Започващата на 10 януари обиколка на президента Георги Първанов в две ключови южноамерикански държави – Чили и Бразилия – е първата официална визита на български държавен глава в Южна Америка. Посещението на Желю Желев в Бразилия през 1992 г. бе с друг характер - по повод провеждащ се там международен форум на ООН.
Сегашното пътуване на Първанов е важно за България не само защото е първо. По-същественото е, че то дава повод държавата ни да съживи забравените си връзки с Латинска Америка – един динамично развиващ се континент с все по-значимо място в международните отношения, особено с оглед назрялата реформа в ООН и очакваното включване на латиноамерикански представител като постоянен член на Съвета за сигурност.
Близката перспектива за приемането на България в ЕС също е съществен стимул да се опитаме да влезем в крачка със стратегията на Брюксел за приоритетни отношения с латиноамериканаските държави, генетично и исторически толкова тясно свързани с Европа.
При избора на двете страни, включени във визитата на Първанов, водещи явно са били икономическите критерии, като се има предвид, че

Чили има най-стабилната и бързоразвиваща се икономика на контитента,

а Бразилия се слави като “икономическия локомотив” на Латинска Америка. И в двете страни в програмата е включена презентация на българката икономика пред местни влиятелни бизнес организации, която ще бъде направена от икономическия министър Лидия Шулева. Учудващото е, че в придружаващата българския президент делегация липсват български бизнесмени. А Чили и Бразилия имат много какво да предложат на нашите предприемачи. Както, разбира се, и на интересуващите се от опита на общества в преход.
За “чилийското икономическо чудо” у нас е писано доста и стереотипът е, че то е постигнато благодарение на диктатурата на Пиночет. Малцина у нас са чували следното твърдение на Милтън Фридман, “бащата” на “чикагските момчета”, които приложиха реформите в чилийската икономика: “Ние успяхме не благодарение на режима на Пиночет, а въпреки него.
Идването на демокрацията не само не прекъсна “чудото”, а напротив, подейства му още по-стимулиращо. Управляващите след 1990 г. широки коалиции с участието на повечето центристки и леви партии в Чили, запазиха икономическия модел като го обогатиха и с всички плюсове на общонационалния морален и духовен подем и на разкъсаната международна изолация. Днес Чили има договори за свободна търговия с ЕС, със САЩ, с много страни от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество, а магазините в Европа и САЩ са пълни с чилийски вина.
Чили има голям интерес към развитието на сътрудничество с България с оглед предстоящото ни членство в ЕС. А България разполага със сигурен “мост” за това сътрудничество, макар да беше практически забравила за него през последните 15 г. Става дума за над 600-е чилийски емигранти, живяли у нас през годините на диктатурата на Пиночет, създали много смесени семейства, завърнали се у дома си и наложили се като професионалисти благодарение на знанията си, придобити в наши учебни заведения. Това е една солидна “българо-чилийска колония”, заемаща сега доста ключови позиции в чилийското общество. Предвидената неформална среща на президента Първанов с тези хора не само ще стопли хубавите им спомени от България, но и ще даде възможност личностният им потенциал да бъде ангажиран в новия етап на отношенията между двете ни страни.
Има и един деликатен нюанс. Някогашните чилийски емигранти добре помнят как навремето са полагали цветя пред паметника в София на загиналия в при преврата на Пиночет чилийски президент Салвадор Алиенде.

Помнят и булеварда на името на Алиенде в “Младост”,

който при кметуването на Янчулев в столицата в началото на 90-е бе преименуван в “Андрей Сахаров”. А паметникът изчезна. Това безумие, което и до ден днешен не е променено, негласно е и една от причините в София все още да не е открито чилийско посолство. Посолството, което отговаря и за София, е в Букурещ.
За чилийците Алиенде е един от най-достойните им президенти. Днес негов паметник се издига пред президентския дворец “Ла Монеда”, където сегашният чилийски държавен глава – социалистът Рикардо Лагос – ще посрещне българския си гост. Улици на името на Аленде има в Берлин, Париж, Мадрид. А в София вече няма…
Чилийското общество е много чувствително към близкото си минало, оставило кървава диря в толкова много семейства. Над 3000 са жертвите на режима на Пиночет. Самият 88-годишен сега генерал е обект на съдебно преследване, а президентът Лагос наскоро предложи пенсии и компенсации на 28 000 души, преживели изтезания или загубили близки по време на диктатурата. Личността на Лагос, който някога е бил съратник на Алиенде, е много влиятелна в Чили – има 70% доверие. Прогнозират му бъдеща кариера в ООН, може би дори в ролята на генерален секретар.
Другият домакин на Първанов при тази визита – бразилският президент Инасио Лула да Силва – също е изключителна личност с голямо влияние у дома и по света. Негова е инициативата от началото на миналата година за съюз между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка като противовес на еднополюсния модел на света, налаган от САЩ. Впечатляващ жест бе и даряването на присъдената му награда на Принца на Астурия в размер на 50 000 евро за международния фонд за борба с глада.
Лула, който е някогашен профсъюзен борец от барикадите, дойде на власт в началото на 2003 г. с обещанието да осигури на всеки бразилец закуска, обяд и вечеря. Своите социалноангажирани идеи той упорито прокарва и на всеки международен форум, в който участва – включително и на срещите на “големите” от Г-8, където го канят като представител на латиноамериканския “гигант”, както често наричат Бразилия. И с право – територията й е 8 милиона и 514 000 кв. км, колкото 77 Българии, а населението й е 182 милиона. Именно Бразилия се смята и за най-вероятният представител на Латинска Америка като постоянен член в бъдещия реформиран Съвет за сигурност на ООН.
И в Бразилия българската икономика ще бъде представена от министър Шулева – на специална среща с бразилски бизнесмени в Сао Пауло. Интерес едва ли ще липсва.

Бразилия е най-големият доставчик на желязна руда за Кремиковци.

През миналата година бразилският износ за България е бил за 130 млрд. долара, а нашият за Бразилия – за 70 млрд.
Въпреки грамадния си икономически потенциал, Бразилия има да преодолява сериозни социални контрасти - като факта, че все още между 12 и 20 милиона бразилци живеят без електричество. На този фронт борбата се води от министърката на енергетиката Дилма Русеф, която е от български произход и има впечатляваща борческа биография от времената на военната диктатура в Бразилия. Тя е най-ярката представителка на “българското лоби” в страната, но има и много други като нея – потомци на преселили се отвъд океана българи. Има и доста някогашни студенти, също като чилийците, учили у нас, а сега заели ключови постове.
Трите дни в Бразилия ще са прекалено малко за Първанов, за да види всичките й лица, но определено ще са пробив в отношенията на България с Латинска Америка. Още повече, че в програмата е предвидена и работна среща с българските посланици от всички латиноамерикански страни, където имаме посолства – Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, Мексико, Чили. Явно България дава заявка за нова стратегия към континента, смятан някога от испанците за Елдорадо /Страна на златото/.
След Бразилия Първанов ще се върне отново до Чили и оттам ще отскочи и до българската база в Антарктида. Тази точка от програмата вдъхнови външния министър Соломон Паси да си организира собствена обиколка из Латинска Америка, почти по същия маршрут, но една седмица по-рано. Така Паси не позволи на президента да го изпревари и си заплю правото да е първият български големец, стъпил на Белия континент. Комичните герои от латиноамериканските сериали бяха безнадеждно засенчени...