Въпреки че отказа да си облече типичната карибска риза гуаябера, защото разбра, че произходът й е от Куба, президентът на САЩ Барак Обама все пак бе покосен точно от кубински удар на Шестата междуамериканска среща на върха в колумбийското карибско пристанище Картахена. За първи път на такъв форум всички латионамерикански страни напълно единно се опълчиха на вече над 50-годишната фобия на Вашингтон към Острова на свободата и настояха Куба да бъде поканена на следващата такава сбирка в Панама през 2015-а. Обама дежурно повтори американските клишета, че Хавана първо трябвало да се демократизира, но нямаше кой да го вземе на сериозно. Почти всички останали участници в срещата, освен самия него, имат достатъчно директни впечатления от живота в Куба, защото са я посещавали лично, защото тя отдавна е част от дейното регионално сътрудничество в най-различни области и защото не само буди адмирации с постиженията си в здравеопазването и образованието, но и участва със свои специалисти в тези сфери в мащабни международни програми. Обама трябваше да преглътне и директен ултиматум от най-приятелските към Хавана страни от групата ALBA (Боливарска алтернатива за Америка), че те въобще повече няма да участват в междуамериканските конференции, ако там продължи да липсва Куба. Още сега именно така постъпи еквадорският президент Рафаел Кореа, който не дойде в Картахена. Отсъстваше и никарагуанският му колега Даниел Ортега. Венесуелският лидер Уго Чавес обясни оставането си у дома, в Каракас, с болестта си. Боливиецът Ево Моралес се яви в Картахена, но съвместно с домакина на проявата – колумбийския държавен глава Хосе Мануел Сантос, и с мексиканския лидер Фелипе Калдерон, с които инак са на съвсем различни идейни позиции, оформиха твърд единен фронт в защита на Куба. В него се строиха и президентите на Уругвай Хосе Мухика, на Парагвай Фернандо Луго, на Перу Олянта Умала, на Бразилия Дилма Русеф, на Аржентина Кристина Фернандес... Впрочем, аржентинката повдигна и другата тема, по която Вашингтон остана в изолация – спора за суверенитета над Малвинските (Фолклендските) острови, чиято принадлежност към Аржентина се приема от практически всички латиноамерикански държави.
Именно това разместване на ролите на Америките, при което „сардинките” от Юга вече поставят условията си на „акулата” от Севера (по христоматийните образи на гватемалския писател Хуан Аревало), бе най-горчивото блюдо за Обама в Картахена. А не забежките на охраната му по местни проститутки, които така усърдно се раздуват от американската преса – явно за да не се види същественото зад жълторията. Единственото прокрадване на кубинска тръпка за пред аудиторията от САЩ дойде от купонясването на Хилари Клинтън с островни танци в кафе „Хавана” в Картахена. Е, ако Обама се престраши да я прати да потанцува и в истинската Хавана, може овехтялата американска ембаргова мания най-после и да се стопи.