Ако историята наистина се повтаря като фарс, би трябвало да очакваме една нова, поне мини Карибска криза в застудяващите отношения между САЩ и Русия. Този път не заради Куба, а заради Венецуела. И не заради ракети, а заради калашници. Е, и заради изтребители.
След като купи 100 000 автомати “Калашников” от Русия непоносимият за Вашингтон венецуелски лидер Уго Чавес обяви, че ще продължи да пазарува от същото място – този път супермодерни военни самолети СУ-30. “Това, разбира се, предизвиква у нас безпокойство. И ние ще се свържем по този повод с правителството на Русия”, обеща още миналата седмица говорителят на Държавния департамент Шон Маккормик. Той изрази “недоумение” и от плановете на Чавес да построи заедно с Русия завод за лицензирано производство на калашници и боеприпаси за тях на венецуелска територия. Според Маккормик обявените от Венецуела планове “за нарастване на въоръжението не съответства на отбранителните й потребности”.
Чавес обаче е на друго мнение. Той е убеден, че САЩ готвят интервенция в страната му с цел да го свалят и затова се готви за въоръжен отпор. Според него поредното доказателство, че САЩ не му мислят доброто, е обявеното миналия месец американско ембарго за продажба на военна техника на Венецуела под предлог, че властите й не са отзивчиви в “борбата с тероризма”. Затова Чавес, както навремето учителят му Фидел Кастро, потърси алтернатива в Москва.
Дотук с аналогиите от Карибската криза. Путин определено не е Хрушчов, а за прилики между Буш и Кенеди хич и да не говорим. Освен това в Куба нямаше петрол като във Венецуела. Пък от Ирак знаем как действа Буш в страни с нефтени залежи. Така че този път чак до кризи като през 1962 г. едва ли ще се стигне. Все пак междувременно американците изпробваха и “чилийския сценарий” от 1973-а. Чавес явно се въоръжава именно за такъв вариант.