Докато България се тресеше в очакване на евродоклада, а българските медии отразяваха срещата на върха ЕС-Латинска Америка във Виена така, сякаш тя се е състояла, само за да може Станишев да забие дузпа на Барозу, някъде съвсем между другото прошумоля и новината, че на същия този форум Уго Чавес е предложил евтин венецуелски петрол на бедните в Европа. Така де, не е никак политически коректно да се тиражират речите на този гамен от Каракас, който има навика да се обръща с грозни думи към Буш, а преди броени месеци се изгаври да предлага петролни помощи от Венецуела и на социално слаби жители на “империята” (както нарича САЩ). Сега си повтаря номера в Европа. Е, четка я, че социалните й структури ще гарантират помощите да стигнат точно до когото трябва. Ние сме се запътили за “клуб на богатите”, а Чавес ни стресира с подмятания за бедни...
Средният стандарт на живот в ЕС е точно 100 пъти по-висок, отколкото в Третия свят, изчислили са статистиците. И именно при този стандарт 72 милиона европейци са категоризирани като живеещи в зоната на бедността. Статистиката, разбира се, е за “стара” Европа. За “новата” изчисления не са правени. Въпреки че точно из нашите земи най-силно е разпространена треската тип “как ще си платя сметката на парното зимъска”, за чието лечение Чавес тъй щедро предлага венецуелски петролен илач.
Европейското турне на колоритния венецуелски предводител бе подгрявано и от компанията на съмишленика му от Боливия Ево Моралес - който пък в прав текст обясни във Виена, че е национализирал петрола и газа в страната си, защото не може да гледа как чуждите компании печелят, докато сънародниците му гладуват.
Интересното е, че тази седмица и Еквадор се ядоса на американската “Оксидентал” и също национализира петрола си.
Латиноамериканците явно напоследък си падат не по любезни лидери, каквито си имаме ние, а по такива, които ясно виждат, че кралят е гол. И започват да пренареждат кралството.