Близо месец най-голямата загадка в Латинска Америка бе какво се случва с неудържимия венесуелски президент Уго Чавес. На 5 юни той тръгна на латиноамериканска обиколка, подпирайки се на бастун. Обяснението бе, че си е претоварил коляното по време на обичайните за неговия здравословен режим сутрешни кросове. Последната спирка от турнето му бе Куба, където трябваше да подпише серия от двустранни споразумения. Но ненадейно престоят на Острова на свободата се удължи. Бе съобщено, че на 11 юни Чавес е бил опериран там по спешност от „възпаление в таза”. И че възстановяването му ще наложи по-дълготраен престой в кубинската клиника. Наложи се дори парламентът в Каракас да гласува изрично разрешение на президента да ръководи страната от дистанция.
Венесуелската опозиция, която никога не пести нападки към Чавес, избра пак атакуването, този път заради недостатъчно подробна официална информация за здравословното състояние на президента. Веднага се завъртяха съмнения за тежко заболяване, което ще му пречи да си изпълнява задълженията начело на държавата. Последваха и апели да сдаде пълномощията си.
Факт е, че доста време наистина не се съобщаваше почти нищо нито за диагнозата на Чавес, нито за характера на извършената операция. Бяха разпространени само негови снимки с братята Фидел и Раул Кастро, дошли да го видят в болницата. Съратниците му в Каракас начело с вицепрезидента Елиас Хауа и външния министър Николас Мадуро уверяваха, че държавният глава упражнява властта си съвсем ефективно и че успешно възстановява здравето си.
Докато накрая на 1 юли лично Чавес се появи в свое телевизионно обръщение към венесуелците и призна, че след първата хирургическа интервенция в Куба е преживял и втора, при която са му

отстранили раков тумор.

Но пак не уточни за какъв точно вид рак става дума и кой е засегнатият орган.
Още преди това обръщение във венесуелските медии се ширеха спекулации, че е вероятно Чавес да страда от рак на простатата. След изявлението от 1 юли обаче публикациите смениха версията и сега вече се пише като за даденост, че президентът е бил опериран от рак на дебелото черво. Официално потвърждение или опровержение все още липсва.
Самият Чавес разказа в обръщението си, че онзи, който забелязал неразположението му при пристигането на визитата в Хавана, бил лично Фидел Кастро. Именно по негово настояване венесуелският гост се подложил на медицински изследвания, които показали, че има абцес. Така се стигнало до първата операция. Последвали още изследвания. Те потвърдили „наличието на тумор с канцерогенни клетки” и наложили провеждането на още една операция, „което позволи пълното отстраняване на въпросния тумор”, обясни Чавес. „Беше една по-сериозна интервенция, осъществена без усложнения, след която аз започнах да се подобрявам, получавайки пълноценно лечение срещу различните типове открити клетки,” каза още венесуелският лидер.
Той изрично благодари на Фидел за настойчивостта, с която го накарал да се прегледа, и призна своята грешка, че не си е правил редовни медицински изследвания. Лошата диагноза също му била съобщена лично от Фидел.
Чавес така описа чувствата си: „Откакто самият Фидел лично дойде да ме уведоми за канцерогенната находка, започнах да се моля на моя господ Исус; на господа на моите родители, тоест на Симон Боливар, на мантията на Девата, тоест на майка ми Елена; на духовете на покрова господен, за да ми дадат възможността да ви говоря не от пътя към дълбините. Сега искам да ви говоря от стръмния път нагоре, по който усещам, че вървя, излизайки от бездната.” Обръщението бе завършено с думите: „Благодаря ти, Господи, благодаря ти, народе мой, благодаря ти, живот мой, ние ще продължим да побеждаваме, сега и завинаги ще живеем и ще побеждаваме”. Религиозният контекст не е изключение за лексиката на Чавес, а по-скоро правило. Той винаги е твърдял, че

