерното предприятие на испанския нефтен гигант Repsol в Аржентина. Национализации и експроприации на чужди фирми са извършвани също във Венесуела, Боливия, Еквадор и т.н. В заключителния документ обаче беше отбелязана само „важността на стабилна и прозрачна нормативна рамка, която да гарантира сигурност на инвеститорите”. Същевременно бе подчертано, че трябва да бъде признато „суверенното право на държавите на регулации”. А боливийският президент Ево Моралес допълни още по-директно: „Нуждаем се от съдружници, а не от господари на природните ни ресурси”.
За следващ ротационан председател на СЕЛАК с едногодишен мандат бе избран кубинският президент Раул Кастро. Това бе още едно предизвикателство към ЕС, който нееднократно е използвал менторски тон спрямо Куба. Сега, на заключителната „семейна снимка”, Жозе Мануел Дурао Барозо и Херман ван Ромпой трябваше да застанат усмихнати и ведри редом до Кастро. Цяла година ще им се наложи да ухажват именно него като легитимен представител на един от най-динамично и успешно развиващите се региони в света, способен доста да подпомогне закъсала Европа.