“Нужна ни е силна и ефикасна държава, с повече мускули и с по-малко тлъстини.” С този лайтмотив милиардерът и кандидат на дясната „Коалиция за промяна” Себастиан Пиниера спечели президентските избори в Чили през януари и измести 20-годишното управление на левоцентристката “Консертасион”. В четвъртък, 11 март, той пое поста.
“Форбс” класира Пиниера на 15. място в листата си на най-влиятелните милиардери в света, оглавявана от кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. В списъка, разбира се, е и италианският премиер Силвио Берлускони. Впрочем Себастиан Пиниера, който е единственият латиноамериканец в класацията, често е наричан “чилийския Берлускони” – най-вече защото също като италианския си колега е
телевизионен бос и собственик на най-популярния футболен отбор в страната си. Неговите сънародници редовно му лепят и клеймото “пиночетист”. Пиниера ловко се е възползвал от пролуките в икономическите експерименти на диктатурата, за да натрупа първоначалния си капитал, докато брат му Хосе е бил министър на труда в правителството на Пиночет.
Самият Пиниера обаче усърдно бяга от сянката на миналото, опитва се да мине за модерен десен и уверява, че модел за подражание в политиката му е френският президент Никола Саркози. Любопитното е, че Саркози вече се разведе със своята втора жена Сесилия Албенис, но Пиниера продължава да е женен вече 37 години също за една Сесилия – неговата е Сесилия Морел, майка на четирите му деца и стожер на образцовата католическа фамилия... Новият чилийски президент доста се старае да
следва стила на Саркози особено в маниерите. Веднага след победата си демонстрира почит към отиващата си президентка – социалистката Мишел Бачелет, която дори и в края на мандата си се радваше на 80% популярност. Приемникът й не само я разцелува пред камерите съвсем по френски, но и я обяви за “най-успешния държавен глава на Чили”. Освен това обеща приемственост в социалната ангажираност към обществото. А за да не го заподозрат в конфликт на интереси, обяви, че продава един от стожерите на финансовата си империя – своите акции в националната авиокомпания ЛАН.
По време на предизборната си кампания Себастиан Пиниера игра всеотдайно образа на бизнесмен, който
“сам се е направил”, тръгнал е едва ли не “от народа”, а от баща си получил “единствено неплатени сметки”. В това пиарите му малко попресолиха манджата. Защото бащата Хосе Пиниера е бил дългогодишен и авторитетен дипломат – посланик на Чили в Белгия и в Европейската икономическа общност (предтечата на Европейския съюз), а по-късно и в ООН. Малкият Себастиан заедно с тримата си братя и с двете си сестри израства в Брюксел и Ню Йорк. После учи в престижен частен колеж в Сантяго, завършва търговско инженерство в Католическия университет в чилийската столица, прави докторантура по икономика в Харвард – все труднопостижими привилегии за “човек от народа” не само в Чили. Ако се погледне родословното дърво на Пиниера в по-старите му разклонения, сред прадедите му ще се видят и двама президенти, управлявали през 19. век – Франсиско Антонио Пинто-баща и Анибал Пинто-син. Жената на първия – Луиса Гармендия, е пряка потомка на последния император на инките Уайна Капак. Така че фамилията Пиниера открай време е част от най-финия каймак на
висшата чилийска класа. И това трудно се скрива само с отказа от обичайните ушити по поръчка копринени ризи и замяната им с обикновени – както направи Себастиан Пиниера по време на предизборната надпревара. Разбира се, той се постара и да покаже футболни умения пред камерите, екологично да покара велосипед заедно със синовете, зетьовете и внуците си, дори да потанцува ала Майкъл Джексън в тв шоу – по собствената си телевизия, то се знае. Но при цялото си свойско поведение пред публиката той така и не свали червения часовник “Картие”, който носи на дясната си ръка...
Превратът на Пиночет срещу президента социалист Салвадор Алиенде на 11 септември 1973 г. сварва 24-годишния тогава Себастиан Пиниера в Харвард. По онова време той симпатизира на християндемократите, които са против Алиенде и са духовните вдъхновители на преврата. Забранилият всякакви политически партии военен режим обаче бързо ги настройва срещу себе си. През най-кървавия период на чилийската диктатура Пиниера е в САЩ, където междувременно се жени за Сесилия Морел, специалист по брачни консултации. С нея имат четири деца – две дъщери и двама сина. Дъщерите – историчката Магдалена и педиатърката Сесилия, днес вече са омъжени и са зарадвали родителите си с внуци. Синът Хуан Себастиан е тръгнал по пътя на бащата – дипломирал се е като търговски инженер. Най-малкият, Кристобал, още е студент по психология. Себастиан и Сесилия имат и обща фондация – Mujer Emprende («Жена предприемач»).