„първият революционер” е бил Исус Христос

и често „чавистите” размахват по митингите си плакати с исусовия лик, изрисуван ала Че Гевара.
Изявлението на Чавес от 1 юли за болестта му бе последвано пак от поток публикации и коментари доколко сериозно е състоянието му и как ще изпълнява оттук нататък функциите си. Появиха се прогнози, че е вероятно да остане в Куба и за химиотерапия, което може да отнеме още около три месеца. Но Чавес отново изненада всички и се завърна ненадейно в Каракас в ранни зори на 4 юли, точно след един месец отсъствие. „Връщам се в епицентъра на Боливар и това е истинският пламък, истинският живот. Това е началото на завръщането,” заяви президентът при кацането си.
Пристигането му въодушеви неговите многобройни привърженици, които през целия този месец не спряха да се молят за оздравяването му. Последно проучване на венесуелската агенция IVAD сочи, че популярността му в страната е над 67%.
Завръщането носеше както политическо послание – доказателство, че държавният глава е на мястото си, така и силен емоционален заряд – то съвпадна с тържествата за 200-годишнината от независимостта на Венесуела. За тях бе предвиден мащабен военен парад навръх националния празник 5 юли. При кацането си предния ден Чавес все пак предупреди феновете си: „Не вярвам, че ще мога да бъда сред вас утре по време на официалните церемонии, но ще бъда на моя пост”. Малко по-късно, в следобедните часове на 4 юли, Чавес се появи триумфално на балкона на президентския дворец „Мирафлорес”, облечен в обичайната си военна униформа, с червената си барета и прегърнал две от дъщерите си – Роса Вирхиния и Мария Габриела. Втората често е спрягана за негова наследничка и в политиката заради активното й участие в оглавяваните от баща й преобразования в страната. Чавес наелектризира събралото се да го приветства множество като целуна националния флаг и го развя, скандирайки: „Да живее Венесуела! Да живее боливарската революция! Да живее съюзът с Латинска Америка! Да живее Фидел! Да живее Чавес!” Обръщайки се към феновете си, той добави: „Аз се връщам! Вашата подкрепа е най-доброто лекарство за мен!” Речта на президента продължи само половин час по настояване на лекарите. Той призна, че „отминалите дни никак не бяха леки” и призова „никой да не мисли, че присъствието ми тук означава вече спечелена битка, не, но изкачването на хълма вече е започнало”. Чавес наблегна, че

„известно време” ще трябва да е „под стриктен лекарски контрол”,

но завърши оптимистично: „Тази битка също ще я спечелим, ще я спечелим заедно – в името на живота, в името на родината, в името на революцията”.
Навръх юбилейния 5 юли президентът не можа лично да се включи във военния парад с участието на около 6000 военнослужещи, който демонстрира и новата бойна техника, закупена от Русия и Китай. Чавес обаче даде старт на парада от президентския дворец в компанията на висшето военно командване на страната и думите му бяха ретранслирани по сателитна връзка. Той подчерта, че Венесуела започва „нов етап в изкачването към върха на социализма и хуманизма”, а това предполага „хиляди битки” за „мирно поражение” на онези, които „претендират да я отслабят”.
Още по-емоционални бяха думите му, записани в неговата сметка в „Туитър” още с настъпването на 5 юли: „5 юли, дойде най-после, разтърсващ като ураган родината със страст, 200 години по-късно! Така те очаквахме ние, синовете на твоята слава! О, Венесуела! Честит рожден ден, родино любима! Ах, венесуелци, венесуелци, честито днес и завинаги, братя мои! Да живее Венесуела!”
За тържествата в Каракас пристигнаха многобройни делегации от други латиноамерикански страни. Сред официалните гости имаше и трима президенти – на Боливия Ево Моралес, на Уругвай Хосе Мухика, на Парагвай Френнадо Луго. Последният миналата година също премина през ада на раковата диагноза – бе установено, че има левкемия. След интензивен курс на лечение в Бразилия изгубилият косата си при химиотерапията Луго обяви, че вече го смятат за напълно излекуван. Антиканцерогенна терапия издържа и Дилма Русеф, настоящата президентка на Бразилия, която още преди кандидатирането си трябваше да се пребори с лимфома. Вече като държавен глава на осмата икономика в света Дилма призна наскоро в едно свое интервю, че здравословното премежие я е калило: „Станах различен човек – сега съм по-силна”.
Дали така ще е и при Чавес?...