Мъченията в Ирак осъдени на срещата на върха ЕС-Латинска Америка в Гуадалахара




Държавните лидерите, които участват в Третата среща на високо равнище ЕС-Латинска Америка в Гуадалахара, Мексико, остро осъдиха малтретирането на иракски затворници от американски войници.

"Осъждаме всички форми на тормоз, мъчения и други прояви на жестоко, нехуманно и унижаващо отношение към военнопленници, където и да се извършват те", заявиха лидерите на 58-те страни в Декларация от Гуадалахара, цитирана от АФП.

"Изразяваме ужаса си от доказателствата за малтретиране на задържани в иракски затвори. Подобни нарушения противоречат на международното право, включително Женевските конвенции", се казва в текста, който бе съгласуван след многочасови преговори. Темата за издевателставата над иракските затворници бе включен в дневиня ред въпреки съпротивата на Великобритания, отбелязва АП. Латиноамериканските държави настоявали за още по-твърд език, но европейците блокирали опитите им.

След като Куба и ЕС не успяха да се споразумеят за формулировката, отпадна предложението да бъде осъдено американското ембарго срещу острова. Куба, която бе представена на форума от външния си министър Фелипе Перес Роке, отказа да приеме "безкофеиновата версия" на европейците и тя бе оттеглена. Кубинският лидер Фидел Кастро отказа да участва в срещата ЕС-Латинска Америка, като в разгласено "Обръщение към мексиканския народ" обяви, че я смята за безполезна и неспособна да реши същинските проблеми, припомнят наблюдатели.
Участниците във форума единодушно се съгласиха да работят за реформирана и по-силна ООН, която да оглави усилията за уреждане на конфликти, вместо да оставя "отделни нации" да действат сами. Наблююдателите съзират в израза явен намек за САЩ.

"Многостарнният подход е повелята на нашето време", заяви френският президент Жак Ширак и предупреди, визирайки Ирак, че едностранните действия водят до задънени улици. Ширак напомни, че ООН е единствената организация, която може да узакони употребата на военна сила. Проблемите на сигурността трябва да се решават с многостранни усилия, за да бъде легитимно решението, подчерта френският президент, цитиран от АФП.

Според германския канцлер Герхард Шрьодер "отговорът на новите световни заплахи е да се опитаме да мислим и да действаме по-глобално". ЕС и Латинска Америка споделят целта за истинско възраждане и усъвършенстване на работата на ООН, подчерта той.

Испанският премиер Хосе Луис Сапатеро добави, че за гарантирането на стабилността в света е необходим "ефективен мултилатерализъм и социална сплотеност".
Ирландският премиер Бърти Ахърн, чиято страна е ротационен председател на ЕС, също наблегна на важността на многополюсния модел, крепящ се на силни межуднародни институции с ООН в центъра.
"Имаме нужда от многополюсна система, способна да предложи конкертни решения за световните проблеми - тероризма, организираната престъпност и бедността", каза председателят на Еврокомисията Романо Проди. "Нито една страна не може да се справи с проблемите сама", подчерта той.


Мексиканският перзидент Висенте Фокс отправи апел за укрепване на ООН чрез дълбока реформа, която да вдъхне нов живот на организацията. Като припомни, че страните от Латинска Америка, Карибите и ЕС представляват една трета от членовете на ООН, той изтъкна, че те имат важна роля в изграждането на нов международен ред, при който светът да стане по-сигурен, балансиран и справедлив.




Полският президент Александър Квашневски, чиято страна стана член на ЕС на 1 май т.г., дебютира на форум ЕС-Латинска Америка. Домакинът - мексиканският президент Висенте Фокс със съпругата си се стараеше гостът да се адаптира добре към обстановката.









Хроника