“Кой можеше да допусне, че Чавес ще изглежда по-добре от Путин?!” – изуми се по повод вотовете във Венецуела и в Русия “Ню Йорк Таймс”. Путинската партия триумфира точно по сценарий, докато на поборника за венецуелски социализъм се наложи да понесе ясното “Не” на проекта му за конституционна реформа, която би укрепила и увековечила властта му. Чавес призна победата на опозицията и обвини съветниците си, че го подвели с други прогнози. Опозицията пък се отдаде на еуфорично празнуване, а фотохрониките на информационните агенции бързо въздигнаха като герои на деня лидерите на студентското движение анти-Чавес Фреди Гевара, Йон Гойкоечеа и Сталин (!) Гонсалес. Това трио наистина бе начело на цялата предварителна кампания в полза на “Не”-то. Симпатичните млади лица и пламеността на речите им станаха печеливш медиен продукт, макар че каузата им остава доста мъглява. Освен, че са срещу Чавес, не е ясно друго какво ги вдъхновява. Това важи и за цялата опозиция, която в същото време остро се нуждае от разпознаваем и обаятелен лидер. Внукът на баски емигранти Йон Гойкоечеа е прекалено избухлив и краен, Сталин Гонсалес очевидно препъва с името си, така че най-подходящ за ролята на венецуелски Кошлуков е 21-годишният Фреди Гевара, който вече говори за следващите го студенти като за “моите момчета”. Той се прояви и като политик – покани за участие в последния опозиционен митинг преди референдума Раул Исаиас Бадуел, бившият военен министър, който влезе в спор с Чавес и се махна от правителството. Въпреки че Бадуел не се отзова на поканата на младока, явно тепърва ще слушаме за Фреди.