Както съобщи за в. „Пенсионери” ръководителят на кубинското посолство у нас Херардо Суарес, в най-скоро време той ще връчи акредитивните си писма като посланик на република Куба на президента на страната Георги Първанов. България вече повиши още миналата година в ранг посланик своя представител в Куба, а забавянето на акредитацията на кубинския посланик се дължеше главно на заболяването на кубинския президент Фидел Кастро, който вече поема отново своите функции. С това завършват дългогодишните усилия за възвръщане на ранга на дипломатическия представител на Острова на свободата у нас.
Казвам дългогодишните, защото до промените от 1989 година в България връзките ни с Куба бяха отлични. Близо 40 хиляди български специалисти и дипломати преминаха през острова – и ползата от това сътрудничество беше двустранна. Нашите специалисти не само предаваха опита си на кубинските колеги, но и изграждаха в Куба язовири, заводи (сред тях най-големия завод за селскостопанска техника в град Олгин „Героите на 26 юли”), хладилни складове. Именно контактите с Куба станаха основна причина за изучаването на испански език у нас и за възникването на специалност „Испанска филология” в Софийския и Великотърновския университети, а десетки хиляди специалисти и членовете на техните специалисти научиха езика на място.
За острова летяха наши машини, телевизори, лекарства, козметика, хранителни продукти. В същото време ние получавахме от Куба стотици хиляди тонове тръстикова захар, както и цитрусови плодове, меласа, напитки, медикаменти. Оживен беше и културният обмен – на книги, ансамбли, а също и на спортисти.
Сега на завършилата седма сесия на Българо-кубинската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество беше регистрирано отново нарастването на двустранния обмен през последните две години - не с проценти, а в пъти, но тръгвайки от една много ниска база. Но нещата вече са коренно различни. Куба, която след революцията от 1959 година беше останала само с 3 хиляди лекари, вече изпраща на различни мисии зад граница над 30 хиляди лекари. Стотици хиляди слепи или болни от очни заболявания на десетки страни и на първо място от самата Куба, Венецуела и Боливия прогледнаха отново по време на небивалата по мащабите си „Операция Чудо” благодарение на кубинските офталмолози.
Куба се прости с монокултурното си производство единствено на захар и днес изнася в цял свят никел, медикаменти, технологии, елекроника, цитруси, ром, несравнимите хавански пури, като същевременно привлича над два милиона туристи главно от Европа и Канада.
Като следва опита на Китай в изграждането на „пазарен социализъм”, Куба поддържа като него и супервисоки темпове на икономически растеж, които я поставят на първо място в Латинска Америка.
А пропо, предстои пътуване до Куба с учебна цел и на група от ученици от Испанската гимназия „Сервантес” в София, подчерта за в. „Пенсионери” ръководителят на кубинската делегация за сесията, зам.министърът на чуждестранните инвестиции и международното сътрудничество Герреро Бланко. Според него, в Куба още е жив и добър споменът за българските специалисти, а самият той е уверен, че ако излезе по улиците на София, хората непременно ще свържат присъствието му тук с имената на Фидел Кастро и Че Гевара.
Светът се променя, но трябва ли България да изостава от тези промени?