През 2016 година е много важно да си припомним историческото значение на военния бунт на 4 февруари 1992 г. На фона на многобройните изпитания в националната икономика на Венецуела поради постоянния спад на цените на петрола и нестихващата международна кампания, която чуждите медии провеждат срещу Боливарска Република Венецуела, e още по-необходимо от всякога да се знае кога се зароди Боливарската революция , за да можем да я защитаваме от вътрешните и външните й врагове.
Всички признаваме, че световното революционно движение в наши дни бе задвижено от Команданте Уго Чавес Фриас, вечен символ и пример за отстояване принципите на лоялност, честност, смелост, храброст, безпристрастност и себеотрицание. Военният бунт, предвождан от него на 4 февруари,1992 г., спаси живота на нашата страна и вдъхна надежда за изграждане на новата държава, която днес продължава да се развива под ръководството на президента Николас Мадуро.
В началото на 1989 г. Венецуела се намираше в дълбока икономическа, политическа и социокултурна криза: натрупан траен спад на жизнения стандарт на населението, увеличаване на външния дълг, висока инфлация, дефицит в платежния баланс, фискален дефицит, широко разпространена корупция и нарастващо недоверие в политическата система.
Официалната позиция сочеше неефективността и корупцията на държавата като като основна причина за проблемите на венецуелската икономика. Оттук се предлагаше и „решение”: дерегулация, приватизация и като цяло- общо ограничаване на държавната намеса в икономическата активност. Международният валутен фонд поиска шокова терапия за структурно приспособяване на венецуелската икономика с акцент върху макроикономическите аспекти. Прилагането на този първи пакет от неолиберални мерки предопредели избухването на социалния бунт, придобил известност като "Ел Каракасо".
По това време Венецуела всъщност е колониална държава, подчинена на волята на САЩ и транснационалните компании. Ззатова можем да кажем, че страната бавно умираше, когато се появи младият офицер Уго Чавес, който през 1982 г. вече бе създал Революционното Боливарско движение 200 (MBR200), и който през 1989 г. бе наблюдавал с възмущение как хиляди демонстранти бяха избити от армията по време на протеста „Ел Каракасо“. Ето как той стига до решението заедно с други млади войници да организират спасяването на независимостта на страната, реформирането на армията и започването на борба за изграждане на нова Република.
Команданте Чавес разказваше,че един от мотивите му за бунт идва именно след социалния катаклизъм на 27 февруари 1989 г., когато става свидетел на тези болезнени събития, по време на които венецуелските войници са изпратени да стрелят и убиват мъже, жени и деца, излезли да протестират срещу неолибералната политика на МВФ, наложена от президента Карлос Андрес Перес. Политика, която ги обрича на лишения от човешки права, от образование, от жилища, от здравеопазване.
Военният бунт на 4 февруари 1992 г. се оказа значимо събитие, което съчета военното поражение с политическа победа и откри пред страната неподозирани възможности. Боливарският гражданско- военен бунт маркира началото на края на васалния капиталистически модел и възраждането на надеждата. Датата 4 февруари 1992 г. във Венецуела е запомнена като повратен момент, който разделя историята на страната.
Както вече казах, в момента Венецуела преживява трудни времена, които застрашават социалната стабилност и социалните постижения за равенство и справедливост, които бяха извоювани през последните 16 години.
Спадът в цените на петрола сериозно засегна приходите от валутни постъпления за страната. Те намаляха със 70%. Но дори и в тази ситуация, изпълнителната власт през цялата 2015 г. успя да запази социалните инвестиции в страната и да гарантира стабилност на венецуелския народ по отношение на жилища, образование, заетост и заплати, както и много други.
Причината за спада на цените на петрола е геополитическата борба за власт в света и има конкретни обяснения: производственият капацитет на САЩ с новата фракинг технология заедно с другите механизми за финансови манипулации, с което приключи ерата на високите цени на петрола и природния газ.
Към тази война на цените на петрола срещу страните-износителки, главно Иран, Русия и Венецуела, срещу нашата революция се прибави и международната медийна война на центровете на имперската сила.
Искам да припомня казаното в едно интервю за телевизионния канал „Фокс Нюз“, дадено през 2007 г. от Лорънс Ийгълбъргър, бивш държавен секретар на САЩ, член на мозъчни тръстове, съветник във Вашингтон, относно Боливарската революция. Цитирам: "Ако в даден момент състоянието на икономиката започне да се обърква, популярността на Чавес ще започне да намалява. Това e оръжието, което имаме срещу него. Ттрябва да използваме именно икономическите инструменти за влошаване на венецуелската икономика, така че чавизмът в страната и в региона да изчезне. Да направим всичко възможно венецуелската икономика да изпадне в трудна ситуация, но да действаме така, че да избегнем директна конфронтация с Венецуела”.
Въпреки икономическата война срещу нашата страна и спада на цените на петрола, средно социалните разходи през последните години бяха 62% от националния бюджет, което е в контраст с 37% социални инвестиции на правителствата в годините преди революционния период.
