Българската журналистика загуби един от най-изтъкнатите си професионалисти, специалистката по международни отношения, задълбочената познавачка на Латинска Америка, САЩ и Европа, дългогодишната преподавателка във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Кл. Охридски” професор доктор Пенка Караиванова. Тя ни напусна на 24 февруари т.г. на 86-годишна възраст.
Родена е в село Александрово, Ловешко, на 16 август 1931 г. в учителско семейство. Основно образование завършва в родното си място, след което продължава да учи в Американския колеж в гр. Ловеч до закриването на чуждите училища в България. Завършила специалност „Журналистика” в Софийския университет през 1955 г., започва работа във вестник „Народна младеж”, където прекарва студентския си стаж. Първо е окръжен кореспондент в Шумен, после в отделите „Учащи”, „Работническа младеж” и „Външна политика”.
Международните отношения се превръщат в нейна трайна специалност и по-късно в дисциплина за научни изследвания, с която продължава да се занимава цял живот.
Пенка Караиванова е била също завеждащ международния отдел и член на редколегията в сп. „Ново време”. Работила е в Института по международни отношения.
По време на ректорския мандат на проф. Николай Генчев постъпва в Софийския университет като преподавател по международни отношения. Защитава две дисертации. С първата - „Революционният процес в Латинска Америка през седемдесетте години”, става кандидат на науките и старши научен сътрудник втора степен. С втората получава титлата доктор на науките и старши научен сътрудник първа степен.
Активно сътрудничи на вестници и списания, канена е за еекспертни коментари в националните радио и телевизия.
Автор е както на редица монографии, резултат от научни изследвания, така и на дванайсет книги с пътеписи и анализи от пътувания й в САЩ, Англия и редица латиноамерикански държави, между които Аржентина, Боливия, Бразилия, Венесуела, Колумбия и Чили.
Свидетелствата и изследванията на Пенка Караиванова специално върху действтителността в Латинска Америка я поставят сред основателите и един от най-големите експерти в българската латиноамериканистика.
Сред запомнящите се с дълбок поглед върху процеси и събития, както и с вълнуващ изказ книги на Пенка Караиванова са „Златният мираж”, (1970). „Около планетата Албион”, (1971), „Сбогом на мълчанието” (1976), „САЩ – парализа на оптимизма” (1978). „Кой изтърва Патагония” (1981), „Американизъм и антиамериканизъм” (1988), „САЩ – външнополитически раздвоения: „Разведряване в идеологията и политиката на САЩ през седемдесетте години” (1980), „Идеологическият фактор в международните отношения”, (1986), „С последната каравела”(1987) и др.
Поклонението и опелото за проф. Пенка Караиванова ще се състоят на 28 февруари от 12.00 ч. в храм „Възнесение Господне” на бул. „Ситняково”, срещу посолство на Румъния.
СБЖ изказва съболезнования на семейството на изследователката, публицистката и преподавателката, вдигнала високо летвата на професионализма и етичността в българската журналистика. Поклон!
