Една седмица между Сантяго, Виня дел Мар, Валпараисо, Бразилия, Сао Пауло, Рио де Жанейро, Пунта Аренас, Антарктида… Звучи като спиращо дъха екзотично приключение. Но беше друго – първата визита на български държавен глава из тези земи. С посещенията си в Чили, Бразилия и на Белия континент президентът Георги Първанов разчупи модела на външнополитическите ни контакти, които от години спират само до рамките на ЕС и НАТО; прескочи провинциалните скрупули на комплекса “колко сме малки”; отвори за страната ни стратегическата писта на амбициозни проекти за сътрудничество с най-перспективните икономики под Южния кръст; легитимира България като една от 28-е антарктически държави с подобаващо самочувствие и стратегически поглед към бъдещето на “идеалния свят”, съграждан от учените от различни страни на най-южния материк.
Двата дни в Чили, трите в Бразилия и денонощието между Пунта Аренас и Антарктида се оказаха заредени колкото с делови срещи, толкова и с емоционални откривателства, които би трябвало да обезсърчат всеки скептик към тази обиколка, ако имаха възможност да го потопят в атмосферата си. Изненадващо за слабо запознатите с историята на минали контакти между България и Латинска Америка, Чили и Бразилия посрещнаха българската делегация със сърдечност и искрена симпатия, извираща от лични съдби, преплетени със страната и културата ни. Зарядът бе много силен още в първия ден – при срещата на Първанов с някогашни чилийски емигранти, живяли и учили в България по време на диктатурата на Пиночет. Оказа се, че страната ни е обичана, а езикът ни се говори с любов от над 600 души, получили подкрепа и приятелство у нас в труден момент. Те благодариха на България, просълзиха президента й и увериха, че всеки от позицията си е готов да помага за сближаването на “двете родини”. Това е човешки капитал, с какъвто малко страни по света биха могли да се похвалят.
Свои впечатляващи “лобисти” България откри и в Бразилия – в лицето преди всичко на удивителната личност на министърката на енергетиката Дилма Русеф, която е дъщеря на български емигрант, свързван с лично приятелство с Елисавета Багряна. Наред с нея България е белязала съдбите и на проф. Жоао Клаудио Тодоров, бивш ректор на Университета в гр. Бразилия, на д-р Жоао Борборема, специализирал в “Пирогов”, на Иван Годой, председател на Института “Бразилия-България” и още на мнозина други, събрали се да приветстват българския президент в посолството ни в бразилската столица. Трогнат, Първанов каза тогава пред тях: “Очакванията ми от визитата в Латинска Америка бяха надминати, защото към България бе проявено приятелско, лично отношение, което е най-добрата гаранция, че тези връзки ще се развиват”.
Емоцията получи и солидна икономическа подплата в двете посетени страни, които имат и най-динамично развиващите се икономики на континента. На презентацията на стопанските възможности на България в Сантяго чилийски бизнесмени проявиха жив интерес към евентуални поръчки за строеж на кораби в България, към приватизацията на БМФ и на “България Ер”. Вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева бе разпитвана от местните си партньори и за възможностите за създаване на смесени предприятия, както и за закупуване на българско оръжие за нуждите на чилийската армия.
На подобната презентация в Бразилия – в асоциацията на предприемачите FIESP в Сао Пауло – министър Шулева също бе атакувана от многобройни конкретни въпроси за възможностите и правилата за инвестиране в българската икономика. Бе постигната конкретна договореност за създаването на смесено българо-бразилско предприятие за обработка и преработка на бразилско месо в България, чиято продукция да бъде предназначена за НАТО. Роди се и идеята за подобно смесено предприятие за производство на обувки и чанти, като особено изкушаваща за бразилските ни партньори е възможността продукцията им така да получи възможност за безмитен износ към ЕС след приемането ни за пълноправен член там. България би могла да участва и в доставката на жп релси за мащабната реконструкция на националната жп мрежа, предприета от Бразилия.
На двустранните разговори между двете делегации, които от бразилска страна бяха водени от Дилма Русеф, бе обсъдено усвояването на авангардни бразилски технологии в преработката на биомаса и използването й за целите на енергетиката, а също и за съвместно производство на масла и горива. Личната ангажираност на министър Русеф със социалния ефект от работата й, акцентирането на необходимостта дейността на управниците реално да подобрява живота на гражданите, бе много показателна за стратегията, избрана от бразилския кабинет и характерна също и за останалите предимно леви правителства в региона.
Този аспект бе обсъден и на свиканата в Бразилия уникална среща на Първанов с българските посланици в 6-е латиноамерикански страни, където имаме легации – Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, Мексико, Чили. В светлината на оформилата се “лява вълна” в Латинска Америка посланиците дадоха идея България да се възползва от многобройните социални програми, лансирани в региона, като изпрати за участие в реализирането им строители и специалисти и създаде смесени дружества. Работната среща с посланиците даде сигнал, че България определено търси нова стратегия за съживяване на отношенията си с латиноамериканските страни.
В срещата участва и външният министър Соломон Паси, който тръгна за Чили и Антарктида една седмица преди Първанов и в Бразилия най-после се засече с държавния глава. Запитан защо след дълги години свиване на съществували по-рано активни връзки с Латинска Америка там едва сега се търси съживяване на контактите, Паси отговори: “Защото досега приоритетите ни бяха влизането в НАТО и ЕС. Виждате, че веднага, щом това се постигна, започнахме да действаме и за Латинска Америка”. Министърът не обясни как усилията за ЕС и НАТО са свързани със закриването на посолствата ни в Перу или Никарагуа, примерно, предприето още преди години.
Посланиците ни в Латинска Америка се оплакаха и от липсата на подходящи рекламни материали за България на испански – МВнР ги зареждало с брошури все на английски, което е доста абсурден подход в страна с толкова испанисти като България.
Визитата на Първанов определено бе пробив в интереса към България в двете посетени страни и отваряне към едни нов свят, чието значение в съвременните глобални отношения може да се подценява само от провинциално мислене. Пробивът не би могъл да бъде засенчен дори от изглежда неизбежния повей на български водевилни нрави, който се усети и под Южния кръст - покрай втрещилото чилийските домакини надпреварване на външния министър с президента; покрай планираната и несъстояла се само заради антарктическите перипетии среща на Паси, не с българската, а с еврейската общност в Чили; покрай родилата се сред част от поканените на президентския самолет специални гости екзотична идея да се пусне президента сам на Антарктида, а въпросните му гости да го изчакат не в суровата Пунта Аренас, а в къде по-веселия Рио; покрай прехласването на нежната част от официалната делегация по лъскавите търговски центрове на Сао Пауло…
Финалът на обиколката – Антарктида – предразположи към по-мащабен поглед върху съвсем други хоризонти. Досегът с изчистения от меркантилни подбуди “идеален свят”, създаден от антарктиците от различни страни, включително и нашите, накара Първанов и придружилите го до българската база Шулева и Боян Биолчев, ректор на СУ, да заговорят за нова национална програма и стратегия в усвояването на Белия континент. Да се преодолее скептицизма на българина и да се убеди, че наистина си струва да се инвестира в научните изследвания там звучи романтично, но не и непостижимо. Поне докато трае магията от досега с хората под Южния кръст, които умеят да заразяват с мечтите си.