През 2015 г. правителството спази ангажимента да защитава заплатите и семейните доходи от спекулативните атаки срещу националната валута и валутния курс. С тази цел бяха издадени четири постановления за увеличение на всички заплати, като увеличенията достигнаха общо 137%.
В същото време правителството гарантира, че големите социалистически мисии продължават: строежът на жилища в рамките на Мисия „Жилище във Венецуела”, отпускането на пенсии, поощряването на стремежа на народа към безплатно и качествено образование. През 2015 г. са били построени общо 326.323 жилища, което е рекорд. За малко повече от четири години са построени и предадени един милион жилища.
Запази се намаляването на структурната бедност или незадоволителното осигуряване на основните нужди на хората, което е по-ниско от 5%. 2015-та година приключи. с историческия индекс от 4,78%. По същия начин индексът „Джини“, който измерва неравенството в обществото, продължава да се понижава дори и в разгара на икономическата война през 2015.
В края на 2015 година бе достигнат показателят от 3.900,281 души с осигурени пенсии, което представлява 84% защита на хората в страната, подлежащи на пенсиониране. Това е световен рекорд и то точно в годината, когато брутният вътрешен продукт спадна с повече от 5%, когато инфлацията заради спекулации достигна повече от 140%, и когато приходите на страната спаднаха със 70%. Както каза нашият президент Мадуро, това е чудо, което се постига само с обич,с всеотдайност към народа и с революционна политика, поставила човека в центъра на всички усилия.
Общият брой на учащите в системата на народната просвета достигна цифрата 10 милиона, от които 2.630,000 са студенти в сектора на висшето образование. Също така през 2015 г., правителството раздаде безплатно 27 милиона тома книги на децата като образователна помощ, лаптопи и таблети за учениците в средните училища и за студентите.
ООН е признала, че Венецуела е една от страните в Латинска Америка, която е изпълнила целите на хилядолетието по отношение на осигуряване прехраната в структурната битка срещу недохранването.
Въпреки всички затруднения народният модел на Боливар и Чавес, който е насочен основно към човека в обществото и защитата на правата на трудещите се, продължава да прилага политиката на равенство, обединяване и социална справедливост, за разлика от неолибералния капиталистически модел, който унищожава всичко в интерес на милиардерите.
От началото на управлението на команданте Чавес империята непрестанно се стреми да унищожи идеалите на народа за независимост, революция, социализъм, боливарските ценности, които бяха издигнати в XXI век от Венецуела.
На 9 март миналата година станахме свидетели на обнародването на постановлението, подписано от президента Обама, в което Венецуела бе определена като "заплаха" за сигурността на САЩ. След това дойде втората вълна от атаки срещу нашата страна като следствие от две последователни кризи – едната, свързана с идването на власт на дясното правителство в Кооперативна Република Гвиана, и другата, свързана с политиката на Република Колумбия.
През октомври 2015 г. страната изплати своите задължения по дълговете от порядъка на 27 милиарда долара главница и лихви. Въпреки че Боливарското правителството изпълни и ще продължава да изпълнява задълженията си, международните рейтингови агенции продължават да твърдят, че Венецуела е много рискова страна, което е част от международната кампания и икономическата война срещу нашия революционен процес.

Въпреки високото ниво на конфликти и на международни атаки, целящи да нарушат мира и спокойния живот на нашата страна, Боливарското правителството успя да продължи външната си политика по мирен път, начертан от команданте Уго Чавес, за създаване на един многоцентров и многополюсен свят.
В момента има реална заплаха от регресия и реставрация на неолибералната имперска политика, която се стреми да унищожи интеграцията в Латинска Америка и Карибския басейн, и непрекъснато заплашва мира в света като разпалва войни и изостря конфликтите.
Венецуела продължава да предлага лидерство в интеграционните процеси чрез позициите си в Съвета по правата на човека, в който бе избрана с гласовете на 131 страни. Също така продължава да съдейства за защитата на мира, против войната и тероризма чрез ролята си в Съвета за сигурност на ООН, както и чрез ангажимента да поеме председателството на Движението на необвързаните държави през 2016 г. и председателството на Форума на Арабските страни и на страните от Южна Америка.
Президентът Мадуро призова всички сектори на венецуелското общество да работят заедно, за да активират отново производствената система и да изградят нов икономически модел. По този начин правителството работи заедно с народа и честните бизнесмени, с обществения и частния сектор, за да се справи с кризата на модела на рентиерство в сектора на петрола, като се прилагат дейности за развитие на една продуктивна икономика в рамките на световната икономическа криза, за да се направи голямата крачка на прехода от капиталистическо рентиерство в сектора на петрола към една продуктивна социална икономика. Работи се специално за да се повиши обема на износа, за създаване на нови източници на твърда валута за нашата страната, което ще позволи прилаганото на социални политики и укрепването на постиженията на революцията.
В тези времена на кризи и несгоди повече от всякога е важна международната солидарност. Както отбеляза преди няколко дни президентът на Боливия Ево Моралес, всички социални движения трябва да се ангажират със защитата на Боливарската революция, защото" не може да се позволи на десницата да се завърне в Латинска Америка."