Младото семейство се връща в Чили от САЩ през 1976 г. Пинера работи като
финансов консултант – най-напред по един проект, свързан с държавните финанси на Боливия, от който изкарва първите си големи пари, около 50 хил. долара. Консултант е също в Световната банка, в Междуамериканската банка за развитие, в Комисията на ООН за Латинска Америка и т.н. Основава и разработва свои фирми за недвижими имоти.
Най-мъглявият, но май и най-успешният лично за него период е работата му в Banco de Talca (Талка е град в Централно Чили). Твърди се, че докато е бил там, е успял доста да напомпа състоянието си благодарение на схема за фалшиви кредити, отпускани на фирми фантоми. Смята се, че така са превъртени 240 млн. долара. Пиниера предвидливо напуска банката, преди да й се направи одит. Но тъй като скоро след това тя фалира и започва разследване, стигат и до неговото име. Това е времето (1982), за което днес Пиниера твърди, че бил «преследван от диктатурата» и дори бил
преминал в нелегалност. За 24 дена той наистина изчезва, крие се в дома на доста високопоставен семеен приятел. Всъщност злоупотребата е чисто финансова и тогавашната правосъдна министърка Моника Мадариага полага големи усилия и успява да потули делото, за да не злепостави колегата си по правителство – министъра на труда Хосе Пиниера, брат на Себастиан. През 2009 г. Мадариага ще разкаже подробностите около този случай пред медиите.
Веднъж усетил сладостта от въртенето на парите, Пиниера вече не се спира. Следва удар с разработването на нишата за производство и разпространение на пластмасови разплащателни и кредитни карти. Всъщност идеята за такъв бизнес първо хрумнала на банкер, който бил наел Пиниера. Банкерът дори го командировал в САЩ, за да проучи челния им опит в сферата. Себастиан обаче заиграл за себе си – и направил още доста пари. Така, непрекъснато инвестирайки и реинвестирайки спечеленото, той с лекота започва да трупа завидно състояние. Междувременно се засилва и
по политическата писта. По собствените му думи през 1988 г., на референдума, който предопределя падането на Пиночет, гласува против диктатора. Започва демократизацията и през 1990 г. Пиниера вече е активист на десноцентристката Партия на националното обновление. Дори още през 1992 г. пробва да се кандидатира от нейно име за президент на страната, но е принуден да се откаже, защото случайно останал включен микрофон записва разговора му с телевизионен водещ, с когото се уговаря как тенденциозно да притисне опонента му по време на предаването. Но принудителното забавяне на политическия възход не го спира от предприемаческия – придобиване на телевизия «Чилевисион», на ключови акции в националтата авиокомпания ЛАН, на обширни защитени територии с гори край град Чилян и изграждане върху тях на суперскъпия курортен парк «Тантауко»...
Френският вестник «Фигаро» наскоро цитира независимия анализатор Алехандро Хименес, който твърди, че заради апетита си към все нови и нови печалби Себастиан Пиниера си е спечелил прякора Пиранята. «Той не е предприемач, а инвеститор. Ще му е трудно да се пребори със славата си на спекулант», твърди Хименес, коментирайки президентското бъдеще на Пиниера. По-благосклонното прозвище на новия чилийски държавен глава е
Локомотива. Явно на него са заложили онези 52%, които му дадоха гласовете си на изборите – те несъмнено разчитат амбициозният дух на Пиниера да успее да издърпа Чили на по-динамичен коловоз. Въпреки че чилийската икономика продължава да е може би най-стабилната в Латинска Америка и практически не пострада сериозно от световната криза, чилийците показаха умора от 20-годишното управление на левоцентристката коалиция «Консертасион», която забуксува в прекомерно бюрократизиране и деморализация. На последните избори Пиниера успя да отмъкне дори част от нейния електорат с обещанията си, че няма да посяга на социалните завоевания, че ще открие нови 1 млн. работни места, че ще постигне 6% икономически ръст, че ще осигури данъчни облекчения, че ще построи десетина нови болници и 600 хил. нови жилища, че ще вкара интернет във всяко училище и т.н. На победата му не попречиха дори такива откровения на жена му Сесилия пред медиите, като уверението й, че в семейството им спрели да купуват кока-кола, защото «това е прекалено скъпо». И последвалото й признание, че се налага да моли мъжа си за пари за «джобни разходи», които обича да харчи за пътувания до Париж. Само там можела да остане «насаме със себе си»...
Въпреки всички усилия на Пиниера да избяга от клеймото «пиночетист», на първия празничен митинг след избирането му за президент, на който зетьовете му развяха от сцената националното знаме на Чили, а самият той обеща, че ще бъде плуралистичен и демократичен «президент на всички чилийци», сред ликуващата тълпа бе издигнат бюст на Пиночет, препасан с националния трикольор...